|

14 години партия АТАКА! Сидеров със силни думи! Вижте какво каза от ефира на АЛФА ТВ

Честит празник на всички атакисти, симпатизанти, активисти на партията, които през тези 14 години ни поддържаха със своя вот. С много от тях няма да се запознаем сигурно, това са стотици хиляди българи, които ще останат неизвестни за нас – ръководство на партията. Те със своята енергия, глас ни поддържаха през тези 14 години. Благодаря ви!

И ви казвам веднага, че ще има нужда пак от вашия глас, пак от вашата енергия, пак от вашата сила и вяра, защото става дума за съдбата на България.

Лозунгът, с който партия АТАКА се появи, беше „Да си върнем България“, не „България над всичко“. Над всичко е Господ Бог – създател на всичко видимо и невидимо. „Да си върнем България“ беше лозунгът, с който основах на този ден преди 14 години партия АТАКА. Защо да си върнем България? Защото я бяхме загубили, защото тя и днес е изгубена, тя и днес е колонизирана. В този лозунг аз бях вложил идеята да върнем страната на самите себе си, на българите. От създаването на партията до момента зад мен са Десислав Чуколов, Павел Шопов и Адриан Асенов. Това са хората, които сега мога да посоча от десетките, които минаха край мен, взеха каквото можаха, предадоха ме кой както можеше. И, разбира се, аз им пожелавам да са живи и здрави. Много от тях и до днес ми пишат на Заговезни, когато се прощаваме, отговарям  им – простено ти е, Господ прощава.

Но съдбата на партия АТАКА е много различна от съдбата на партиите, от развитието и пътя на партиите, които днес изпълват политическото пространство. На първо място, защото, когато я учредихме на 17 април 2005 г., зад мен не стояха нито ченгета от ДС, нито посланици от някоя държава, нито генерали, нито маршали, нито подполковници, нито ефрейтори. Стояха близките ми, с които живеех, семейството ми, стояха няколко приятели и хора, които повярваха в мен. Те са на пръстите на едната ръка. С тяхната помощ и с енергията на много хора, които вече ме познаваха като журналист и ми бяха казали: Направи партия, за да те следваме в политиката, на 17 април в сградата на Научно-техническия съюз на ул. „Раковски“ в София основахме партия АТАКА. Веднага ще си спомня, че нямаше медии. Имаше една камера на телевизия СКАТ, трябва да сме точни и коректни. Но собственикът на телевизия СКАТ г-н Валери Симеонов не присъства на учредяването. Е, той после се записа като баща, майка или родител, трети родител, четвърти, както сега е модерно, не знам точно, но той не присъства на учредяването. Не присъства и Каракачанов, сегашен партньор на АТАКА. Не присъстваше Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Карадайъ, Марешки, кой още да се сетим от сегашните политически фигури. Нито един от тях не присъстваше, нито имаше идея, че може такава партия да пробие.

АТАКА проби, защото хората искаха някой, който да казва, посочва, разобличава. Аз бях този някой. Направихме пробив в Народното събрание, който пробив не беше предвиден от нито една социологическа агенция. До последните 2 дни буквално АТАКА не фигурираше в прогнозите на социолозите. Чак последните петък, събота, преди изборния ден, някои социолози се обадиха, че може би, вероятно, едва ли не, би могло да бъде и вероятността АТАКА да влезе. Това беше шок за тогавашната политическа класа, за статуквото, за всички тези, които се бяха наредили като кучета около месарница и очакваха поредния кокал на властта.

Нека да припомня на по-младите, че през 2005 г. се състави тройна коалиция между БСП – наследничката на БКП, НДСВ – който е забравил, имаше такава политическа формация, оглавявана от Сакскобургготски, която взе 120 депутати през 2001 г. Е, през 2005 г. паднаха на 54 и бяха принудени да се комбинират с ДПС и БСП. Имахме една тройна коалиция между царската партия, турската партия и бившата комунистическа партия. Начело на властта застана Сергей Станишев като министър-председател и си спомняме как в зеленината на парка на една от резиденциите тримата лидери седяха като Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта – на едни фотьойли, това бяха Ахмед Доган, Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски. Те се събираха като лидери, решаваха съдбата на страната, на родината. През това време АТАКА беше опозиция, категорична, аргументирана, последователна, ясна и убедена в себе си. Аз обикалях страната през 2005-2006 г., за да убеждавам да не позиционират в България американски военни бази. Настоявах за преразглеждане на приватизационните сделки.

Всички знаем, че България днес е в състоянието на най-бедна държава в Европа, защото тук беше направено едно гигантско разграбване. Според бившия главен прокурор Филчев над 30 милиарда долара (много специалисти и експерти казват, че са повече) бяха разграбени под форма на приватизация. Над 3000 водещи, структуроопределящи предприятия, заводи, не цехчета, бяха разпарчетосани, продадени на скрап, закрити, унищожени, а в хазната влезе малко повече от 1 милиард. Тоест, имаме гигантски грабеж по времето на Иван Костов, който днес представя своите книги, усмихнат до уши. Представя пред публика своите мемоари, вместо да пише показания.

От създаването на АТАКА, през всичките тези години, хилядите срещи, препълнени салони, площади, улици, това беше неописуемо чувство на истинска, откровена енергия, любов от хората, която аз усещам и ме зарежда. Иначе нямаше да издържа през всички тези години. За 14 години преминах през такива удари и изпитания, които щяха да съборят и слон. Нито един български политик, лидер на партия от новата ни история, в последните 30 години, не е преживявал такива удари, такава черна пропаганда, такава злоба и такова насочено действие на институции, държава, политици, коментатори, медии – никой. До момента това е абсолютен факт.

Разбира се, това е въпрос на подреждане на архив, ще излезе и ще бъде показано в един момент всичко това – черната злоба, която се лееше лично срещу мен. Даже не срещу тези, които вкарвах като народни представители, за да ме предадат на шестия месец – не, срещу мен, защото те знаеха, че ако съборят мен – събарят АТАКА. Аз издържах и сега пожелавам на тези млади хора, които в момента се явяват в Политическа академия, същата устойчивост.

Пожелавам им същата вяра.

Пожелавам им същата убеденост в идеите, които следвам.

Пожелавам им тази устойчивост и енергия, която да им позволи да станат наистина политици. Защото те трябва да поемат щафетата. България се стопява. Всеки ден 136 българи по-малко, ние намаляваме, война да имаше, не знам дали толкова хора щяха да загиват всеки ден. С 50 000 сме намалели българите през изминалата 2018 г.

Лозунгът на АТАКА „Да си върнем България“ сега е 14 пъти по-актуален от 2005 г.

България продължава да е колонизирана.

България продължава да е изсмуквана като богатства от чужди компании, което съм го посочвал десетки пъти.

България продължава да бъде резервоар за евтина работна ръка и слугинаж. Слуги на западните държави. Българите използват великото благодеяние Европейски съюз и свободното пътуване, за да отиват да робуват някъде срещу няколкостотин евро. Да живеят животински живот, за да изпращат пари на своите роднини, за да могат пък те да преживяват. 2,5 милиарда евро на година влизат в България от нашите гурбетчии, има една такава дума, малко архаична – гурбетчии. Тези, които се юрнаха към Западна Европа, за да станат слуги на по-богатите, по-развитите и тези държави, които продължават да ни дават урок –

как да си правим демокрацията;

как да интегрираме циганите, които те гонят от своите държави;

как да провеждаме приватизацията така, че техните компании да дойдат и да смучат оттук;

как да си дадем на концесия златните находища, всички природни ресурси, ако някъде излезе газ, нефт, също така те да отидат в техните огромни корпорации.

На това ни учат и от време на време размахват пръст и ни казват колко сме корумпирани. Не, ние не сме толкова корумпирани, колкото западняците, уважаеми българи.

Ние сме народът, който е преживял страшно много изпитания през вековете.

Ние сме народът, който аз се опитвах да събудя през тези 14 години. Но този народ се поддаваше на хипнотизацията на чуждестранните антибългарски медии и избираше на власт други хора, други партии, други хора, тези, които продължаваха да ни колонизират. Тези, които продължаваха евроатлантическото робство.

Е, когато ти си избираш управниците – нямаш право да се оплакваш от тях. Аз не го казвам с укор, никой не може да съди народа си. Аз го казвам като констатация, аз го казвам като чувство за изпълнен дълг от моя страна, защото това, което можех да направя през тези 14 години, аз го правех – с грешки, с добри постижения, всеки човек върши нещо в живота си, но го правех, не се спрях.

Затова на този ден, на 17 април 2019 г. – 14 години след създаването на АТАКА, се обръщам към тези, които ни гледат, тези, които ни слушат, тези, които ни четат – ДА, ДА СИ ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ – е лозунгът, който трябва да следваме.

България продължава да е открадната, поробена и колонизирана. Българинът продължава да бъде трета ръка европеец. Това трябва да го поправим, това можем да го направим само ако повярваме в себе си и работим за собствения си интерес. Не за партия АТАКА, не за партия ГЕРБ, не за някоя партия. За себе си, за собствения си интерес. Какво точно значи това? Ами от сутрин до вечер си задавайте този въпрос – мислете, мислете с ума си, чувствайте със сърцето си, вслушвайте се в гласа. Всеки българин има подкрепа от горе – Божията подкрепа. Много от вас са загубили тази вяра – върнете си я и ще видите, че нещата могат да станат, могат да се получат. Казва ви го човекът, който мина през огън и дим, който мина през барикади, който мина през удари, който мина и през триумфи и радостни моменти. Казва ви го човекът, който основа АТАКА преди 14 години.

Успех! Бог да пази България!