|

Стратегическото поражение на НАТО от COVID-19

Северноатлантическият вълк Акела „пропусна“
На 4 април се навършиха 71 години от създаването на най-мощния в историята военнополитически блок НАТО. Достигайки тази толкова почтена възраст, организацията показва очевидна несъстоятелност по отношение на заплахите, изправили се пред страните членки.
Танковете, самолетите и ракетите не могат да я защитят от един невидим враг. Американският център СЕРА, който се занимава с Източна Европа, констатира, че на фона на разпространяващата се коронавирусна инфекция НАТО „на практика не се забелязва“. Тази огромна машина отдавна обслужва само себе си, а не потребностите на хората и тяхната сигурност. Този военен блок напомня на героя на Киплинг от „Книга за джунглата“, вълка Акела, който поради старост пропуска плячката по време на лов и става ненужен в глутницата.
Целта „сдържане на съветската заплаха“, заради която формално се създаде Северноатлантическият алианс, отдавна вече я няма, но останаха огромният военно-административен апарат и интересите на западния военнопромишлен комплекс. В тази сфера годишно са в оборот над 1 трилион долара и никой от ръководителите на НАТО не възнамерява да се преквалифицира като лекар или производител на мирна продукция. Измислят се нелепи истории, че всеки момент страни – членки на Алианса, ще бъдат нападнати от Русия. Това, че военният бюджет на Русия е 20 пъти по-малък от този на натовските страни, взети заедно, прави смехотворно такова предположение, но то не се отразява на вълчия апетит. Акела, макар и стар, иска да яде.
Тази година от март до май трябваше да се проведат най-големите за четвърт век учения на блока „Защитник на Европа – 2020“ (Defender Europe 2020) за прехвърляне до руските граници на десетки хиляди американски и други военни под лозунгите „Спаси Балтика“, „Спаси Източна Европа“. Но вместо руснаци в Европа дойде коронавирусът. Натовските учения се провалиха, преди да започнат като хората. Организацията отстъпи територията си пред друг противник, различен от този, с който се готвеше за бой. И вече не се говори за солидарност между страните членки. Новини за кражби на маски и друго медицинско оборудване между съюзниците преминаха като вълна по цял свят. А европейците все по-гръмко започнаха да питат защо изобщо им трябва това скъпо струващо дрънкане на оръжие като Defender Europe 2020 и самото НАТО, при положение че се харчат огромни средства за сдържане на фантомни заплахи. Нали и най-малката част от военните бюджети в натовските страни би стигнала да се пресече разпространението на вирусната инфекция още в зародиш.
Ръководството на НАТО реши да даде отчет за действията си в борбата с вируса на „първата видеоконференция“ на външните министри на страните от НАТО в навечерието на годишнината от образуването на блока. Отчетът беше пълно фиаско.
Освен общите фрази и призиви за солидарност, изчезнала като дим по време на вирусно-икономическата криза, ръководството на блока нямаше какво друго да отчете. Заявлението на Столтенберг, че „НАТО е създадено за борба с кризите и затова ние можем да помогнем и нашият съюз играе своята роля“, прозвуча голословно. Видеоконференцията се запомни със скандал между гръцкия и турския участник; ако не беше видеорежимът, скандалът можеше да стигне и до бой. Турчинът и гъркът се обвиняваха един друг за убийства на мигранти на границата и най-накрая турският министър „гневно напусна конференцията“, тоест изключи се от видеорежима.
След тази „историческа среща“ Столтенберг проведе, отново първа в историята на НАТО, видео пресконференция и се опита да уточни как Алиансът вижда своето участие в усилията по прекратяване на разпространението на вирусната инфекция. Оказва се, че НАТО ще се занимава с „определяне на пропускателната способност на въздушния транспорт за осигуряване на доставки на предмети с медицинско предназначение“, „ще координира всякакви свободни мощности или запаси“, а също и „ще съчетае молбите за подкрепа с предложенията за такава от съюзници и партньори“.
Освен това НАТО ще опрости процедурите за въздушни превози в координация с Евроконтрола, ще позволи да се използват позивните му за военни спасителни полети и ще осигури заинтересованите страни „с прозрачна и своевременна информация за преодоляване на пандемията и борбата с дезинформацията за нея“. И това е всичко!
Но моля ви, въздушни превози може да извършва всяка транспортна компания, за това няма нужда от НАТО, не са нужни специални „военни позивни“. А къде е военната медицина на блока? Няма я. Оказва се, че всичко е просто: никой не иска да споделя със съюзниците си своите достижения в тази сфера; особено „богатите“ не искат да делят с „бедните“. Е, а борбата с „дезинформацията“ предполага преди всичко скриване на собствената несъстоятелност и дискредитиране на стъпките, предприемани от други. Дали затова така беснее натовското ръководство заради участието на руски военни вирусолози в спасителните операции в Италия и Сърбия? Не случайно, след като разговаря с колегите си, „се огъна“ италианският външен министър и защити вестник La Stampa, принадлежащ на свързани с НАТО кръгове и изказал се пренебрежително за руската помощ в Италия?
Вместо да бъдат направени изводи за размерите на опасността и да се отчете пред обществото в своите страни, ръководството на блока, без да предлага нищо ново в борбата с епидемията, отново заговори за разширяването на Алианса. След като прие в състава на НАТО поредния член в лицето на Северна Македония, от Брюксел и от Вашингтон съобщиха намерението си в близко бъдеще да вкарат там и Украйна с Грузия. С каква цел? За да пренасочат ресурсите на тези страни към постигане на цели, далечни от потребностите на хората, без да дават нищо в замяна?
На сайта си НАТО с гордост съобщава за помощта за Северна Македония в отговор на молбите на последната да й се помогне в борбата с вируса. Унгария например отдели за македонците 100 000 защитни маски и 5000 костюма. Още 100 000 маски им изпрати Словения, а Норвегия изпрати медикаменти на стойност 180 000 евро. И САЩ обещаха 1 100 000 долара. Всичко това е капка в морето дори за малка страна като Македония и освен това би могло да й бъде дадено на двустранна основа, без никакво НАТО. Самото увеличение на военните разходи, което пое върху себе си Скопие, влизайки в Алианса, би стигнало за всички покупки, нужни за преодоляването на вирусната инфекция.
Но някога ще дойде „следвирусният ден“ на преосмисляне на много явления в нашата епоха. Тогава ръководителите и всички граждани на страните – членки на Алианса, ще запитат ръководителите му: А вие с какво помогнахте в трудния час? И за какво изобщо ни трябва това НАТО?
Превод Тихомир Тодоров