|

„ВЗГЛЯД“: Ердоган губи войната с Дамаск

 

Геворг Мирзаян

Сирийските войски продължават да освобождават територии в провинция Идлиб. Разединените отряди на терористите не могат за окажат сериозна съпротива и се оттеглят навътре в провинцията, при което всеки ден армията на Асад изтръгва от тях нови и нови парчета земя. Вече е освободена стратегическата автомагистрала Дамаск – Алепо и сирийците се канят да превземат едноименната столица на провинция Идлиб, която е на по-малко от 15 км от фронтовата линия.

Този успешен настъпателен темп категорично не е удобен на главния спонсор, опекун и приятел на сирийските въстаници терористи – турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той вече обвини Сирия и Русия в убийството на мирни жители, а също така се скара на Москва, че нарушава споразумението с Анкара за деескалация на Идлиб.

Москва отговаря на обвиненията с обвинения. „Ситуацията значително се влошава от вкарването на оръжие и боеприпаси през турско-сирийската граница, а също и от влизащите на територията на сирийската провинция Идлиб колони турска бронирана техника и войски”, заявиха от руското Министерство на отбраната. Подобна е гледната точка и на руското външно министерство. „Причините за сегашната деградация виждаме в хроничното неизпълнение от страна на Турция на задълженията й по Сочинския меморандум от 17 септември 2018 г. и в прехвърлянето на контролирани от Анкара отряди на така наречената умерена въоръжена опозиция в Североизточна Сирия, в зоната на операция „Извор на мира” и в Либия”, заяви представителят на ведомството Мария Захарова.

Споменаването на Либия сред другите турски грехове звучи нееднозначно, защото прехвърлянето на сирийски терористи от Сирия, за да бъдат унищожени в Либия, ще спомогне за деескалацията в Идлиб – по-малко терористи, повече спокойствие. Може би Москва иска да намекне, че ако Ердоган продължи с грешни действия в Идлиб, ще се окажат под заплаха споразуменията между Русия и Турция по либийския въпрос.

Ако съдим по риториката на страните, ситуацията се изостря – от обвинения Анкара пристъпи към заплахи. След гибелта на турски войници в Идлиб, попаднали под обстрела на настъпващите сирийски войски, местната преса излезе с емоционални заглавия от серията „стига сме търпели” и „да отмъстим за нашите войничета”. Ердоган се опитва да удовлетвори исканията на хората с разкази за десетки и стотици убити войници на Асад, с обещания и занапред да атакува сирийските войски и да ги изгони от превзетите (тоест от освободените от армията на Асад) земи в Идлиб.

И накрая – със заявления, че Турция ще сваля самолети над сирийската провинция, а също така и с демонстриране (например чрез увеличаване на военния контингент край границата) на готовност да вкара в Идлиб войски за мащабна операция срещу армията на Сирия на сирийска територия.

Думи, думи

Малцина експерти вярват, че турският президент ще премине от думи към дела – ще започне да сваля самолети и да нанесе комплексен (не само спорадични обстрели, а като мащабно настъпление) удар по сирийските части. И не защото на турците не им достигат войски, и не защото в тила на настъпващите войски на Асад остават обкръжени турски наблюдателни постове, войници, които са се превърнали в един вид заложници.

Ердоган просто не е готов да воюва срещу Дамаск (а значи и срещу Москва и Техеран), тъй като в такъв случай ще претърпи поражение. Което ще доведе до анулиране на всички споразумения за отчитане на турските интереси в Сирия и – което за Ердоган е къде по-важно – усилване на противниците му вътре в Турция. А те вече експлоатират сирийската агресия на президента и го обвиняват, че вкарва страната в ненужен конфликт. „Не искаме да се караме със сирийските ни съседи и още повече не искаме да бъдем инструмент в прокси-война. Турция не трябва да бъде изпълнител на глобалните играчи в Близкия изток и нашите военни не трябва да плащат такава цена”, заяви лидерът на най-голямата опозиционна сила – Републиканската народна партия – Кемал Кълъчдароглу.

Затова единственото, което остава на Ердоган, е да се опитва да играе покер с Москва. Разполагайки със слаби карти, да блъфира отчаяно и да убеди Кремъл, че турският президент заради принципа е готов да се реши на ескалация. И дори да мобилизира в Сирия западните си приятели. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар помоли американските си колеги да „дадат по-конкретен принос” по линия на САЩ и НАТО, за да подкрепят Турция в Идлиб.

От Алианса отвърнаха на призива на турските съюзници – но едва ли този отговор може да се смята като подкрепа за турския блъф. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обвини Дамаск и Москва в „жестоко използване на насилие, чудовищни нападения срещу цивилното население”. Всъщност глупаво е да се очаква друга подкрепа. Алиансът няма да помогне на Турция, защото убийствата на турски войници в Сирия (на територия на чужда държава, където те на практика са окупатори) не могат да задействат член 5 от Устава на НАТО за колективна отбрана.

Съединените щати изпратиха в Анкара специалния представител за Сирия Джеймс Джефри, но едва ли ще изпратят войски в Сирия. Доналд Тръмп не изпитва голяма любов към Асад и стоящите зад гърба му иранци, но е в разгара на предизборна кампания, която засега печели. Президентът на практика унищожава демократите и едва ли ще поиска да даде на загиващите им кандидати спасителен пояс във вид на десетки американски ковчези, които ще пристигнат в САЩ от Сирия по вина на „безразсъдните действия на американския президент”.

И ако се говори за реална помощ, американците я оказват на враговете на Турция, което не пропусна да напомни на турците руското посолство в Анкара. То пусна в туитър фотоколаж, където на едната снимка е държавният секретар Помпео с думите: „Ние сме редом със съюзника си от НАТО”, а на втората картинка има описание на планираната от Пентагона материална помощ за сирийската кюрдска групировка YPG. И надпис: „Вие преценете“.

И затова блъфът засега не сработва. Това може да се види от телефонните преговори между Путин и Ердоган. По думите на турския президент „бе взето решение да се проведат срещи между турски и руски военни в Турция, а също и на представители на МВР, министерствата на отбраната и разузнаването на двете страни в Москва”. В превод на нормален език това означава, че Москва е отказала да удовлетвори молбата на турския президент за спиране настъплението на сирийските войски, а Ердоган на свой ред не е готов за открит конфликт.

Затова страните ще „продължат диалога”, тоест ще протакат. Главните печеливши от това ще бъдат, разбира се, сирийските власти. В най-лошия случай те получават време за освобождаване на нови парчета територия, а в най-добрия (ако преговорите се проточат) може да се сбъднат мечтите на Дамаск да превземе Идлиб.

Превод: Тихомир Тодоров