|

САЩ губят „вирусната надпревара“ и световното лидерство

Иван Данилов

В криза се проявяват ключови, дълбоко заложени и неизменни качества на хората, обществата и дори на цели страни. Какво според вас би трябвало да вълнува нашите партньори отвъд океана по време на световна епидемия, подсилена от финансова криза? Всеки, който е следил политиката на Вашингтон през последните 30 години, лесно ще даде правилен отговор: разбира се, световното лидерство.

И по-конкретно, сега тях много ги вълнува, че заради коронавирусната епидемия Вашингтон губи това световно лидерство и започва да изглежда не съвсем привлекателно на фона на геополитическите си конкуренти. И понякога се създава (може би погрешно, но все по-ясно) впечатление, че фантомната болка от дискредитирането им на международната арена е по-силно, отколкото съчувствието към заразените или починали техни сънародници. „Още една жертва на коронавируса: ролята на САЩ като световен лидер по време на кризата“ – с такова заглавие излезе аналитичен материал на водещото американско издание The New York Times.

Мненията на експертите, анкетирани от журналисти, са внимателни, но не много оптимистични: „Пандемията едва ли е достигнала пика си, затова оценките трябва да бъдат сдържани“ – смята Клаудия Мейджър, аналитик по международна сигурност в германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин. „Тази криза е потвърждение на структурните промени в политическото лидерство на САЩ“ – казва тя. „Няма американско лидерство и няма американски модел“ – добавя госпожа Мейджър. „Успех е тогава, когато се справяш с пандемията в страната, сплотяваш около себе си съюзниците, оглавяваш Алианса, доставяш глобално обществени блага и организираш глобални ответни действия, като в случая с ебола. Вместо това американските държавни институции, изглежда, не са в състояние да се справят дори у дома си – казва тя. – Реакцията на Тръмп е да действа сам.“

Определеният дискомфорт, който сега изпитват европейските експерти, активисти и журналисти, чийто живот и кариера са изградени върху изискването цял свят да се подчинява на Америка, да се възхищава от Америка, да не противоречи на Америка и да е благодарен на Америка за „безкористното й световно лидерство“, скоро ще прерасне в паника. Екзистенциалният ужас от необходимостта да живееш в свят, в който не може да се използва аргументът: „в САЩ е по-добре, отколкото у нас, и всички трябва да мълчат“, може да се окаже за някои по-страшен от коронавируса.

Може да предположим, че това осъзнаване никога няма да стигне до (празните заради коронавируса) редакции на водещите западни медии и аналитични центрове. Но все пак не трябва да подценяваме нашите отвъдокеански и европейски партньори: нагледният ефект от епидемията (това ярко, забележимо и продължително събитие) може да разруши дори и най-сериозните когнитивни бариери и предубеждения.

Например сто процента проамериканският CNN, канал, който е много трудно да бъде заподозрян поне в малка симпатия към ръководството на Русия в частност и към хората в тази страна като цяло, внезапно си постави задача: да разбере какво е предприела правилно Русия в борбата с коронавируса, щом в Русия броят на заболелите (в момента на публикацията на CNN) е по-малък от този в Люксембург. И това при положение че дори американските журналисти, въпреки плачевните си знания по география, определено знаят, че Русия е много по-голяма от Люксембург.

Американската пропаганда се опита да го направи по строг шаблон: постави под съмнение официалните данни, посочи възможността тестовете в Русия да са някакви неправилни и не забрави да хвърли трошичка критика срещу руските власти, но при това се реши на нещо, което по американските стандарти може да се нарече журналистически подвиг.

В текста на CNN е цитирана специалистка от Световната здравна организация (по-авторитетна международна структура по въпросите на епидемията просто няма), която подчертава, че не приема критика срещу официалните данни. Също така се споменава, че руските спецификации на теста и самата лаборатория са в списъка на одобрените от самата СЗО. Роспотребнадзор – руската държавна служба за защита на потребителите, обяви в събота, че е провел  повече от 156 хиляди теста за коронавирус. Русия заявява, че е направила масови анализи от началото на февруари, в това число и на летищата, ориентирайки се към пътуващи от Иран, Китай и Южна Корея“ – съобщава американският телевизионен канал.

Този сюжет вече предизвика алергична реакция и гневни коментари от страна на някои антируски активисти в САЩ, но те едва ли ще спрат процеса на осъзнаване, че по света се борят с епидемията по-добре, отколкото в Америка. Аналогични материали се публикуват за Китай, Сингапур, Южна Корея и т.н.

Проблемът на вашингтонската самооценка не е само и не толкова в това, че при някого се получава по-добре, а в това, че на американските власти им се получава едва ли не най-лошо от всички цивилизовани страни. Особено с оглед на факта, че САЩ имаха два месеца за подготовка.

Ако продължава така, след кризата дори и в западното информационно поле ще се фиксират няколко ярки образа и неприятни за Вашингтон идеи. Например Китай и някои страни от Югоизточна Азия ще се запомнят като държави, които с твърди мерки са осигурили локални победи над епидемиите и са помагали на другите.

Русия ще се запомни като сравнително ефективен случай за сдържане на коронавируса, а също и като страна, която американските санкции са научили на самодостатъчност, в това число и по финансови и продоволствени въпроси, което (пак по оценка на The New York Times) води до това в Русия по-малко да страдат от световния финансов шок, ударил дори устойчивите западни икономики.

А с какво ще се запомнят САЩ? Най-вероятно с епизода, за който пишат нюйоркските журналисти: „Германски чиновници твърдят, че администрацията на Тръмп, а също така и според съобщения на източници и самият Тръмп, са предложили на германската фармацевтична компания Cure-Vac един милиард долара за получаването на монополни права върху потенциалната ваксина срещу COVID-19.“

Преди светът като цяло беше готов да си затваря очите за такова поведение, но сега времената постепенно се менят и вече то няма да се игнорира.

Превод Тихомир Тодоров