|

Сорос заплашва Европа с разпад

ЕС може да повтори съдбата на СССР през 90-те години, смята финансовият спекулант

Руслан Хубиев

 

Не е тайна, че Джордж Сорос не е фактическа фигура, а фасада, зад която се крият финансови структури, специални органи и политически кръгове на световната дълбока държава. „Гуруто на борсовите спекулации” цял живот получава информация, а не я създава и затова, ако Сорос започва да се „тревожи” за ситуацията в една или друга страна, може без преувеличение да се каже, че за организирането на тази „тревога” ще потекат милиарди.

Не толкова отдавна обект на тревога за Сорос стана Евросъюзът. От думите на „пророка” на превратите излиза, че „ако народите на Европа не се събудят, ЕС ще тръгне по пътя на СССР”.

Фактът, че „рупорът на задкулисието” дава толкова ясен анализ, говори, че някой здравата се е  заел с разрушаването на Евросъюза. Друг е въпросът, че за самия Сорос и стоящите зад него части от елита разпадането на ЕС ще донесе по-скоро проблеми…

Проблемът е, че

Сорос е привърженик на традиционното задкулисие

и, разбира се, е за регулирането на икономиката без ролята на държавата, с помощта на големите корпорации и банки. Такова регулиране може да се допълва с управление от страна на  наднационални органи, които са подчинени на САЩ, а това до съвсем скоро бе реализирано по блестящ начин в ЕС (чрез Брюксел).

Наднационалните институти на Евросъюза помагат на корпорациите и банките да заобикалят правителствата на отделните страни и пряко да регулират дейността на „републиките”, членуващи в него. Това са и Европейската централна банка, и Еврокомисията, и други органи на европейската интеграция, осигуряващи лостове, с които в бъдеще (според тези хора) трябва да се управлява целият свят. От тази гледна точка за стоящите зад Сорос хора разпадът на ЕС е нецелесъобразен и затова той предупреждава, а не плаши Евросъюза.

На практика Сорос директно казва на европейските елити, че срещу тях е започната

война от световната дълбока държава

и ако на предстоящите европейски избори през лятото на 2019 г. те не променят нещо, ЕС го чака разпадане, подобно на съветското.

Джордж Сорос, без да се притеснява, заявява, че не харесва Америка и че не я харесва не заради Тръмп. А просто защото Съединените щати запазват твърде много атрибути на държавната власт. Такива, каквито отдавна няма в ЕС.

Въпреки относително голямото влияние на банките и корпорациите в САЩ там все пак работят и държавните институции. А те по мнението на Сорос не трябва да имат реална власт.

Капитализмът на корпорациите

и банкокрацията изобщо не се нуждае от прослойка, която да е между него и тълпите. На националните елити в различните страни обаче изобщо не им трябва световно правителство и те се съпротивляват срещу разрушаването на техните държави.

Така или иначе положението в света е такова, че или САЩ ще глътнат ЕС и чрез това си паразитиране ще продължат надпреварата с Китай и Русия, или няма да го глътнат и тогава в обозрима перспектива Вашингтон го чака провал. Ако се съди по предупреждението на Сорос, на Евросъюза му остава малко време, тъй като на САЩ му остава още по-малко.

Самият факт, че Сорос и стоящите зад него елити предупреждават за това разпадане, а не го организират, говори, че именно Сорос е стоял зад организирането на акциите срещу Брекзит в Британия. Именно той е кукловодът на знаменития съдебен процес, дал в ръцете на правителството инструмент, чрез който да се опита да остане в състава на Евросъюза.

След като се разбра, че  неочаквано победилият във Върховния съд на Лондон иск на някоя си домакиня, обявяваща се срещу Брекзит, изцяло е платен от фонда на Сорос, всичко си дойде на мястото. Особено това, как обикновена жена на име Джина Милър, получавайки от Сорос 4 милиона евро за съдебни разходи по иска, по невероятен начин е убедила Висшия съд, а след това и Върховния съд, че именно парламентът на страната трябва да има върховенство над референдума.

За да е ясно – в парламента на Великобритания привържениците на обединена Европа са 80% и Сорос действа именно в тяхна полза, а стоящите зад него кръгове очевидно не са заинтересовани от разпадането на ЕС.

Любопитно е друго – че вторият, аналогичен на Сорос инструмент, милиардерът Уилям Браудър, говорейки наскоро в Камарата на общините, дори предложи на Европа икономически инструмент, с чиято помощ да получи средства за съпротива срещу нападките на Вашингтон. В речта си той възмутено пита защо на всички руснаци, живеещи в ЕС, все още не са им наложени персонални санкции? Той казва, че ако руснаците имат сериозни пари, то те очевидно са спечелени по съмнителен начин, а мръсните пари, дори и да са изпрани, са подходящи за замразяване и по-нататъшно изземване.

Това предложение е още по-примамливо, тъй като е типичен за Запада начин за решаване на проблеми.

Грабежът като форма на управление

отдавна е отработен от Западна Европа, още от времената на експлоатиране и „усвояване” на колониите. Иронията е в това, че дори и такава западна стъпка, както и самите антируски санкции наливат вода в мелницата на руския президент, който е поел курс за прочистване на елита и за обновяване на структурата на държавното управление.

Персоналните санкции от самото начало се въвеждаха от САЩ и Великобритания, за да накарат едрия руски бизнес да играе срещу Русия и „режима”. Това сега, от една страна, развързва ръцете на Кремъл при корупционната му чистка, а, от друга, поставя Запада в трудно положение. На него много му се иска да присвои всички руски пари, но се страхува, че подобна стъпка може да  предизвика вълна от връщане на капитали обратно в Русия. Прозорецът за амнистия, при условие че  част от върнатите средства се вложат в руската икономика, благоразумно не се затваря от президента Путин.

Като цяло е доста любопитно, че Сорос предупреждава ЕС, че той може да повтори съдбата на СССР през 90-те години.

 

Превод Тихомир Тодоров