|

„Черната война“ в САЩ: Лошото тепърва предстои

Иван Данилов

Когато гледаме горящите американски градове, не можем да се отървем от усещането, че виждаме, ако щете, и мистична разплата за действията на САЩ в други страни.
Разбира се, смъртта на заподозрения чернокож от ръцете на бял полицай е трагедия, но е нужно някакво абсолютно ниво на наивност, за да се сметнат последвалите въоръжени безредици като естествена реакция срещу конкретна несправедливост.
Нещата са по-прости: в САЩ преди самите президентски избори и на фона на острата икономическа криза се наблюдава феномен, който по аналогия с „небесната сотня“ в Украйна може да се нарече „небесен афроамериканец“ – и това даде старт за масови и добре организирани безредици с използване на насилие и огнестрелно оръжие.
Старата формула, гласяща, че във Вашингтон не може да има Майдан, защото във Вашингтон няма американско посолство, очевидно вече не работи. Защото в американската столица има достатъчно организации, които са учили американските посолства в цял свят да подпалват страните, в които са „работили“. Преди, както неведнъж сме писали, използването на „технологии на цветни революции“ за решаването на вътрешнополитически конфликти бе абсолютно недопустимо вътре в САЩ, тъй като представителите на всички конкуриращи се групи от елита прекрасно разбираха, че победителят в една „политическа гражданска война“ с елементи на насилие и дехуманизиране на идеологическите опоненти ще получи вече не властта над свръхдържава и световен хегемон, а титлата „граф на руините“.
Сега няма никакви ограничения, а конфликтът между администрацията на Тръмп и „дълбоката държава“ вече придоби конфигурацията на сблъсък, след който само едната страна ще може да запази свободата и живота си, а това значи, че въпросите за дългосрочната стабилност на страната вече не вълнуват никого на фона на политическите залози в този конфликт.
The Hill, позовавайки се на журналисти от президентския пресцентър, пише, че вчера за известно време дори Белият дом буквално е минал в обсадно положение: протестиращите са започнала сблъсъци с полицейския кордон около резиденцията на американския президент и дори са разрушили импровизираните заграждения, поставени наблизо.
При други обстоятелства нямаше да има никакво „обсадно положение“, протестиращите отдавна щяха да са с белезници и да се обясняват със служители от американските спецслужби, но днес Вашингтон повече прилича на Киев през 2013 г., отколкото на столица на велика империя.
Има вече и първи жертви сред полицаите. Броят на ранените е трудно да се установи, но смъртта на минимум един полицай, убит в Оукланд, потвърди дори симпатизиращият на протестиращите канал CNN.
Фактът, че засега резултатът от конфронтацията между полицаи и участниците в безредиците очевидно не е в полза на силоваците, говори, че заплахата на Доналд Тръмп, който писа: „Когато започнат грабежите, ще започне стрелба (по грабителите)“, се оказа блъф. И самите полицаи, и Националната гвардия, която действа в най-горещите точки като Минеаполис, очевидно са сковани от страх – никой не иска после да отговаря с кариерата си, парите или свободата си за насилие над „демократичните протестиращи срещу расовата несправедливост“.
Въвеждането на полицейски час в Минеаполис и Портланд само показа импотентността на местните власти – той не се спазва и безредиците продължават. Fox News показва кадри, заснети в районите на масови безредици, и тези райони сега приличат на театър на истински бойни действия: изгорени магазини, унищожени бензиностанции и разбити автомобили.
„Протестиращите срещу расовата несправедливост и полицейския произвол“ неизвестно защо нямат съмнения при унищожаването на работни места, бизнеси и инфраструктури в райони, в които компактно живеят чернокожи, които според официалната версия са жертви на расовата несправедливост и произвола на властите и за чиито интереси сега те водят активна борба.
Американски журналисти, работещи сред тълпите „протестиращи“, отбелязват интересни неща. Например кореспондентът на The Blaze забелязва, че някой предварително е закарал голямо количество тухли на мястото, където внезапно започват поредните грабежи и сблъсъци с полицията и за които сблъсъци удобните за хвърляне тухли могат да са много полезни, както и за трошене на витрини и коли.
Илайджа Шефър, журналист от The Blaze, който е в Далас, посочва определени детайли, които ще се видят познати на всеки читател, следил случващото се в Украйна, Грузия и дори в Москва: „Днешният вечерен бунт в Далас е планиран предварително. Организаторите насочваха тълпата накъде да върви. Те имаха палети със стотици тухли, подготвени за участниците в безредици. Те крещяха на тълпата: „Вървете наляво, там на ъгъла има 100 тухли“. Това не беше случаен хаос.“
The Hill съобщава, че холивудски звезди дават пари за подкрепа на протестиращите, изплащайки за задържаните хиляди долари парична гаранция, за да бъдат пускани, като по този начин осигуряват постоянно присъствие на „предната линия“ на най-активните и агресивни участници в безредиците.
Може да се създаде впечатление, че Доналд Тръмп и обкръжението му са обречени да паднат под напора на реално мащабния „американски Майдан“, който впрочем, макар и да започна да убива полицаи и да гори цели квартали, все още не е формулирал ясни политически искания и не може да превземе плацдарм във Вашингтон. Но има и алтернативен сценарий: президентът и обкръжението му сега дават възможност избирателите изцяло да видят как изглеждат „социалната и расовата справедливост“, за която активно се борят политическите опоненти на Тръмп. Ако това поведение не е страхливост, а съзнателен ход, то е много рискована, но потенциално печеливша стратегия: дори и избирателите, на които господин Тръмп не им харесва много, може да решат, че им харесва повече „Америка на Тръмп“, която едва ли ще бъде „отново велика“, но най-малкото ще може да осигури реда и сигурността.
След седмица масови безредици, грабежи и политически вандализъм обществото ще иска те максимално сурово да бъдат усмирени, а дали ще може да направи това президентът и екипът му – засега е въпрос с неизвестен отговор.
Но най-важният извод, който може да се направи, като се наблюдава горящата Америка, е, че тези събития може да са и само репетиция на онова, което ще започне след изборите наесен. И обществото, и елитите очевидно са разделени на две горе-долу равни и искрено ненавиждащи се части и една от тези части може да се окаже недоволна от изборния резултат, а съблазънта да „прегласуваш“ резултати на улицата с оръжие в ръце може да се окаже непреодолима.

Превод Тихомир Тодоров