|

Финландските окупатори срещу съветското население

Съветски деца във финландските концлагери

Владислав Гулевич

„Във Финландия има много силно изразен антагонизъм по отношение на Русия, независимо от държавното й устройство“.
Следственият комитет на Руската федерация, въз основа на разсекретени документи от архивите на Федералната служба за сигурност, възнамерява да разследва действията на финландски военнослужещи по време на окупацията на Съветска Карелия през 1941-1944 г. с цел да установи дали финландската власт е осъществявала актове на геноцид срещу мирното население по расово-етнически признак. За такова разследване има сериозни основания.
Съвременната финландска историография трактува участието на Финландия в нападението срещу СССР, съвместно с Третия райх, Румъния, Унгария и Италия, като продължение на съветско-финландския конфликт от 1939-1940 г. Утвърждава се, че Финландия, за разлика от „тоталитарните режими“ на хитлеристка Германия и сталинския СССР, била западна демокрация и водела войната с максимално спазване на международните норми, със справедлива цел – да си върне земите, превзети от Съветския съюз през 1940 г.
Тази удобна позиция позволява да се снеме от финландците отговорността за съучастие в престъпления срещу човечеството, извършени от хитлеристките палачи и техните помощници, и да се скрият истинските причини за съветско-финландската война през 1939 г., наречена от финландците „Зимна“. Тази война е предшествана от съветско-финландски конфликти през 1918-1920 г. и през 1920-1921 г. И двата пъти финландската армия нахлува на съветска територия без обявяване на война, поставяйки си за цел откъсването на съветска Карелия и съседните й територии. И двата пъти неуспешно.
През 30-те години, когато подготовката на Хитлер за война срещу Съветския съюз става явна, Хелзинки тръгва към сближаване с Третия райх и неговите съюзници – Полша, Япония и други. Финландското разузнаване и отделът „Изток“ (Wschód) на 2-ро отделение на Генералния щаб на полската войска, който подготвя диверсионно-шпионски кадри за работа в съветския тил при едно бъдещо нахлуване на полската армия, си сътрудничат за дешифриране и размяна на разузнавателна информация за военния потенциал на Съветския съюз. Тогава във финландското общество процъфтяват идеите на национализма и „Велика Финландия“, които са в унисон с идеологическата линия на Третия райх. Хелзинки позволява от финландска територия да действат групи от отдел „Изток“ под кодовите названия „Фин“ и „Тенис“. Началник-щабът на 28-а пехотна дивизия от полската войска Албин Хабина докладва от Финландия: „…ако ние обърнем щиковете на изток, можем да сме сигурни, че и от север полкът от Карелската гвардия (бойна част от финландската армия, В.Г.) ще направи същото“.
Твърденията, че уж СССР с агресивната си комунистическа политика е накарал финландците да грабнат оръжие, се опровергават от полския военен аташе в Хелзинки капитан Мариан Ходацки: „(Във Финландия) има много силно развит антагонизъм по отношение на Русия, независимо от държавното й устройство. При такива обстоятелства не може да става и дума за сближаване (между СССР и Финландия) дори и в едно отдалечено бъдеще“.
За съюза на финландците с германските нацисти докладва и полското посолство в Хелзинки: финландското контраразузнаване „взема пример от германското контраразузнаване и в много случаи агенти от политическата полиция работят не само за Финландия, но и за Германия“.
В края на 30-те години Москва предлага на Хелзинки много варианти за решаването на въпроса за преместване на финландската граница на запад от Ленинград, включително и предлагайки в замяна няколко пъти по-голяма територия. Хелзинки отхвърля всички варианти, надявайки се в случай на война на колективния Запад срещу СССС да получи повече. Средство за разрешаване на въпроса става Съветско-финландската война.
През 1941-1944 г. във финландски плен има почти 60 хиляди съветски войници. 19 хиляди от тях умират в концлагерите, които са повече от двайсет. В концлагери също така са хвърлени 24 хиляди мирни съветски граждани (по други данни – 50 хиляди); умират 4,5 хиляди, от тях една трета са деца. Финландската преса признава този факт, но обяснява: гибелта им е вследствие на произвола на отделни финландски командири, а не на финландските власти като такива… Погребват децата в общи гробове заедно с възрастните. Финландските медии не се питат: „Защо е трябвало да се хвърлят в концлагери съветските деца?“
Във финландски концлагери се озовава 27% от наличното население на окупираните територии, като повечето са славяни. Финландската администрация залъгва угро-финските народи (карели, вепси, фини-ингерманландци и т.н.), държи се лоялно с тях, пропагандира идеята за „Велика Финландия“ – от финландското крайбрежие на Балтика до Северна Двина (Волгоградска и Архангелска област на Русия). Тези, които са имали угро-фински роднини, са ги пускали от концлагера.
Териториалните апетити на финландските националисти са се простирали надалеч
Всички училища минават на финландски език, там могат да се учат само децата на угро-финското население. Руските деца ги пускат на училище чак през 1943 г., надявайки се да възпитат в тях лоялност към „Велика Финландия“. Карели, вепси и ингерманландци получават два пъти по-големи хранителни дажби от руснаците, заплатата им е с 40-50% по-висока, за тях отварят болници, раздават им най-плодородните земи. Със сила се налага практиката да се наричат новородените руски деца с финландски имена. Ако това не е расово-етническа сегрегация, тогава какво е?
Най-интересното е, че карелите и вепсите не са очаровани от идеята за „Велика Финландия“. С финландските окупатори заминават на Запад само 3,4% от местното население (в партизанските отряди процентът на карели и вепси е много по-голям), броят на преминалите от православие в лютеранство също е малък. Очевидно моделът на финландския национализъм не е бил толкова привлекателен за местните хора.
Финландия настоява, че войната й със Съветския съюз през 1941-1944 г. е отделна история, нямаща нищо общо с хитлеристката агресия против СССР. Това е лъжа. Без хитлеристката подкрепа финландците не биха могли да воюват толкова дълго. От Германия финландската армия получава самолети, танкове, бронетранспортьори, зенитни оръдия, оръдия, боеприпаси. Например, немците дават на финландците около 100 гаубици, отнети от чехословашката армия през март 1939 г.

Манерхайм и Хитлер

Финландия предоставя територията си за бомбардиране на съветски позиции, през август 1944 г. държавният глава на Финландия генерал Манерхайм е награден от фюрера с най-висшата награда на Третия райх – Железен кръст с дъбови листа. Ако това не е сътрудничество с нацистите, тогава какво е?
В следвоенна Финландия крайно неохотно се провежда наказателното преследване на финландски военачалници, виновни за масовата гибел на съветско население. През 1943 г. финландските власти променят юридическия статус на лагерите, като ги преименуват от концентрационни на преселнически. Това позволява на финландската военщина да избегне Нюрнбергския трибунал. След 1949 г. всички, които са осъдени, излизат от затворите по амнистия. Финландия се постара да забрави нелицеприятното си минало, но извършеното не може да се върне назад. И миналото не може да бъде забравено – докато не му бъде дадена заслужена оценка.

Превод Тихомир Тодоров