|

Защо американската медицина вдигна бяло знаме пред коронавируса

Геворг Мирзаян
Минимум двеста хиляди починали трябва да очакват САЩ от коронавирусната пандемия. И това го заявява не някакъв си паникьор, а президентът Доналд Тръмп. Защо най-богатата в света американска здравна система засега изглежда напълно безсилна пред тази болест?
Към 30 март в САЩ има повече от 142 хиляди заразени с коронавирус и почти 2488 от тях са починали. Центрове на епидемията са Вашингтон, Ню Йорк и Калифорния, но в Мичиган, Илиноис, Луизиана и други щати са готови да вземат участия в тази съмнителна надпревара за лидерство.
Причините са няколко и сред тях не е само подценяването на кризата от американските власти, но и системните особености на американската държава, преди всичко на икономиката й и системата на здравеопазване.
На първоначален етап властите елементарно проспаха епидемията. Докато китайските власти със сурови мерки се бореха с вируса, а южнокорейците, японците, сингапурците и тайванците се готвеха за най-лошото и в крайна сметка ограничиха разпространението на епидемията, САЩ, според New York Times, „си живееха както обикновено – интересуваха се от импийчмънта на Тръмп, делото Харви Уайнстийн, Брекзит и Оскарите“.
По-евтино е да умреш
Ефективната борба с коронавируса се усложнява не само от техническите затруднения и безгрижието на властите, но и от структурните особености на американската здравна система. В определени моменти тя не само не помага, а пречи на борбата с болестта.
Както е известно, в САЩ няма универсална безплатна медицина. Част от хората се лекуват безплатно по държавни програми (за възрастните и най-бедните). Друга част се лекуват със застраховки, които си купуват сами или ги получават от работодателя. Трета част не е в състояние да си купи застраховка или не иска да го прави.
В последната категория за 2018 г. са влизали 27 милиона американци (8,5%). И тъй като медицината в САЩ е много скъпа (по различни причини – монополизъм на американските фармацевти, включени в сметките разходи на болници за адвокати и т.н.), то 28% от всички незастраховани на възраст от 18 до 65 години едва успяват да си плащат сметките за лечение. Налага се обаче да плащат и на хората, които уж имат застраховка. Ако човек е посетил лекар, може да му дойде „сметка изненада“ – в случай че част от стойността на посещението му не се покрива от застраховката. Всеки пети, взет от Бърза помощ, получава такава сметка. Средно тя е около 600 долара, но може да достигне и стотици хиляди долари.
Не е учудващо, че от една четвърт до половината от всички фалити на физически лица в САЩ стават, защото хората не могат да си плащат сметките за лечение.
Почти половината от анкетираните американци „се страхуват“ или „много се страхуват“, че непланирани разходи за медицинско обслужване ще ги доведат до фалит. Затова около половината от американците, нуждаещи се от медицинска помощ, или я отлагат, или изобщо не отиват на лекар, или предпочитат да се лекуват вкъщи с лекарства, които се продават без рецепта.
И сега, когато у тях се появяват симптоми на коронавирус, те са се надявали, че това е обикновено ОРВИ (Остра респираторна вирусна инфекция), и са се лекували вкъщи. Нито властите, нито застрахователните компании ги стимулират да отидат на лекар. Ако някой си е мислил, че застрахователите ще проявят солидарност с хората и по време на коронавируса ще се откажат от такива „изненади“, той очевидно има твърде добро мнение за американската здравна система (при която лекуването на болния не е задължение, а услуга). Застрахователите проявиха „щедрост“ само за безплатните тестове за коронавирус, но тези, които се лекуват от последиците на коронавируса в болница, след изписване трябва да очакват „изненади“. Американските медии вече пишат, че хората, които се обръщат към спешните отделения заради подозрения за коронавирус, получават сметки от няколко хиляди долара. Не е учудващо, че в САЩ се появяват все повече статии за това, че страната се нуждае от европейска, тоест безплатна медицина.
Плащат си за кредитите
И това е само половината от проблема. Броят на тези, които не могат да платят такива сметки, стремително расте заради икономическите последици от коронавируса. Както е известно, американците нямат значителни спестявания – хората са затънали в кредити до уши и живеят от заплата до заплата. Сега обаче заплатата се оказва под въпрос – например ако човек се разболее и излезе в отпуск. Почти четвърт от работниците (а сред нископлатените направо половината) не могат да си вземат платен болничен – само неплатен. Още по-лоша е ситуацията с тези, които са уволнени – те остават без една пара в джоба. Миналата седмица три милиона американци вече се обърнаха с искане за различни помощи, и това не е пределът. Министърът на финансите Стивън Мнучин предупреди за възможна 20-процентна безработица, но след това (очевидно са му разяснили какво е казал и как е възприел думите му Тръмп, който е в предизборна кампания) бързо даде заден ход и каза, че става дума само за „математически модел“. Президентът на Федералната резервна банка „Сейнт Луис“ Джеймс Булард заяви за възможна 30-процентна безработица и засега не се е отрекъл от думите си.
И така от безработица и лични фалити ще умрат повече хора, отколкото от коронавируса.
Преди всичко става дума за преки смъртни случаи. Според някои доста усреднени сметки ръстът на безработица с един процент ще доведе до едно допълнително самоубийство на сто хиляди души. Още повече ще умрат от негативните последици. Според други пресмятания увеличаването на безработицата със същия този процент води до ръст с 3% на смъртните случаи от предозиране с наркотици. И това без да се отчита фактът, че американците трябва да се лекуват не само от коронавирус. В страната има 30 млн. души със сърдечносъдови заболявания, 34 млн. диабетици и 35 млн. със заболявания на белите дробове, загубата на застраховката за мнозина ще означава прекратяване на лечението на хронични заболявания, което ще значи летален изход.
Затова от епидемията трябва да се направят правилни изводи. Може да вярвате до безкрай в предимствата на частната медицина, да споделяте възгледите на републиканците, че „успешните хора не трябва с данъците си да плащат лечението на неудачниците“, но такъв социал-дарвинистки подход е невъзможен за общество, в което „успешните“ и „неудачниците“ живеят в един град, комуникират помежду си и се заразяват един друг. Всички са в една лодка – и или всички заедно оцеляват, или загиват.
Превод Тихомир Тодоров