|

Като че ли още е Евро, но вече не е съюз

Владимир Добринин
Евросъюзът се разпадна. Без гръмки официални заявления и определяне на дати за раздялата на 27-те държави от общността. Вярно, тази организация формално засега съществува, но изглежда като разпаднало се семейство, на което всеки от членовете му си живее свой живот, а не подава молба за развод само защото го мързи, а и няма време.
ЕС изчезна тихо. Просто в един съвсем не прекрасен ден от вестниците на страните от общността изчезнаха думите „взаимопомощ“ и „солидарност“. Те се смятаха за фундамент на цялата конструкция, но неочаквано се разбра, че означават нещо, което го няма в ЕС. Нахълталата внезапно проверка във вид на коронавирусна епидемия показа недостиг на тези неща в склада на европейските ценности. Затова пък в излишък имаше толерантност и образи на врага.
Първия недостиг на солидарност изпита върху себе си Италия, която пое удара на вируса преди всички. Изглеждаше, че който е предупреден – той е въоръжен: „уханската пневмония“ дойде до Апенините не изведнъж, а почти два месеца след като се разпространи в някои области на Китай. Но „въоръжението“ в сферата на здравеопазването при италианците се оказа проблемно. Не достигна за всички нужното оборудване и места в болниците. Случва се понякога. Неприятно, но не и смъртоносно – нали има Общност, която ще помогне. Иначе защо се плащат огромни вноски за членството в нея и се налага да изпълняваш разпоредби на наднационални структури, понякога в ущърб на националните интереси?
Италия поиска помощ от Брюксел, но оттам махнаха с ръка: вие се разболяхте, оправяйте се сами. Недостигът на места в болниците беше такъв, че лекарите бяха принудени да избират кого от заболелите да приемат – от 40-годишните и 60-годишните предпочитаха да вземат първите, те имат по-големи шансове за лечение.
Италианският посланик в Испания Стефано Санино, с присъщ на дипломацията маниер за избягване на остри ъгли, отбеляза в интервю за La Vanguardia: „Да си затвориш границите и да кажеш: Няма да ви продадем нищо само защото утре може да ни потрябва на нас самите, това, разбира се, остави неприятно чувство.“ Италианските журналисти се изказаха по-рязко. Заместник-главният редактор на изданието La Republica Джанлука ди Фео обвини Брюксел на страниците на френския Figaro, че е „оставил Италия сама с безжалостния убиец-коронавирус и дори не е поискал да организира производство на защитни маски и ръкавици“. Британският Financial Times писа за разочарованието на италианските власти от решението на Германия да блокира доставката на медикаменти за Рим.
Италия се почувства като баласт на въздушния балон на Евросъюза. Чувал с пясък, който го хвърлят, за да се задържат във въздуха, когато балонът губи височина и може да се разбие на земята. Казват, че Италия сама се била заградила от останалата Европа. Самоизолирала се, за да не зарази никого. Това беше тиражирано в пресата на ЕС като героична стъпка, а шумотевицата бе толкова гръмка, че никой не забеляза: всъщност апенинското правителство взе това решение, когато изолацията на Италия беше вече направена по инициатива на съседите й, гласно и негласно затворили границите си с „чумавата територия“. Германия освен това забрани и за всеки случай износа на защитни медицински средства, преди всичко маски.
Верижната реакция на самоизолация се разпространи и върху другите страни от ЕС. По принцип логичен ход, от който се възползват военните стратези: да обкръжиш врага, да го лишиш от възможност за изход и да свиваш обръча до пълното унищожение на душманина-вирус. Китай по принцип действаше с такива методи, като наложи карантина на няколко града с общо население 60 милиона души, което се равнява на населението на Италия.
Уж всичко изглежда същото, но Поднебесната империя с такива действия укрепи държавността си, а ЕС, напротив, я отслаби. В Китай с организацията на карантината се зае ръководството на страната. То не просто очерта заразените райони с червена линия, през която забрани да се минава, но и се погрижи за живота на хората, оказали се вътре в забранените зони. Напротив, европейското ръководство се влачеше (и продължава да се влачи) на опашката на събитията, вземайки решения постфактум – когато вече нещо някъде е станало и ситуацията я има и без намесата на Брюксел.
Кой ще слуша такива ръководители, когато всичко се върне по местата си и Еврокомисията заедно с Европейския съвет и Европарламента се опита да събере отделилите се един от друг парченца в един пъзел? Властовите структури на Евросъюза не изгубиха доминиращото си положение в яростната борба „за демокрация срещу авторитаризма“ – те просто се самоотстраниха. Самоотстраниха се от изпълнението на ръководната си, насочваща роля. Никой няма да им връща реалната власт само от добро сърце. Напротив, ще започнат размирици: вие ли ни оставихте да умираме? Но ние оживяхме и сега е ваш ред да мрете.
Сред желаещите да си уредят сметките (разбирай – да си отмъстят) Италия със сигурност ще бъде лидер. Конте твърде дълго бавеше въвеждането на извънредно положение и се надяваше на помощ от висшестоящите структури, които просто го изоставиха в критичен момент. Затова на следващите избори (по-скоро извънредни, отколкото редовни) на всички партии от правителствената коалиция ще им бъде отказано доверие. Още през декември 2019 г. анкета на италианския Център за изследвания Censis показва, че 65% от хората чакат кога на власт в страната ще дойде силен лидер, а 48% са съгласни, че той „трябва да има пълномощия за управлението на страната извън парламента и демократичните избори, иначе не може да се оправи страната“. В Италия за такъв се смята, в единствен екземпляр, само Матео Салвини. А той си има свои сметки за уреждане с европейските структури.
Италианският държавен дълг е 2,4 трлн. евро. Нито Еврокомисията, нито Европейската централна банка са в състояние, а нямат и нагласа да помогнат на страната. Единствения път за намаляване за задлъжнялостта на Рим в Брюксел го виждат като преход на апенинската държава към политика на аскетизъм, орязвайки разходите за образование, медицина и социални програми. Ясно е, че в такава ситуация Италия ще търси решение извън ЕС. В Москва или Пекин – не е толкова важно. Важното е, че ще търси това решение включително и чрез връщане към националната валута с излизане от еврозоната.
Салвини разработи този сценарий още през юни миналата година – с въвеждането на BOT (Buoni Ordinari del Tesoro) – обикновени облигации на хазната с номинал от 100 евро, които на практика ще изпълняват ролята на паралелна валута и които лесно могат да се превърнат в главна. Излизането на Италия от еврозоната вече не е някакво разузнаване с бой. Това е стрелба с право мерене по финансовата основа на ЕС с цел унищожение. „Ако Италия напусне еврозоната, това ще предизвика банкопад в целия Евросъюз“ – смята научният сътрудник от либертарианския Институт „Катон“ в САЩ Дъг Бандоу, който споделя това на страниците на The National Interest.
Какво ще стане по-нататък? Полското издание Onet отбелязва, че „примерът на Китай, победил коронавируса по-бързо, отколкото това се получава при демократичните държави, ще увери хората, че авторитарният модел е по-печеливш от либерално-демократичния. Популистките партии с „ултраляв уклон“ („Алтернатива за Германия“, френското „Национално обединение“, италианската „Лига“ и др.) ще намерят нови поддръжници. Нивото на доверие към Евросъюза ще пада, а ориентирането към националните интереси ще расте“. И ЕС от виртуален разпад, какъвто виждаме днес, ще премине към реален.
Превод Тихомир Тодоров