|

За съвременния европейски фашизъм

Владислав Гулевич

Въпреки уроците от Втората световна война Европа не се е разделила окончателно с нацизма и отново възпроизвежда това зло
В европейските страни, оказали се след войната в американско-британската зона, бивши високопоставени нацисти и колаборационисти нерядко вместо в затвора, се озовават в комфортни кресла. Съвременна Европа прилича на невнимателна домакиня, която забравя да измете стаилите се в ъглите паяци и може отново да породи нацизъм. За това има немалко исторически предпоставки.
Нацисткият генерал Адолф Хойзингер навремето зае поста председател на Военния комитет на НАТО. Свирепите командири от Източния фронт Ерих фон Майнщайн и Хайнц Гудериан станаха съветници по отбраната в правителството на ФРГ. Генерал Райнхард Гелен е основател на специалните служби на ФРГ. Не са се притеснявали да имат делови връзки с нацистите знаменитата Коко Шанел, основателят на компанията l’Oreal Йожен Шулер (днес внучката му Франсоаз Бетанкур-Майерс е най-богатата жена в света с 53,3 млрд. долара), концерните BMW, Robert Bosch GmbH, Bertelsmann и др.
През октомври 2018 г. Европарламентът в специална резолюция призова страните от ЕС да забранят организации с неонацистки, расистки и ксенофобски характер, като неизвестно защо включи в резолюцията и защитата на правата на ЛГБТ. Представителите на Европарламента не искат да си спомнят за многобройните „преплитания” на хомосексуализма с нацизма. А германският философ Теодор Адорно е бил, между другото, убеден, че „типичната авторитарна личност, съставяща социалнопсихологическата база на фашизма, е садомазохистичен хомосексуалист, изпитващ потребност безпрекословно да се подчинява на вожда”. Първите нацистки кръжоци се появяват в среди на хомосексуалисти, събиращи се по бирариите и други подобни заведения; лидерът на щурмоваците от CA Ернст Рьом е бил открит хомосексуалист.
Днес в Европа става откровена подмяна на понятията. Брюксел заклеймява като неонацистки партии и организации такива, които нямат нищо общо с нацизма, но се обявяват срещу неконтролирания прием на мигранти и ЛГБТ пропагандата. В списъка на неонацисти се оказаха френският „Народен фронт” на Марин льо Пен и италианската „Северна лига” на Матео Салвини, чиито позиции са евроскептицизъм и отхвърляне на американското господство. При това в самите САЩ легално действа Американската нацистка партия, но това не вълнува брюкселските правозащитници.
Европа благосклонно наблюдаваше как премиерът на Полша Матеуш Моравецки през 2018 г. полагаше цветя на гроба на палачите от Свентокшицката бригада – полска антисъветска бандитска групировка, сътрудничила с Гестапо и Вермахта. В Брюксел обаче заговориха за заплаха от фашистка диктатура едва когато Варшава реши да реформира съдилищата и медиите, за да ограничи влиянието на наднационалните структури на ЕС. Европейската преса определя като фашист премиера Виктор Орбан не заради призива му да се чества паметта на унгарците, сражавали се на река Дон с Червената армия (за подвизите на тези „герои” и досега се помни в земите край Воронеж) – Орбан го заклеймяват като фашист за отказа му да приема мигранти от Африка.
В Генералната асамблея на ООН демократична Европа на практика в пълен състав се въздържа от гласуване по предложената от Русия резолюция, осъждаща героизирането на нацизма.
В ежегодния доклад на МВнР на Русия „За ситуацията с героизирането на нацизма, разпространяването на неонацизма и други видове практики, които способстват за ескалацията на съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост” се казва: „Не може да не ни тревожи устойчивият ръст на ксенофобските и расистки инциденти, проявите на агресивен национализъм, шовинизъм, други форми на расова и религиозна нетърпимост на територията на Европейския съюз, в САЩ и Канада, в Украйна и други страни, където бездействието и непресичането на проявите на расизъм и нетърпимост се оправдава с уж абсолютния характер на правото на свобода за изразяване на мнение.”
В белгийския град Зеделгем на мястото, където са били затворени пленени латвийски есесовци, в тяхна чест е открит паметник. Администрацията на местната община заяви, че паметникът подчертава „историческите връзки” между Белгия и Латвия и кара хората да си „спомнят за легионерите от чисто човешки позиции”.
В Белгия открито действат неофашистки организации – Vlaamse Militanten Orde (Фламандски боен ред), Racial Volunteer Force (Расова доброволна сила) и други.
В България 17-а година поред минава факелното шествие „Луков марш” в памет на българския колаборационистки генерал Христо Луков. И едва през 2020 г. властите забраниха този марш, наричайки го „грубо покушение върху паметта на холокоста и неговите невинни жертви”.
В Германия на рождения ден на Хитлер миналата година се проведе рок-фестивала „Щит и меч”, организиран от заместник-председателя на Националдемократическата партия на Германия Т. Хайзе.
В италианския град Сало (провинция Бреша) запазват на фашисткия лидер Бенито Мусолини званието почетен граждани, получено от Дучето през 1924 г.
В Нидерландия наричат най-големия в света катамаран с името на холандския есесовец Петер Шелте Хеерема (след рязък обществен протест той отново е преименуван). От 1971 г. в страната легално действа неонацистката организация „Нидерландски народен съюз”, който е за въвеждане в училищата на предмет „национализъм”.
В Румъния наричат улици и учебни заведения вече не само в чест на маршал Антонеску, нападнал заедно с Хитлер СССР на 22 юни 1941 г., но и в чест на други румънски военни престъпници – министъра на пропагандата в правителството на Антонеску Никифор Крайник, заместник-министъра на финансите Мирча Вулканеску. С подкрепата на румънския президент, етнически немец, Клаус Йоханис, на Демократичния форум на германците в Румъния са върнати имуществени права върху 100 обекта недвижима собственост в областта Сибиу. Демократичният форум е правоприемник на Deutsche Volksgruppe in Rumänian, забранен през 1944 г. за симпатии към Хитлер.
Финландските власти отказаха да се извинят, след като бе публикуван докладът „Финландските доброволци от СС и зверствата срещу еврейското население, цивилни лица и военнопленници в Украйна и Кавказ през 1941-1943 г.”, съставен с участието на Националния архив на Финландия. Министърът на отбраната Ю. Нийнистьо заяви, че не може да се обвиняват за зверства всички финландски легионери от СС. „Ние, финландците, не сме такива”…
„Ти си наш, ние навеки сме твои!” – това е девизът на Словашкото движение за възраждане начело с Роберт Швец, който те произнасят пред портрета на Йозеф Тисо, словашкия съюзник на Хитлер. Швец възнамерява да превърне движението в политическа партия, за да участва в парламентарните избори. МВР на Словакия констатира ръст на престъпленията по член „екстремизъм по расови мотиви”. През 2015 г. са регистрирани 30 такива инцидента, през 2018 те вече са 159.
В Швеция няма закон, позволяващ да се привлекат към наказателна отговорност шведските доброволци от „Вафен СС”. Преди време официален Стокхолм се разкая, че през 1945 г. е предал на съветското правосъдие латвийци, литовци и естонци, сътрудничили с хитлеристкия режим.
Въпреки трагичните уроци от Втората световна война Европа така и не се е разделила окончателно с нацизма и отново започва да възпроизвежда това зло на земята си.

Превод Тихомир Тодоров