|

Коронавирусът разруши ЛГБТ идеологията

Наталия Холмогорова
Епидемията на COVID-19 е уникално събитие в историята на човечеството: ако не по своята обективна опасност (имало е и по-страшни бедствия), то по нивото на информираност, с която хората го посрещат. Аналитици твърдят, че сега вече нашият свят се променя необратимо и главните промени тепърва предстоят.
Очертанията на новия свят засега са в мъгла и повечето съждения за бъдещето звучат лековато. Например трудно е да се повярва, че като преболедува „китайската“ зараза, човечеството ще се изплаши до края на дните си и ще прекрати напълно социалните контакти, а целият ни живот ще се прехвърли в интернет.
Някои черти обаче на благополучния съвременен свят – например отношението към опасността, смъртта или към собственото тяло – може наистина да се променят.
В наши дни сред многото разсъждения често може да се чуе: „А къде са сега нашите вегани, ЛГБТ, борците с Харви Уайнстийн и представителите на 148-те пола? Нещо всичките тези леви утихнаха и се кротнаха! Не се виждат и не се чуват!“
На пръв поглед това изглежда несериозно и глупаво. Къде са левите? Ами там, където са всички останали: в карантина и чакат, докато това приключи. Разбира се, точно сега не им е до това – да се борят за правата на кинозвездите и да преброяват джендърите.
Конникът от Апокалипсиса
Той израсна пред нас в пълен ръст и всякакъв друг обществен дневен ред се скри в огромната му сянка. И наистина чумата, войната или гладът са надеждно и ефективно средство срещу гей-парадите. Макар че още по-ефективно ще е да се убият всички хора: като се свършим, с нас гарантирано ще изчезнат и всичките тези безобразия!
Но ако се замислиш, изведнъж ще разбереш, че това не са пълни глупости. Връзка наистина има. И може би „джендър идеологията“ в сегашния й вид ще е първото, което ще рухне – или вече е рухнало – след епидемията.
Всъщност какво казват всичките тези теории за многообразието на половете и джендърфлуидността? Че нашето тяло не е важно.
М и Ж
Различията между мъжа и жената преди всичко са физически. Психологическите и социалните различия далеч не са толкова фундаментални, колкото разликата между нашите тела. И неравенството между половете, и специфичните женски проблеми, за които толкова говорят феминистките, на около 80% са обусловени именно от това, че нашите тела са устроени по различен начин и различно функционират.
Не, не защото „жената има по-малък мозък“ и други псевдонаучни глупости. А защото например само жените могат да износват и раждат деца – и значи, че най-важната и същевременно най-тежката, болезнена и опасна част от „репродуктивния труд“ неизбежно пада върху жената. Може да се заръча на мъжа да мие пода или да пере пелени, но изобщо не можеш да му делегираш раждането.
Или защото само жените имат менструации – няколко дни в месеца, в които много жени се чувстват некомфортно (някои дори зле), но жените са длъжни да живеят обикновения си живот, да съвместяват тази ежемесечна „болест“ с работата или учението. Това сериозно влошава качеството на живот и може би има пряко отношение към факта, че на много работи „не вземат“ жени или ги смятат за по-малко ценни служители (и по-малко им плащат). При мъжете няма такова нещо и този проблем те го знаят на ниво шеги и вицове.
Дори изглежда, че чисто обществен проблем – това, че жените по-често страдат от насилие – е свързан пряко с физиологията. Престъпникът най-често избира жертвата си не от някаква идейна омраза: той просто търси физически слабия, неспособния да даде сериозен отпор. И неминуемо погледът му се спира върху жените – по-дребни като цяло и физически по-слаби от мъжете…
Тялото – това са предразсъдъци
Векове и хилядолетия това е било очевидно: разногласията са били само какви социални изводи трябва да се правят от тези биологични различия.
Но дойдоха левите от най-новата формация и обявиха: всъщност няма разлика!
Не е важно как е устроено тялото ти. Не е важно какво става с него. Всичко това са глупости, измама, предразсъдъци. Истината е само онова, което ти мислиш за себе си. Какъвто се смяташ – такъв си.
Тялото или е податлива глина, която може до безкрай да се мачка и преправя по твой вкус (натъпкват те с хапчета, това са ти отрязали, онова са ти пришили – и воала, момчето се превръща в момиче или обратното!), или е нещо случайно, незначително, почти несъществуващо, на което просто не трябва да се обръща внимание. Джон се смята за жена – ето това е реалността! И само едни мракобесници могат да се смутят от дреболии като члена му, басовия глас и брадата.
Идеалният човек от многополовия свят е почти безплътно същество, небесен дух (ангелите, както знаем, нямат пол), по някаква странна случайност привързан към нелепо, ненужно и незначещо нищо тяло. И колкото по-малко се взема под внимание тази „мерзка плът“, колкото по-малко зависиш от нея и се съобразяваш с нея, толкова по-добре.
Този фундаментален преврат във възгледите вече не за брака или някаква обществена институция, а за самата природа на човека ни го предлагаха, както и всичко от тази серия, да го преглътнем, без да дъвчем. Просто от добра душа, от състрадание към трансджендърите, на които животът е тежък – да признаем, че може да си жена, без да имаш женско тяло. Или изобщо да нямаш пол, макар всички полови признаци да са налице. Да не сме някакви фашисти, че да отказваме на страдащия заради нещо толкова дребно. Какво ще ни стане?
Ами нещо ще ни стане.
Въпросът, какво представлява нашето тяло и доколко то определя живота ни, е важен за всички. И половата страна на телесното ни съществуване далеч не е единствената и дори не най-важната.
Правото за самоопределяне на пола
„Мултиджендърния“ подход към човека и преди епидемията създаваше впечатление за змия, захапала опашката си – сякаш „новата лява“ идеология направи кръг и започна да унищожава самата себе си.
Този подход си противоречи сам: заплашва със страшни наказания за „мисджендъринг“ (да не определиш „правилно“ пола на човек, да му кажеш „той“, а не „тя“), а същевременно твърди, че като се гледа човек отстрани, не може да му се определи „правилният“ му пол, тъй като никакви полови признаци нямат никакво значение.
Той разрушава класическата ЛГБТ идеология, базирана на понятието „ориентация“, устойчива и неизменна – тоест на това, че всеки от нас го привличат хора с определени тела и с това нищо не може да се направи.
Той на практика изцяло обезсмисля феминизма. Какви са тези специфични проблеми при жените с раждания и месечен цикъл – ето я жената Джон, а той (тя) дори не разбира за какво става дума! И ако ти е тежко да си жена, изходът е очевиден – стани мъж! Мъже и жени, всичко това се превръща в някакви „клубове по интереси“, в които лесно можеш да се запишеш, лесно да се отпишеш, може да членуваш и в двата – а значи и се обезсмисля всеки разговор за проблемите, правата и интересите.
Този принцип води до най-фантастични последици, ако го разпространим извън пределите на половия диморфизъм. Ако мъжът е в правото си да се самоопредели като жена, въпреки члена и брадата, какво ще му попречи, въпреки бръчките, артрита и склерозата, да се смята за цветущ младеж? А може ли детето да се определи като възрастен (и да тръгне да прави секс с възрастни)? Болният – като здрав (каква възможност ще е това за здравеопазването)? Сред нас има хора, които се смятат за елфи или други приказни същества: ако се отнасяме уважително към тяхното самоопределение, очевидно върху тях не трябва да се разпростират нито правата на човека, нито човешките закони?
Но главното е, че този принцип лъже. Ние не можем да избягаме от тялото си, не можем да живеем така, сякаш то не значи нищо.
По-точно можем, но само за малко. Нашето тяло ни определя и ни ограничава в много отношения; и неизбежните полови различия далеч не са най-сериозното и страшно ограничение.
Всички тези игри на „полов контрол“ и на „главното е да се самоопределиш“ са добри до първото сериозно разногласие с твоето тяло. Дори до едно елементарно стомашно разстройство. Обясни му на стомаха си, че неговите спазми не са важни, самоопредели се като принцеса, която изобщо не ходи по голяма нужда! Опа, нещо не е както трябва.
Ние стареем, боледуваме, умираме. Тялото ни носи радост и способност да се наслаждаваме на живота – но то е способно и да ни отнеме всички радости. Тялото може без вина и без съд да ни вкара в затвор, да ни прикове към леглото, да ни мъчи със страшни мъки, да ни наказва с унизителна безпомощност. Понякога просто ни обезобразява. Понякога, побесняло, просто ни убива бавно – и ние водим с него изнурителна война и невинаги побеждаваме. А краят винаги е един: тялото става труп, източник на зловоние и зараза и дори тези, които са ни обичали, гледат по-скоро да се избавят от него – да го заровят или изгорят.
Това е реалност, която никакъв моден бодипозитив не може да промени. И всичките тези игри на „независимост“ от тялото, на „преформулиране“ на понятията красота, здраве, сексуалност, пол и т.н. са като развлеченията на царския син Гаутама (младия Буда) в прекрасната градина, отделяща го от реалността.
Горделивите фантазии вече не работят
Но ето, оградата е паднала. Както навремето пред младия Буда поред се появяват старец, болен и мъртвец – така и пред днешния „цивилизован свят“, парниково растение, скучаещо в стерилното си благополучие и убедено, че занапред ще бъде все по-безопасно, в пълен ръст се показа древният призрак на Чумата; а след него вече се очертават в мъглата другите два конника, Войната и Гладът.
Епидемията ни сблъсква с нашата природа, лице в лице. Горделивите фантазии вече не работят. Ние много малко и ограничено контролираме своето тяло – и изобщо не го контролираме в главното. Ние не можем да избираме да се разболеем или не, или как да протича болестта. На коронавируса не му пука за нашето богатство, известност, морален облик или политически пристрастия. Пред него сме равни: чиновник и опозиционер, неизвестен китаец и английски принц – всички заразени, независимо от волята им, априори се превръщат в ходещи бомби.
Пишат, че във възрастовата група до 50 години от коронавирус по-често умират мъже. Неизвестно е от какво се ръководи вируът, но определено не е от тяхното самоопределение. И ако утре всички болни мъже се обявят за жени, това няма да промени нищо.
Ние успяхме някак си да отменим затлъстяването, като променихме понятието за красота; пробвахме да отменим половия диморфизъм, да преформулираме понятието пол – но да отменим епидемията, преформулирайки понятията живот и смърт, не ни е по силите.
Оградата падна и в прекрасната градина нахлу леден вятър. Игрите на безтелесност, неуязвимост и безсмъртие са само игри. Ние продължаваме да сме хора.
Превод Тихомир Тодоров