|

Четвърта световна: Хроники на бъдещето. Коронавирусната пандемия показа какъв ще бъде обновеният свят

Александър Храмчихин

Последиците от днешната вирусна пандемия сравняват с последиците от Голямата депресия и Втората световна война. Но крахът на днешния световен ред беше абсолютно неизбежен и преди епидемията. Говорим както за икономическа система, която отдавна се превърна в гигантски финансов балон, така и за политическа система, която не отразява реалното съотношение между основните геополитически сили. Новата – неядрена, световна война вече е факт. Макар да не са го осъзнали навсякъде.
Пандемията – като изстрела в Сараево
Да оставим настрана въпроса как възникна вирусът, кой го е създал и защо той е минал в „свободно обращение“. Тук ще стане дума за влиянието на заразата върху народите, държавите и световното устройство. И е ясно, че коронавирусът или ще приближи краха на световния ред, или този крах ще започне с него. Вярно, че и във втория случай пандемията ще е само като изстрела в Сараево, тоест повод, а не причина. Но каквото и да е това, трябва да смятаме, че „вече е започнало“. Защото както в пряк, така и в преносен смисъл днешната система при никакви обстоятелства няма да е в предишното си „здравословно състояние“.
Крахът на световния ред и създаването на нов очевидно няма да мине без голяма война. Всъщност войната тече отдавна, продължавайки нещо, което започна именно с изстрела в Сараево: ние и досега не сме приключили с Първата световна. До голяма степен Втората световна война с по-голямото ожесточение на армиите на воюващите страни, с по-големите пространства на военните театри и, разбира се, с повечето жертви засенчи сраженията от предходната хекатомба. Но в политически смисъл това е очевидно „доиграване“ и „преиграване“ на Първата световна. Ако не беше тя, нямаше да я има и следващата. На практика без прекъсване дойде третата световна, по-известна като Студена война. Тя стана в чист вид „доиграване“ и „преиграване“ на Втората. И сега, без да спрем, ние навлязохме във втората студена война (очевидно започнала също на Балканите, в Косово), която стана „доиграване“ и „преиграване“ на третата световна. В основата на всичко е Първата световна – колективното самоубийство ако не на човечеството като цяло, то на европейската цивилизация без съмнение. Станалият днес „единствено вярно учение“ в Европа толерантен и политкоректен либерализъм е пряко следствие от световните войни, овършали тази част на света. Студената война продължи малко по-малко от половин век, тъй като за разлика от предходните се размина без глобална касапница. Напълно е вероятно четвъртата световна също да мине без голяма кръв, като стане съвкупност от войни, формално по-малки по мащаб. Впрочем текущата сега информационна война е глобална и до голяма степен заменя класическата война. Същия глобален характер отдавна вече има и „войната на метежите“, в която поне един от участниците е недържавен субект („непризнати опълченци срещу официални превратаджии“). Държавните субекти много органично се включват в „метежната война“ чрез сблъсъци на спецназите. Но не е изключена и класическа война между сравними по сила противници, защото в даден момент може да не останат други варианти.

Всички против всички

Кой срещу кого ще воюва, също се знае прекрасно – всички против всички. За страните, запазващи политическата си субектност, ще влезе в сила добре познатата максима, че няма постоянни съюзници и противници, а има само постоянни интереси. При това, ако се съди дори по най-силните държави, този постоянен интерес ще бъде „само“ елементарното оцеляване.

Разбира се, няма да има никакво противопоставяне между Запада и съюз на Русия, Китай и Индия. Този вариант на глобален конфликт, доста популярен в предсказанията на бъдещето от политици, политолози и журналисти и от двете хипотетични страни на „фронтовата линия“, всъщност е напълно нереален. Всеки ще гледа себе си, коалиции постоянно ще се образуват и разпадат. Ярък пример за това е случващото се през последните години в Близкия изток, особено в Сирия. Когато преди четири години Русия отиде в Сирия, там се бореха две коалиции. От една страна – правителствените сили на тази арабска република и местните им съюзници, Иран и коалиция от шиитски групировки и Русия. От другата страна – конгломерат от сирийски антиправителствени сили, Турция, арабските монархии, Западът и присъединилият се към тях Израел. Днес дори нашата коалиция, очевидно побеждаваща, не че се разпадна, но се видоизмени: на практика Русия и Иран с шиитите от други страни водят в Сирия две различни войни, макар и срещу едни и същи противници. Противниковата коалиция изцяло се разпадна, някои участници влязоха в конфронтация помежду си (особено с оглед на войните в Йемен и Либия, където съставът на силите е почти същият). Непосредствено в Сирия само в триъгълника Русия – САЩ – Турция вече възникнаха временни коалиции „двама срещу един“ във всички възможни варианти.
Напълно е вероятно така да стане и в глобален мащаб. Например в триъгълника САЩ – Китай – Русия неизбежно ще възникват ситуационни съюзи. Устойчив съюз „двама срещу един“ е възможен само в един случай: ако Москва съзнателно стане „мекере“ (думата съюзник тук е изцяло неуместна) или на Вашингтон, или на Пекин.

Всеки гледа себе си

Руснаците трябва пределно ясно да разбират, че войната вече е факт и че ние вече участваме в нея. Да се „скатаем“, е невъзможно. Трябва да я водим, ако искаме да оцелеем. Като минимум трябва незабавно да приключваме всяко участие в процеси на глобализацията (която при всякакви варианти е обречена) и да произвеждаме максимум промишлени стоки в страната си. Освен това трябва колкото може по-бързо да изхвърлим всички елементи на глобализъм от програмите на ВУЗ-овете и училищата, да върнем класическите форми на образование, ориентирайки учебните заведения към подготовка на специалисти за нуждите на нашата страна, а не за така наречения цивилизован свят. При това вложенията в образованието и науката трябва спешно да се увеличат в пъти.
Колкото и банално да звучи, единствените ни съюзници са армията и флотът ни (а също така и Военно-космическите сили, Ракетните войски със стратегическо предназначение и Военнопромишленият комплекс). Що се отнася до съмишлениците ни зад граница, те, както беше казано, ще се появяват ситуативно, изхождайки от текущите геополитически обстоятелства. Груба грешка ще е търсенето на постоянни съюзници на база идеологически химери или мнима етническа, конфесионална и историческа общност. При този вариант ще получим като минимум паразити, вечно смучещи от Русия пари, а като максимум ще жертваме живота на наши войници срещу празни обещания и уверения в искрена и вечна дружба.
Как ще свърши преустройството на света – е безсмислено да се предсказва, днес никой не знае. Сега не може да се правят прогнози дори за една година. Въпреки това можем да предположим как ще се разпределят ролите в новия свят, гледайки статистиката за последиците от пандемията. Например във великата страна Франция с население от 67,1 милиона души има 160 хиляди заразени и повече от 23 хиляди починали от КОВИД-19. В бившата френска колония Виетнам с население почти 95 милиона от коронавирус са заболели по-малко от 300 души, а не е умрял нито един. Впрочем, ако днес се срещнат френската и виетнамската армия на бойното поле, французите биха го „отнесли“ много по-лошо, отколкото при Диен Биен Фу преди 66 години. С кого е по-изгодно да другаруваш – преценете сами. Но че западната система е банкрутирала, е очевиден факт. Тя се провали в това, което справедливо се смяташе за най-силната й страна – в социалната сфера. Да не се разбира това – значи случаят е по-клиничен от коронавирусно заболяване.

Превод Тихомир Тодоров