|

Западът вече не може да бъде образец за цял свят

Кишор Махбубани, специалист по отношенията между Запада и Изтока, писател и бивш сингапурски дипломат, смята, че усилването на Азия в сферата на икономиката, технологиите и културата е значимо събитие в нашата епоха. По думите му предизвиканата от коронавируса криза ще остане в учебниците като официална дата на стартиралия преди няколко десетилетия процес: началото на „азиатския век“.

„Либерасион“: Макар че трябва да се подхожда много внимателно към цифрите за заразени и починали от Covid-19, съдейки по всичко, азиатските страни, които бяха на първата линия и регистрираха първите случаи на инфекция извън пределите на Китай, се справят по-добре от Европа… С какво е свързано това?

Кишор Махбубани: Още сме далеч от края на кризата. Струва ми се, че още не сме минали средата и затова трябва да се въздържаме от общи изводи. Но при всяко положение първите цифри за смъртността, при това не само в Китай, но и във Виетнам, Южна Корея, Сингапур и други страни, са много по-ниски, отколкото в Европа. Засега нямаме научно обяснение на това, но можем да предположим, че азиатските страни се справиха по-добре с политическото регулиране на кризата.

- Наистина, дори страни, смятащи се за бедни, като Тайланд и Виетнам, веднага взеха практически мерки, като безплатни маски и задължителното им носене. Как стана възможно да се задействат такива средства?

- Разбира се, тук е от значение производството на маски в Азия и промишленият потенциал, но това не е всичко. От няколко десетилетия виждаме как правителствата в САЩ и Европа подкопават легитимността и финансирането на държавните институции. В Азия е точно обратното. Хората в Източна Азия вярват в необходимостта от силна държава. Има твърда убеденост, че невидимата ръка на пазара трябва да се направлява от видимата ръка на ефективно държавно управление. Това засяга не само болниците, но и всички институции, които играят роля в санитарната криза. Министерствата на здравеопазването трябва да имат възможност бързо да организират работни групи. Преди всичко днешната криза показа колко е важно да има добре финансирани държавни институции с ефективно управление, на които да е по силите бързо да реагират на ситуацията.

- Тоест азиатските правителства укрепиха позициите си най-малко в очите на хората си по време на първата част от кризата?

- Да, вижда се една удовлетвореност у хората, а също така и ръст на „културната увереност в собствените сили“, представата за това, че можем да сме не по-лоши, а дори и по-добри от Запада, който престана да бъде образец във всичко. При това източноазиатските правителства още преди кризата имаха по-голямо доверие от страна на населението, отколкото европейските власти. Мисля, че това е свързано със система, базирана на меритокрацията (власт на заслужилите, способните). В Китай само на най-добрите от завършващите държавни ВУЗ-ове (в това число и от научните сфери) се предлага да влязат в ръководните органи на Комунистическата партия: това позволява да се включат във властта светли умове, а също така помага на хората да се видят като членове на правителството. Доверието на народа към правителството е важен елемент от бързото и ефективно използване на политически мерки, тъй като в този случай цялото общество действа заедно. Според доклади на американски експерти повече от 80% от китайците се доверяват на правителството.

- Това не е ли свързано, макар и отчасти, с идеологическо „промиване на мозъци“?

- Този аргумент отива вече в миналото. Може би по времето на СССР, когато е нямало интернет и е било забранено да се излиза от страната, на хората е можело да им се промиват мозъците. 150 милиона китайци всяка година пътешестват зад граница и се връщат обратно. Доверието на източноазиатските народи (китайци, а също и тайванци, корейци, сингапурци и в по-малка степен виетнамци) към правителствата се опира на икономическо процъфтяване и радикална промяна в жизненото равнище в рамките на две-три поколения. При китайците условията на живот се подобриха през последните 40 години повече, отколкото за 4000 години преди това. Те не разбират защо Западът и досега се опитва да ги учи на своя, както той твърди, най-добър възможен модел на либерална демокрация, която става гарант на неговото нравствено превъзходство, макар сега европейците и американците да страдат от нея, ако се съди по всичко.

- Значи сега кризата, предизвикана от коронавируса, подчертава грешките в социално-икономическите решения на Запада…

- Точно така. Когато лишават от средства болниците, когато обеднялата средна класа показва възмущението си на улиците, като „жълтите жилетки“ във Франция, когато две трети от американските семейства имат спестени не повече от 500 долара за черни дни, Западът не може вече да се смята като пример за останалия свят. Повече от 200 години Азия, начело с Китай и Индия, се учи от Запада, който доминираше в света с цивилизационната си система. Азия интегрира и адаптира западната медицина, изкуство, технологии. Именно това стана залог за сегашния й успех. Защо Западът не може да започне да се учи от другите? Ако искате да експортирате модела си, направете го блестящ пример за успех и хармония, а не налагайте санкции и не хвърляйте бомби върху страните, които нормално функционират, но мислят различно.

- На какво Западът би могъл да се поучи от азиатците?

- На прагматизъм и гъвкавост. Да вземем АСЕАН: в тази асоциация има много малко правила в сравнение с ЕС. Едни решение се приемат единодушно, а други могат да се въведат само от група страни, които могат да бъдат последвани от останалите по-късно. И като резултат не възникват радикални ситуации като с Брекзит. В Европа трябва да са или изцяло „за“, или изцяло „против“. Но има и промеждутъчни пътища. Ние сме разговаряли с европейски и южноазиатски дипломати и честно казано, европейците ни гледаха отвисоко.

- Днес върху Китай се стовари международна критика поради недостатъчна прозрачност. Как мислите, тази полемика свързана ли е само с регулирането на кризата, или е отражение на антикитайски и дори антиазиатски настроения?

Китай, разбира се, ще трябва да даде отговор. При всяко положение засега ще е добре политиците да помълчат и да позволят на учените да установят контакти. Борбата с вируса и досега е в разгара си, а стремежът да се намери виновник не ни дава нищо. Освен това страхът от „жълтата заплаха“, който възникна на фона на монголското нахлуване през XIII век и оживя на фона на икономическото противопоставяне, си остава в сила и досега.

Превод Тихомир Тодоров