|

САЩ се опитват да забранят на всички онова, което си позволяват те самите

Кирил Стрелников
Неприятни изненади очакват всеки, който се смята за „по-равен“ от другите. Миналата седмица трябваше да бъде за САЩ триумф във вяло протичащата шпионска пиеса с телекомуникационното оборудване на китайската компания Huawei в ролята на главен злодей и руското ГРУ като масовка. В американската преса и на официалните онлайн портали бяха синхронно публикувани: 1) открито, окончателно, недвусмислено и официално обвинение на компанията Huawei, че минимум 10 години е имала секретен достъп до данните от мобилните мрежи по цял свят, на които има нейно оборудване; и 2) Националната контраразузнавателна стратегия на САЩ за 2020–2022 г. (The National Counterintelligence Strategy of the United States of America 2020-2022), чийто главен смисъл за съществуване е именно борбата с прояви, описани в точка първа.
Но добре обмисленият медиен план с добри PR перспективи претърпя крах на фона на грандиозен скандал, в чийто център се оказаха американските власти и техните спецслужби.
По съдбовна случайност (а може и по цинична пресметливост) на страниците на изданието The Washington Post, което не е настроено приятелски към г-н Тръмп, бе публикувано унищожително разследване, чийто главен извод е: американските власти повече от 50 години са чели свободно и са слушали шифрованите комуникации на повече от 120 страни по света, използвайки същия метод, за който сега обвиняват Huawei.
Напомняме: според документите, чиято правдивост не е оспорило нито едно официално ведомство, ЦРУ в партньорство с германската BND от края на Втората световна война до 2018 г. тайно са контролирали швейцарската компания Crypto AG, която е лидер в производството на „свръхзащитено“ комуникационно оборудване. Това оборудване се е купувало в цял свят специално за осигуряване на критично важни държавни и дипломатически канали и не е будило никакви подозрения като продукт на уважавана и внимателно поддържаща неутралния си имидж страна.
Благодарение на това, че в оборудването на Crypto AG изначално са били вградени „шпионски“ възможности (така наречените backdoor), денонощно аналитици от АНС в движение са разшифровали не по-малко от 40 на сто от всички секретни комуникации на чуждите държави, включително и личните канали за връзка на повечето световни лидери и дори на папата.
…Мащабът е обусловен не от факта, че САЩ безсрамно са шпионирали всички и всеки в продължение на половин век. А от това, че американците с еднакъв ентусиазъм са ловили тайните както на врагове, така и на най-добри приятели.
Американските спецслужби рутинно са шпионирали лидери, официални лица, организации, компании и в редица случаи цялото население на страни като Франция, Испания, Белгия, Италия и Норвегия, отваряли са съобщенията на всички съюзници от НАТО и са се разпореждали с комуникациите на своите съюзници от Втората световна война. Един от най-позорните факти стана огласяването на това, че Обама е дал указание да се подслушва личният телефон на Ангела Меркел, след като той нееднократно й се обяснява в любов, приятелство и трансатлантическа вярност.
При това официалните служители на спецслужбите на САЩ днес не само не смятат подобна дейност за незаконна, аморална и понякога просто предателска (най-малко по отношение на съюзниците), но и напълно оправдана, правилна и необходима.
По думите на Боби Рей Инман, директор на АНС и изпълнителен директор на ЦРУ през 70-те – 80-те години, той няма „грам съжаление“ относно операция „Рубикон“. Това е бил много ценен източник на информация от комуникациите на по-голямата част от световните лидери, важни за САЩ.
Бивш американски дипломат, а днес експерт от американския Център за стратегически международни изследвания отбелязва, че „всички големи страни използват шпионаж, а много от тези, които се жалват, самите те ни шпионират“.
Но най-добре изразява позицията на американските власти по тази тема цитат от публикация в едно от „най-програмните“ издания сред трендовите медии на САЩ – National Interest: „Съединените щати трябва да са готови да събират разузнавателни данни за своите съюзници. Защо? Правителството на САЩ трябва да събира международни разузнавателни данни, за да изпълнява най-важната си задача: да осигурява сигурността, свободата и благополучието на своите граждани. Събирането на такива данни за нашите съюзници понякога е нужно за изпълнението на тази задача.“
Признавайки обаче правото си да бъдат официален световен шпионин, САЩ изпадат в ярост, ако им се стори, че някой посяга на техните прерогативи – както и стана в случая с Huawei.
Напомняме, че САЩ през цялата изминала година водиха безпрецедентна кампания, насочена към това другите западни страни да не използват оборудване на Huawei за мрежите 5G под предлог заплаха за сигурността, без да се притесняват от директен натиск и заплахи.
Например Доналд Тръмп лично разубеждаваше английския премиер Борис Джонсън да не допусне Huawei да изгражда 5G, а шефът на Държавния департамент Майк Помпео направи специално турне в Англия (вярно, неуспешно). Посланикът на САЩ в Германия направо отправи ултиматум: САЩ ще откажат да споделят с Германия разузнавателна информация, ако тя използва оборудване от този производител. Чехия под натиск предсказуемо отправи към своите компании „предупреждение“ да не използват Huawei, а Полша дори откри в своите редици китайски шпионин. Повечето страни обаче, които САЩ се опитаха да натиснат, включително Англия, Германия, Индия и ОАЕ, си останаха на своите позиции. Причината е липсата на преки (и дори косвени) улики за рисковете за държавната сигурност при използването на оборудване на Huawei. Според многобройни свидетелства на официални лица на нито един брифинг за представители на чуждестранните спецслужби американците не могат да представят нито един конкретен факт за злоупотреби от страна на тази компания.
Според експерти и аналитици истерията покрай Huawei се обяснява само с едно: американците от собствен опит знаят какви колосални възможности дава притежаването на „задни входове“ и каква сила може да има събраната информация при абсолютна невъзможност да се открие изтичане и за тях е невъобразимо да си представят, че с такива възможности дори на теория може да разполага някой друг. Съответно мащабът на скандала с Huawei може да даде представа за дейността на самите американци – което и бе потвърдено от разследването на компанията Crypto AG.
Ситуацията добре се илюстрира от думите на независимия консултант по киберсигурност Лукаш Олейник: „Технологиите сега са най-важната тема – по-важна от когато и да е. Това е въпрос за националния цифров суверенитет.“ Именно този въпрос в светлината на отрезвяващите откровения в рамките на скандала с Crypto AG трябва да си зададат всички, които доскоро критикуваха инициативите на ръководството на страната ни за укрепване на същия този цифров суверенитет, който, ако го няма – това е пряк път към нищото.
Превод: Тихомир Тодоров