|

Цялата реч на Волен Сидеров пред паметника на Цар Освободител

Скъпи съратници, колеги и приятели, братя и сестри во Христа,

на 3 март, ние, националистите от АТАКА, отбелязваме тази дата не като исторически архив, не като прашна страница от чекмеджето на историята, а като жива дата. Като жива дата, какъвто е днес денят. Както ние сме тук живи и почитаме паметта на загиналите за България.

Темата за Освобождението на България от турско робство ние, българските националисти от АТАКА, я приемаме като жива тема, не като архивна, а като тема, която е актуална, по-актуална от въпроса за кворума в Народното събрание. Защото,

ако нямаше Освобождение на България, нямаше да има Народно събрание

Не случайно този паметник е тук и император Александър II гледа към тази сграда, за да помним кой е подписал манифеста за обявяване война на Турция, за освобождаване на угнетените християнски народи.

Ако нямаше Освобождение на България, нямаше да има Народно събрание. Нямаше да има политически битки, които да водим с нашите опоненти в тази сграда. Нямаше да има пламенни речи, напускане и връщане в Народното събрание. Нямаше да има групи, партии и коалиции. Всички политически битки, които днес политиците провеждат в сградата на Народното събрание, нямаше да ги има. Нямаше да са възможни без основната битка – битката за Освобождение на България от турско робство.

Защо сме тук, защо поднасяме днес венци и цветя тук, а не там, където всички големци на България днес поднесоха цветя – на Паметника на Незнайния войн? Ние, българските националисти от АТАКА, сме тук, защото тук е знайният император, Негово величество

Александър II, който подписа манифеста през 1877 г. и каза: Отиваме да освобождаваме угнетените християнски народи

Защото и днес има такива безумци, които казват, че това не е било Oсвобождение, че това е нямало никакво значение. Или напротив, даже било вредно за България. Има такива безумци, аз не знам как да им помогна, съжалявам ги и със съжаление ги гледах през всички тези години след 1990 г., когато се опитваха да омаловажават Освобождението на България. Опитваха се да омаловажават жертвите на руските офицери и войници и, разбира се, на българските опълченци. Поклон и вечна слава на тяхната памет. Но Българското опълчение е било част от руската войска – румънците, финландците, всички тези – чест и слава, и

вечна памет на загиналите за България

Всички войници са били част от Българската войска, която император Александър II е насочил и казал: „Отиваме да се бием, за да освободим угнетените християнски народи, сред които и българския, поради високомерието на Високата порта. Защото тя не направи това, което е нужно – да облекчи тяхната участ“. Напротив, заля с кръв Балканите по време на Априлското въстание. Това са фактите и нито една неправителствена организация, нито една Соросова групировка не може да ги измени, зачеркне, промени и фалшифицира.

Дори това, че днес, поради лошото управление на България през годините след 1990 г., имаме учебници, от които нашите деца учат, че българи и турци живеели заедно, пеели, танцували и се черпели с баклава по време на празниците. Такива неща има в нашите учебници. Ще минат няколко години и сигурно, ако не сме нащрек, в нашите учебници ще пише, че сме процъфтявали по време на Османската империя и това е нашият възход, това е всъщност нашето възраждане. Отвратителен цинизъм, който обаче, намират се хора, и то българи, които го проповядват, които го преподават на български деца. Винаги ще има такива.

Но ние, скъпи съратници, ние, българските националисти от

АТАКА, сме за това – да напомняме, да вдигаме глас, когато трябва, и да правим, каквото можем,

защото вие знаете, че през всички тези години, когато АТАКА беше на политическата сцена, властта беше в други хора. Тя и сега е в други хора. Тя не е в ръцете на партия АТАКА, аз не съм министър-председател и когато ме питат: „Защо подкрепяте политика, която не харесвате?“, аз казвам: Защото все пак можем по този начин да направим нещо. Защото сега аз, бидейки помощник на това управление,

мога да се намеся и да кажа тези учебници да не бъдат такива и ще го направя

Имам начина да въздействам върху министъра на образованието. Ако съм в опозиция, няма как. Бяхме в опозиция с моите съратници и колеги, знаете какво е – бой по канчето, натясно в ъгъла и цялата машина на държавата те мачка като булдозер. Това не може да помогне на българския народ да има добри учебници, добри уроци по история, добри учители по история и да учи своята история такава, каквато е. Нашето място винаги е там, където трябва да бъде.

Сега сме на правилното място, пред прекрасното произведение на италианеца Арнолдо Дзоки. Тук са всички епизоди от Руско-турската освободителна война. Вплетени са в този комплекс, който стои в центъра на София. И слава Богу, защото някои искаха да го махнат. Някои искат да заличат историята ни и да ни кажат, че ние сме се появили ей сега, заедно с неправителствените организации на другаря Сорос. Не, българският народ е запазил вярата си, слава Богу, България има Православната църква и

българският народ се възроди от нищото, от мрака, през 1878 г. благодарение на император Александър II,

благодарение на руския братски народ. Не на английския, не на френския, не на германския. Пита ли се някой – защо в договора, с който България се освобождава, се нарича Санстефански, а не Цариградски? Защо е подписан в село извън столицата Цариград, при положение че Османската империя е рухнала? Mакар че силите й са били неравностойни – 500-хилядна армия на Турция срещу 210-хилядна армия на Русия и 31 хиляди български опълченци – неравна борба. С по-добро въоръжение са турците и имат помощта на Запада. Защо Санстефанският договор е Санстефански, а не Цариградски? Защо не е подписан в двореца на султана, който е победен? Защото нашите евро-атлантически партньори – Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, са спрели руската войска и са казали – ако влезете в Цариград, ще се срещнете с нас, ще воювате с целия тогавашен европейски съюз.

Русия вече беше воювала с целия тогавашен европейски съюз – през 1853 г. – Кримската война. Цяла Европа – Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия, във вида на нейните княжества, и Османска Турция срещу Русия. Това забави нашето освобождение с 20 години. Някой дава ли си сметка днес и някой от българските големци казва ли, че всъщност днешните евро-атлантически наши приятели, на които те се кланят ден и нощ, бяха тези, които поддържаха Османската империя. Бяха тези, които казаха на султана – искате ли помощ, искате ли военни специалисти срещу тези хайлази, разбойници, бандити, които се бунтуват. Имам предвид българите, които направиха Априлското въстание, Левски, Ботевата чета, всички герои, пред които ние се кланяме и поднасяме цветя на съответните дати.

Западът поддържаше Османската империя

или най-вече Великобритания беше тази, която се бореше да се задържи колкото може повече. Нашите братя, нашите предци и християнските народи от Балканите да тънат в мизерия, в потисничество и да им пият кръвта същите тези османци. Те бяха поддържани от евроатлантическите си сега партньори. От прадядото на Меркел, на Тереза Мей, на Юнкер и т.н. Техните дядовци казаха след Сан Стефано – я да нарежем България на парчета, като баница. И я нарязаха в Берлин.

Те не искаха българите да имаме държава. Те искаха да има малки княжества, които да се управляват. Както сега направиха Косово. Държавици, които да са изкуствени, които да са малки.

Разпарчетосват ни, за да могат да ни владеят по-добре

Защо, с каква цел? Със същата цел, затова ви казвам, скъпи съратници, че днешната дата е жива дата, тя не е прашна страница от историята. Тя е жива дата, която трябва да ни научи, да ни даде поуки за днешния ден.

Какво става в днешния ден? Идва другарят Столтенберг и се среща тайно, на четири очи, с министър-председателя. Какво си говориха, за какво го е убеждавал? Аз ще задавам въпроси. Дали ще науча истината, е друга работа.

За какво го е убеждавал ли? Мога да ви кажа, тъй като много години вече се занимавам с анализи и мога да преценя, че

генералният секретар на НАТО е бил тук, за да превърне България във фронтова линия срещу същата тази Русия, която ни освободи

Защото тя продължава да е лоша, в очите на нашите евро-атлантически партньори. Тя продължава да е нещо, което ги дразни, тъй като продължава да е силна държава, център на Православието в света. Тя трябва да бъде унищожена, трябва да бъде съборена. Това е мотото, с което те живеят векове. Това е мотото, с което и днес ни работят по един подъл начин. България – член на НАТО. Да, и какво получава от това? Нима ставаме по-силни във военно отношение? Нима сме по-сигурни и защитени? Не! Именно тези, които ни вкараха в НАТО, ни накараха да си нарежем всички танкове, бойна техника, самолети, които ги имахме подарък от тази същата Русия, макар в нейния съветски вид. Да, тя премина през много трансформации, но си остана центърът на Православието. И ние принадлежим на Православието. Ние не принадлежим на англосаксонския свят, който през всички тези векове се бореше срещу Православието, който искаше да унищожи този център в Русия. Това не е национален въпрос. Това е верски въпрос. Това е битката за света.

И в тази битка, скъпи братя и сестри во Христа, ние имаме важно място –географски, геополитически и верски важно. Защото България не е малка страна, не е малка държавица, както винаги се оправдаваме – ние сме малки и трябва да се снишаваме. Не говоря за бившето ни величие, за това, че сме били империя и че сме владеели Европа в огромни територии. Не е въпросът в териториите. Въпросът е в духовното величие.

България е важна и затова тук идват генералните секретари на военните блокове, за да ни направят отново фронт,

за да ни превърнат отново в инструмент за поразяване на тези, които ни освободиха, които проливаха кръв за нашето Освобождение.

От нас зависи дали ще го допуснем. От нас зависи дали ще гледаме безучастно собствената си съдба. Аз и моите колеги, и вие всички, съратниците ни от АТАКА, правим каквото трябва. Българският народ дали ще се събуди, зависи от него. Ние продължаваме да водим тази битка за света, от правилната страна, ние, българските националисти от АТАКА, не се делим. Ние не искаме противопоставяне. Ние искаме всички български политици да бъдат патриоти, националисти, в този хубав смисъл на думата като защита на нашите интереси. Знам, че не е така сега. Няма да критикувам никого и не е това моята цел.

Надявам се един ден всички български политици да бъдат националисти,

които да кажат: България е основният ни интерес. А всички останали блокове, съюзи, принадлежности са нещо, което минава и отминава. България е вечна!

Затова, скъпи съратници, аз в този исторически ден, но жив за нас, ви пожелавам сили, здраве и енергия! Нека Бог да пази България, защото ще имаме още работа. Трябват ни сили, за да показваме накъде да върви нашето управление. Ще го правим, докато сме живи.

Бог да пази България!

 

Слово на Волен Сидеров пред Паметника на Цар Освободител по случай 141 години от Освобождението на България от турско робство на 3 март 2019 г.