|

Светът след коронавируса ще е друг

Политологът Пьотр Акопов коментира последствията от коронавируса.
Светът след коронавируса ще стане друг – това не е алармизъм и кресливост. Не толкова пандемията, колкото реакцията на човечеството говори, че извънредно глобализираният свят ще излезе от кризата не такъв, какъвто е влязъл. Какви промени очакват международните отношения и какви тенденции може сега да се усилят?
Главното ново при коронавируса е, че светът наблюдава разпространението му в режим на пряко транслиране. Когато през 2003 г. бушуваше атипичната пневмония, а през 2009 г. – свинският грип, човечеството още не беше толкова приобщено към информацията: интернетът на практика не беше всеобщ, а животът онлайн не беше станал правило за по-голямата част от хората на Земята.
А сега както самата епидемия, така и реакцията на хората се следи от цялото човечество и води до ръст на панически настроения сред част от населението, което влияе на свой ред на поведението на останалите и на действията на властите. Карантинните и ограничителните мерки на свой ред задълбочават падането на световната икономика, което вече започна, но засега още не е придобило необратим характер. Страните се изолират една от друга, едни проклинат глобализацията, а други я смятат за единствено спасение от епидемията. Да си представим, че до лятото епидемията спадне и страните започнат да си правят изводи от уроците, които получиха по време на борбата с нея.
Вече е ясно, че глобализацията, за чиято криза вече се говорят отдавна не само противниците й, но и от част от привържениците й, не се справя с реалните заплахи за човечеството, а само ги задълбочава. И проблемът не е единствено в скоростта на разпространяване на коронавируса чрез въздушните полети, а и в това, че не съществува никакъв общ планетарен план за борба с него.
А нали главното достойнство на глобализацията беше, според нейните привърженици, именно в това, че тя позволява да се обединят силите на цялото човечество за борба със заплахите и предизвикателствата – глад, болести, войни (нашествия на извънземни – можем да добавяме според вкусовете си).
Единно световно правителство, власт на мъдрите или на най-развитата част на човечеството (Запада) – не е важно кое именно, но тази надстройка трябваше, според глобалистката идея, с твърда ръка да води човечеството през бури и изпитания към светлото цифрово, мултикултурно, постхуманистко бъдеще.
Нищо такова не виждаме през последните месеци. Дори авангардът на глобализацията, нейният автор – атлантическият Запад, не просто се разцепи вътре в себе си (Щатите се затвориха за Европа), но и постави под съмнение собствената си интеграция: Евросъюзът изчезна, като отстъпи място за действията на националните правителства.
Ясно е, че от гледна точка на привържениците на глобализацията това става не защото тя е лоша или слаба, а защото е малко и още е несъвършена. Но за повечето хора на Запад изводът ще бъде един: само националната държава може да направи нещо, за да защити гражданите си от бедите, а всички наднационални структури са фикции и хрантутници.
В резултат на това при излизането от пандемията ще е нараснало влиянието на привържениците на националните държави.
В същата тази Европа на практика ще бъде свален от дневен ред въпросът за задълбочаване на евроинтеграцията.
В останалия свят отношението към интеграцията ще бъде горе-долу същото – за какво са тези наднационални органи, щом те не могат да направят нищо по време на криза?
Същевременно може да се очаква и обратната кампания. Привържениците на глобализацията ще използват уроците от пандемията, за да убедят всички, че проблемите са, защото имаме (както навремето) „недостатъчно социализъм“, тоест глобализъм, и трябва да се направи човечеството истински единно.
Малцина ще се съгласят с това. А ръстът на популярността на националистите в цяла Европа ще е напълно прогнозируем. Отчитайки, че те и без това през последните години печелеха точки на фона на кризите с мигранти, на недоволството от евроинтеграцията и разтварянето на националната идентичност, днешният приток на симпатии може да ускори идването им на власт. А там, където това засега е невъзможно, като в Германия, ще се засили кризата на управляващите партии.
Националистите и без това вземаха властта във все повече ключови страни по света. Сега акциите на национално ориентираните политици ще нараснат навсякъде.
Вторият извод от кризата също е видим: т.нар. авторитарни системи се оказаха по-ефективни от т.нар. либерални. Ясно е, че Китай е източникът на коронавируса, но именно неговото държавно и обществено устройство (всъщност къде по-малко комунистическо, отколкото изглежда, и къде по-национално) позволи достатъчно бързо да се блокира разпространението на вируса.
При това е важно не само нивото на организираност на един или друг народ, но и социално-икономическата структура на неговата държава. Държавният контрол, държавната собственост, държавната организация на медицината – ето върху кое ще заострят внимание тези, които досега ги приспиваха с приказки за невидимата ръка на пазара. Това ще доведе до ръст на популярност на привържениците на обществения контрол и на обществената собственост.
Вирусът ще се отрази и върху баланса на силите, преди всичко заради китайският му произход. Опитите да се използва пандемията за нагнетяване на китаефобия не може да се определят като успешни. Да, първоначално в отделни страни растеше страхът от китайците, но след това, след като светът видя, че благодарение на безпрецедентните мерки Китай успя да „затвори“ вируса в Ухан и успешно да лекува болните, тези страхове намаляха.
Затова пък нарасна уважението към силата и възможностите на китайската държава, към организираността на китайското общество, особено на фона на закъснялата реакция на европейските власти и на проблемите например в италианската медицина. Като цяло Европа, като показа слабостта на европейското единство в рамките на ЕС, ще загуби световната си тежест, а Китай ще увеличи влиянието си. В САЩ ще се усилят позициите на националистите антиглобалисти на Тръмп, което ще осигури на действащия президент още едно, сигурно, преизбиране през ноември.
Затварянето на границите, както и спирането на много производства в Китай, който е станал „световна фабрика“, ще убеди всички големи държави, че трябва да се преразгледа прагът на сигурността в посока вдигането му. При най-малка възможност те ще се стремят да пренесат в собствената си страна производството на жизненонеобходими при кризисни ситуации стоки (и става дума не само за лекарства). Това няма да премахне международното разделение на труда, но ще направи неумолимия ход на глобализацията къде по-неуверен.
До днешната криза глобализацията се сблъскваше само с политически проблеми – недоволство на населението или на елитите, с противодействието на страни цивилизации (неготови да играят по свирката на атлантистите от единния свят), но тя запазваше впечатлението, че няма друга икономическа алтернатива. Какво искате, капиталът отива там, където му е изгодно – от Европа в Азия, от Азия в Африка.
Никой не се вълнува къде шият дънките, в Етиопия или Бангладеш. Но сега всички се тревожат къде се разработват и произвеждат лекарствата и медицинското оборудване. Но нали това са наука и високотехнологична промишленост – нещо, което определя статуса и силата на големите държави. Заедно с контрола над собствените граници, паричната система, продоволствената сигурност (тоест самоосигуряването).
Само това гарантира реалния национален суверенитет, тоест живота на народа в тази държава.
За да си спомнят това, хората трябваше да се изплашат много за живота си.
Превод Тихомир Тодоров