|

Геополитическата провокация на Ердоган се провали с гръм и трясък

Извънредните обстоятелства, свързани с епидемията от коронавирус, сложиха край на голямата геополитическа провокация на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който искаше да постави Евросъюза на колене, отваряйки границата за стотици хиляди мигранти от Сирия и други страни. Последното решение обаче на ЕС да затвори територията на Евросъюза за всички чужденци заради епидемията означава на практика фактическа забрана за прием на мигранти – както легални, така и нелегални. Германското МВР в частност заяви, че поради епидемията спира за неопределено време приема на бежанци по хуманитарни причини. Ердоган веднага поиска „примирие“, а на 17 март проведе видеоконференция с лидерите на Франция, Германия и Великобритания, на която страните се споразумяха да възобновят финансовата помощ за Турция, която пък на свой ред ще спре „бежанската война“. За постигането на компромис спомогна и твърдата позиция на Гърция, която не пусна на територията си нелегалните мигранти, макар да бе подложена на критика от хуманитарните организации и европейските либерали. Професор Ченгиз Актар от Атинския университет пише: „Президентът Ердоган през всичките тези години заплашваше, че ще пусне милиони мигранти в ЕС, и той действително отвори границите, но претърпя поражение. Гърция прояви твърдост и в крайна сметка Ердоган бе принуден да се предаде.“
Въпреки това той получи от европейските лидери обещание да се отделят на Турция от един до два милиарда евро още през тази година. Ердоган се съгласи, тъй като спешно се нуждае от пари. Друга причина за неговата сговорчивост е критичното положение в Сирия, където войските му заседнаха в района на Идлиб.
А събитията през последния месец се развиваха извънредно драматично и планът на Ердоган имаше всички шансове да успее. Турският президент обяви на 28 февруари за отварянето на границата с Гърция, за да позволи на десетки хиляди мигранти, намиращи се на турска територия, да попаднат в Евросъюза. Турските власти дори организираха извозването на мигрантите с автобуси до райони, граничещи с Гърция. При това основната част бежанци бяха не сирийски араби, а пакистанци, афганистанци и иранци, отдавна живеещи в Турция. Шефът на европейската гранична служба „Фронтекс“ Фабрис Леджери заяви, че около 70% от лицата, опитващи се да преминат гръцката граница, са афганистанци и пакистанци. Според европейски наблюдатели те са станали жертва на безсъвестни политически манипулации от страна на турските политици. Дори по външния вид на тези сити, добре облечени младежи може да се направи извод, че те вече са интегрирани в турското общество. Но Евросъюзът и особено Германия си остават главната им цел. Ердоган ги излъга, казвайки им, че дверите на Европейския съюз са отворени, но веднага на границата те се натъкнаха на решителната съпротива на гръцките полицаи. Много са арестувани, останалите дори са бити и изтласкани обратно в Турция. Атакуващите мигранти хвърлят по гръцките граничари коктейли „Молотов“, а те в отговор използват сълзотворен газ и водни струи. Нападателите неведнъж се опитваха да съборят телените заграждения, понякога им помагаха турски бронетранспортьори. Главните сблъсъци се разгръщат по течението на река Марица (с гръцко название Еврос), която извира в България и тече около 159 километра между границите на Турция и Гърция, а след това се влива в Егейско море. Именно Марица стана естествена преграда, през която нелегалните мигранти се опитваха да влязат в ЕС, чийто член е и Гърция.
Те прекосяват реката както плувайки, така и на различни плавателни средства, доставени от местни контрабандисти, много от тях се давят. Макар че в последно време Гърция укрепва границата си покрай реката, издига допълнителни заграждения и увеличава броя на полицейските патрули, създаването на постоянни гранични съоръжения там е доста проблемно. Местността е труднодостъпна, реката често се разлива и гръцките граничари не могат да установят плътен контрол по протежение на цялата граница. Мигрантите лесно правят дупки с ножици в телените заграждения и проникват на територията на Гърция, където с променлив успех се опитват да ги задържат.
На думи Европейският съюз подкрепи решителните действия на гръцките власти и обеща да отдели за Атина 700 милиона евро за укрепване на границата. Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен нарече Гърция „щит на Европа“. Международните правозащитни организации обаче, а също и европейските „леви“ и редица градове в Европа се обявиха в подкрепа на мигрантите и им предложиха защита.
Според европейски наблюдатели опитът на Ердоган да прехвърли десетки хиляди мигранти в ЕС се е провалил. Но той не се отказва от главната си задача – да оказва постоянен натиск върху Евросъюза с цел прокарване на главния си геополитически проект – „велика Турция“ като равноправен партньор на Европа.
Ердоган заяви: „Ние дори не мислим да затваряме за постоянно границата си с Гърция. Напротив, искаме от гръцките власти да отворят границите от тяхна страна. Тези хора няма да останат в Гърция, тяхна цел са други страни от Евросъюза.“ В отговор премиерът на Гърция Мицотакис обвини Турция в безсрамен шантаж и опити да използва отчаялите се хора, за да реализира геополитическите си планове.
Превод Тихомир Тодоров