|

Уроците от Дрезден показват докъде може да стигне „цивилизованият” Запад

Григорий Игнатов

Би било несправедливо, спомняйки си 75-годишнината от освобождаването на концлагеристите от Освиенцим, да не споменем и за друго трагично събитие, което също става символ на ужаса от Втората световна война, както и холокостът – бомбардировките на Дрезден преди 75 години.
Това събитие е прието да се разглежда от няколко строго определени гледни точки. Първата от тях гласи: „Така им се пада на немците заради бомбардировките на Ковънтри и Лондон, заради престъпленията на нацистите, заради ракетните обстрели на Великобритания! Цяла Германия носи отговорност за това.” Втората сочи, че убийството на огромен брой мирни жители в определено невоенен град, а и в навечерието на краха на Третия райх, не е оправдано нито от военна, нито от етична гледна точка. Един вид, смисълът на унищожението на Дрезден – това е чист садизъм, прикрит от думите за възмездие.
Извън внимание остава потресаващ с изразителността си смислов акцент, за който, неизвестно защо, си спомнят много рядко! Защото освен двете причини – унищожаване на човешкия и промишления потенциал на врага и наказването му за разпалване на войната и антихуманните методи, с които тя се води – има и трета.
„Това е принципът на мъчението: измъчват жертвата дотогава, докато тя не направи онова, което искат от нея. От германците се е искало да свалят от власт нацистите. А че очакваният ефект не е постигнат и няма въстание, се обяснява само с това, че подобни операции никога не са провеждани. Никой не може да си представи, че цивилното население ще избере бомбардировките” – така описва тази причина немският историк Йорг Фридрих, изследовател на „бомбената война”.
Ето какво било! И тук всичко си идва на място: терористичната жестокост и изглеждащата на пръв поглед безсмисленост при унищожението не на военни и промишлени обекти, а на жилищни квартали, си намира изцяло разумно оправдание – така англичаните са мислели да въздействат на германското население, за да бъде то ПРИНУДЕНО да въстане срещу нацисткото ръководство. И за да го разберат и най-тъпите, в листовките се обяснява: „Ние ще унищожим с бомбардировки Германия – град след град. Ще ви бомбардираме все по-силно и по-силно, докато не спрете да воювате. Това е нашата цел. Ще я преследваме безпощадно. Град след град: Любек, Рощок, Кьолн, Емден, Бремен, Вилхелмсхафен, Дуисбург, Хамбург – и този списък само ще се попълва.”
С други думи, бомбардировките са средство за ПОЛИТИЧЕСКИ натиск върху гражданите на Германия, за да нямат те друг избор, освен да свалят Хитлер. Въпросът КАК те биха го направили и дали са могли изобщо да го направят си остава зад кадър, но вероятно в Лондон наистина са вярвали в това…
Това напомня на нещо… Чакайте, чакайте! Да! Да, това са САНКЦИИТЕ! Санкциите на „цивилизования свят” срещу Русия. Или срещу Иран. Принципът е същият.
„Лидерите обаче определят неправилно целта на санкциите: те са насочени към това да се накаже Путин и да се накара той да разбере колко много е сгрешил. Ако говорим по-конкретно, западните лидери искат той да се задоволи с Крим и да не се опитва да глътне остатъка от Украйна. Но целта на нашите санкции трябва да бъде една – да се накарат онези руснаци, на които се крепи властта на Путин и които търпят Путин на власт, да го пратят в нокаут” – пише през 2014 г. Хърбърт Майер, бивш помощник на директора на ЦРУ.
Както виждаме, за 70 години нищо не се е променило – ако западните страни (конкретно САЩ и Англия) разглеждат някаква страна като враг, те „вземат за заложници” цялото й население и с едни или други жестоки методи се стремят да го принудят да извърши изгодните за Запада действия. Както много уместно отбеляза Йорг Фридрих в посочения по-горе цитат, „това е принципът на мъчението: измъчват жертвата дотогава, докато тя не направи онова, което искат от нея”.
Тук трябва да се отбележи: подобна стратегия може да бъде както допълнителна към някаква друга (например плана „Овърлорд“ – десанта в Нормандия), така и ключова, на която се залага изцяло. Стратегията на бомбардировки постоянно се е колебаела между първото и второто – твърде често в Лондон сериозно вярват, че не е нужно нищо друго, освен нарастващ въздушен терор, който рано или късно ще принуди населението на Германия да прекрати войната (под това, както сте се досетили, се разбира народно въстание или елитарен преврат). Като допълнителни козове Чърчил разглежда масираното използване на газово и бактериологично оръжие – подчертаваме, не срещу Вермахта, а срещу населението на градовете в тила: „Само след три седмици, на 26 юли, на масата на Чърчил са сложени два плана за химическа бомбардировка на Германия. Според първия 20 големи града е трябвало да бъдат подложени на бомбардировки с фосген. Вторият план предвижда вече обработване на 60 немски града с иприт. Освен това научният съветник на Чърчил Фредерик Линдърман – етнически германец, роден в Британия в семейство на емигранти от Германия, настойчиво съветва да се обработят немските градове минимум с 50 хиляди бомби, пълни със спори на сибирска язва – именно толкова боеприпаса с биологическо оръжие има в арсеналите си Британия.”
На практика немците ги спасяват успехите на Червената армия и съюзниците, които напредват достатъчно бързо и уверено, за да стане ясно – победата ще бъде постигната в най-близко време и без такива мерки.
Споменаваме го, защото нашите „уважаеми партньори” със сигурност имат такива допълнения към въведените вече санкции срещу Русия и след 50 години хората ще са поразени от тяхната безчовечност и цинизъм.
Малък щрих: колебанията на съюзниците между стратегията на точковите и масираните, килимни бомбардировки в крайна сметка са разрешени в полза на килимните, тъй като атаката на военни и промишлени обекти е свързана с големи загуби от германските ПВО. Затова е решено да се бомбардира максимално безнаказано, което става още един довод в полза на унищожаването на стотици хиляди мирни жители.
Ето такава картинка излиза от събирането на елементите от миналото и настоящето: любим метод на Запада в борбата с враговете и конкурентите му е държавният тероризъм, който е насочен не към „честна победа”, а към максимално жестока и безчовечна принуда към отказ от съпротива чрез „сломяване” на моралния дух на противника чрез системни мащабни „мъчения”. През 1945 г. „мъчения” бяха бомбардировките, а от 2014 г. – санкциите, които макар да не са толкова ефективни като „огнения смерч”, при всяко положение вършат работа със своята неизбирателност и безнаказаност. Винаги трябва да разбираш врага си и да знаеш неговите ориентири и идеали… За да няма никакви изненади и илюзии.

Превод: Тихомир Тодоров