|

Идва краят на петродолара

Михаил Хазин
Падането на американския петрол WTI (West Texas intermediate) до отрицателни стойности се нуждае от коментари. Така че ще се постарая да ги дам.
Преди всичко това не е цената на петрола, а на фючърсните сделки. И те означават само едно: днешните обеми добив са такива, че нефтът няма къде да се складира. Заради епидемията търсенето рязко падна, а добивът – не. При това е сложно и страшно да се съкращава добивът, за него са взети кредити, които трябва да се връщат. Особено при производителите на шистов петрол, които непрекъснато трябва да сондират за нови находища, за да поддържат общия обем, тъй като именно от него зависи тяхната капитализация (и кредитоспособност). А за сондажите са нужни именно кредити.
И като резултат днешните отрицателни цени са просто стойността за хранилищата, в които трябва да наливат петрола тези, които го добиват. За вертикално интегрираните компании такъв проблем няма: те ще го доставят на техните си заводи, които произвеждат бензин, масла и пластмаси. И да, те могат малко да пострадат от днешната буря на борсата, но така или иначе технологичният им комплекс няма да изчезне. Така че ще пострадат основно тези, които са искали да ловят риба в мътни води.
Реално цената на петрола марка Brent в Западна Европа днес е по-висока от минимума преди две седмици – около 25 долара за барел. Тоест там няма никаква истерия. И затова като резултат от сегашната ценова вакханалия ще се стигне до напълно естествен процес: за два месеца добивът ще падне значително. Напълно ще се закрие цялата тази шистова авантюра. И затова господин Сечин (президент на компанията „Роснефт“) трябва да поръчва музика и да пие шампанско.
Налага се да отбележим два принципни момента. Първия – създаденият от транснационалните банки механизъм за ценообразуването на петрола толкова се е откъснал от реалния отрасъл и реалното търсене на нефтопродукти, че за сметка на чисто вътрешни (тоест финансови) механизми изпадна в колапс. И главните пострадали няма да са малките петролни и преработващи компании, а банките. Тъй като имиджът им доста се изпари, щом вече не могат да държат в стабилно състояние такъв важен пазар като петролния.
Както казват опитни хора, „доларът е нужен на света, за да може Саудитска Арабия да продава петрол на Китай“. Или, казано по-просто – светът се управлява от петродолара. И ето сега този свят, както и петродоларът, приключи. А ако той е приключил, ако капитализацията на петролните компании се връща към нормалните цифри, свързани с печалбата, добивите и запасите (грубо казано, както е при „Роснефт“, а не както е при „Шеврон“), ще загубят не петролните компании, а банките. Които и бяха основните бенефициенти от завишената капитализация.
А ще спечелят потребителите и, разбира се, „Роснефт“, която никога не е била „свой човек“ във финансовия интернационал и затова отстъпваше силно в капитализацията пред западните си аналози. Да, господин Сечин можа да направи и този път всичко това! Направо демонична фигура на нашето време! Интересно знаел ли е всичко това, когато обясняваше, че нямаме нужда от ОПЕК+?
А второто също не е по-маловажно от първото. Днешната ситуация показва, че вече не може да има единно ценообразуване в Западна Европа и САЩ. Тоест цените ще започнат да се определят на регионалните пазари. В това число подразбираме и пазара, контролиран от Китай. И е ясно защо: мисля, че Китай е готов срещу приемливо допълнително заплащане от страна на САЩ да приема излишния петрол. Изключително от загриженост за екологията, разбира се. Грета Тунберг да му е на помощ. Не е съвсем ясно дали САЩ ще се съгласят. И ако не се съгласят, ще трябва да ограничат влиянието си на този пазар. С произтичащите от това последици.
Но това означава, че е дошъл краят на петродолара. А ако го няма петродолара, няма да има никаква необходимост от единната доларова система. На различните пазари нефтът ще струва различно. Тоест механизмът, който възникна през 1944 г. в Западния свят на Бретън-Уудската конференция и който се разпространи върху целия свят през 1991 г., вече не работи. Да, нов механизъм вероятно ще се появи малко по-късно. Затова аз преди година и половина започнах да говоря не само за „нова Ялта“, но и за нов „Бретън-Ууд“. Но сега вече е ясно, че ще се появи.
Така че сама по себе си отрицателната цена на петролния фючърс в САЩ не значи нищо. Но тя е ярък признак, че онези процеси на разрушаване на световната доларова система, за които пиша от дълги години, са стигнали до мащаб, при който стават очевидни за всички.
Превод Тихомир Тодоров