|

Страшните мартенски годишнини

Елена Громова
През последния месец животът на хората в Русия и в други страни се промени толкова, че мнозина се чувстват като персонажи от някакъв холивудски постапокалиптичен филм. И най-важното – в началото на март малко хора можеха да предположат, че ситуацията с далечния екзотичен вирус ще засегне и всички нас в Руската федерация.
Ако погледнем обаче няколко години назад, ще видим странна закономерност: именно март ставаше месецът, в който започваха различни драматични събития, гибелни за определени страни и дори цели региони. И виновникът за тези събития всеки път беше един и същ. Затова трябва да помним всички тези годишнини.

Близкият изток
От 15 март започна десетата година от кръвопролитната война в Сирия, чието начало бяха протести в провинция Дараа. Те съвсем не бяха мирни протести, но Западът веднага нарече участниците в тях „борци за демокрация“. За съжаление „международната общност“ не се отказва и досега от тази риторика. Въпреки че бившите бойци от „мирната сирийска опозиция“ се преквалифицираха в терористи от „Ислямска държава“ и извършваха страшни престъпления не само в Сирия, но и в други страни.
И ето, след девет години можем с ужас да наблюдаваме как главорезите (пардон, въстаници и борци за свобода и демокрация) определят големи награди за главите на журналисти. И да си задаваме риторичен въпрос: откъде тези „борци“ имат пари?

На 17 март 2011 г. Франция и САЩ успяха да прокарат през Съвета за сигурност на ООН резолюция, която послужи като основание за чудовищните бомбардировки на Либия. Два дни по-късно, на 19 март, започнаха и самите бомбардировки. Нормалният живот в страната приключи именно тогава и „демократизаторите“ така и не можаха да създадат поне някакво подобие на мир през всичките тези години.
На 20 март малцина си спомнят за по-предишната война, разпалена от Вашингтон в същия този близкоизточен регион. През 2003 г. тогавашният президент на САЩ Буш-младши даде заповед за нападение над Ирак. Освен стотиците хиляди жертви в тази война регионът, а и светът като цяло получиха още една последица – мина със забавено действие. Именно там след разрушаването на иракската държава се създадоха първите групировки на онова, което впоследствие се превърна в „Ислямска държава“.
А Ирак загуби изцяло суверенитета си, който не е възстановен и досега. За какъв суверенитет може да става дума, когато американските терористи пред очите на цял свят убиват иранци, пристигнали за преговори в Ирак?

Война в сърцето на Европа
На 24 март е двайсет и първата годишнина от страшното престъпление на Вашингтон и неговите съюзници срещу Европа. Именно срещу Европа, макар че в него взеха участие и европейски държави. През 1999 г. бомбите бяха насочени право в сърцето на Европа – на Балканския полуостров. Гореше Белград…
Тогава организаторите на това злодеяние не потърсиха дори и най-жалкото прикритие като резолюция на Съвета за сигурност ООН. Хиляди хора загиваха със страшна смърт под телевизионните вопли за свобода и демокрация.
След тази война от Съюзната република Югославия бе откъснат историческият сръбски край Косово и Метохия, стотици хиляди живеещи там сърби бяха принудени да напуснат домовете си. През март (отново през март!) 2004 г. в Косово започнаха погроми срещу останалите сърби, което предизвика повторно масовото им изселване.
21 години след страшното събитие, станало предтеча на следващи престъпления, министърът на отбраната на Сърбия Александър Вулин напомни, че САЩ и НАТО така и не са понесли отговорност за тази война. Делегация на сръбското военно ведомство поднесе цветя на един от паметниците на жертвите от натовската агресия.
„Няма да спрем да повтаряме и напомняме, да питаме – защо нападнаха Съюзна република Югославия без решение на Съвета за сигурност на ООН, без каквото и да е основание според международното право“ – заяви Вулин.
И досега този въпрос си остава без отговор.
Що се отнася до Косово, където там сега е създадена квазидържава, то неговият лидер Хашим Тачи (известен със зверствата си спрямо сърбите) благодари на Северноатлантическия пакт и специално на САЩ за тази агресия през 1999 г. Главатарите на бандитските формирования в Сирия и Либия могат да благодарят на същата тази сила.
Отмяна на санкциите? Не, не сме чували!
Разбира се, тежката ситуация с разпространяването на коронавируса не може да се определи като разплата за онези войни и зверства. Страдат, както винаги, обикновените хора. Логично би било новата глобална заплаха да постави въпроса за смяна на враждата със сътрудничество.
Дори генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се обърна към Г-20 с призив да се свалят действащите санкции. Макар да сме забравили кога ООН за последно е надигала глас за това.
И сякаш като подигравка – САЩ веднага обявиха за усилване на санкциите срещу Иран. И заедно с това Вашингтон намери време да „шамароса“ още една страна – Венецуела. Срещу президента й Николас Мадуро без доказателства е повдигнато обвинение в „търговия с наркотици“, за ареста му е определена награда – 15 милиона долара!
Веднага можем да си спомним как се определяха награди за главите на сръбските лидери: Слободан Милошевич (впоследствие убит на 11 март 2006 г.), Ратко Младич, Радован Караджич (и досега гаснещи в затвора в Хага). И да се върнем към темата с руските журналисти, за чието убийство бандитските групировки в Сирия определиха награда. Господарите и слугите имат общи методи.
Ето такъв е своеобразният отговор на глобалната заплаха и на призива за сплотяване пред нея. В светлината на този анализ предположенията, че самата тази заплаха е създадена изкуствено, че вирусът е вкаран в Китай през океана, вече не изглежда като конспирологична версия. Китай не е страна, която можеш да бомбардираш като Югославия, Ирак или Либия.

Превод Тихомир Тодоров