|

Бунтове преследват Америка още преди основаването на САЩ

Тимур Шерзад

В Америка може да започне гражданска война. Някои тухла по тухла събарят чужда собственост, някои се опитват с оръжие в ръка да я защитят, а трети – да извлекат от ситуацията политически дивиденти. Но така е било винаги в САЩ.
Да излезеш на улицата и да повилнееш – това американците го могат и преди образуването на самите Съединени щати. Първите масови погроми започват с недоволството от политиката на Лондон – център на империя, в която влизат и 13 американски колонии. Англичаните са помнели скорошната Седемгодишна война и са смятали, че няма да е зле американците да си плащат за издръжката на защитаващите колониите гарнизони. Колонистите не искат и да чуват за това – и посрещат новите данъци с яростно негодувание.
И не само с негодувание. В опитите си да не плащат данъци колонистите подкрепят контрабандата. Чиновниците от Лондон, опитващи да се борят с нея, срещат единното противодействие на контрабандисти, шерифи и местни съдии. Много трудно е да се конфискува кораб на контрабандист, а ако това стане, той се продава на търг и обикновено за дребни пари се връща при бившия си собственик – колонистите по принципни съображения не участват в наддаването.
Патят си и събирачите на данъци, а също и просто „пробритански“ настроени личности. Например Томас Хатчинсън, който после ще стане губернатор на Масачузетс. През 1765 г. разкошният му дом е съборен буквално тухла по тухла – озверялата тълпа работи цяла нощ с кирки и лостове. Самият Хатчинсън, ако ес съди по всичко, е планирал да умре, защото е чакал погромаджиите с оръжие в ръка. Но в последната секунда позволява на дъщеря си да го убеди и в крайна сметка се спасява през задни дворове.
През 1771 г., няколко години преди открития метеж, прераснал във Войната за независимост, колонистите успяват например да превземат на абордаж британска шхуна, конвоираща контрабандистки кораб. След една година изгарят още един кораб на Негово величество, като при това пребиват екипажа и гръмват в слабините командира. На всичкото отгоре нападателите успяват да избягат, докато екипажът е поставен под стража от местните власти – уж англичаните не са гонели контрабандисти, а когото падне. И на британския флот му се налага да внесе гаранции за всички, за да реши проблема без бюрократични размотавания.
И това се случва непрекъснато. Затова знаменитото „Бостънско пиене на чай“ през 1773 г. и сбиването с изпратените да въведат ред британски войници вече не учудва никого. Съединените щати се раждат от улични бунтове – и те не спират с получаването на независимостта.

Проблемите с робството

Първите погроми са породени от „търканията“ между белите. Но скоро те получават расов характер, макар на първо време да са без участието на самите чернокожи.
През цялата първа половина на ХIХ век младите Съединени щати старателно се разделят на две малки „цивилизации“ с противоположни културни кодове. От едната страна е стремително набиращият сили промишлен Север. От другата – стремящият се да не го асимилират аграрен и робовладелски Юг.
Югът е по-слаб и като финанси, и като брой хора. Но той отчаяно се нуждае от баланс в Конгреса – за да не могат северняците да го смачкат с икономически ограничения. С мнозинство от гласове робството не се отменя. След войната с Мексико и усвояването на западните територии САЩ като цяло получават нови щати. И всеки един, приемайки „свободна“ или „ робовладелска“ конституция“, може да наруши баланса.
Един от тези щати трябва да стане Канзас. За него започва истинска битка – както южняци, така и северняци почват масово да се преселват на новото място, планирайки да гласуват за своя версия на конституцията. И естествено започват усърдно да се колят едни други – за да намалят гласовете на опонентите си в деня на гласуването.
Сблъсъците стартират през 1855 г. Много скоро се появяват трупове. През 1856 г. сбиванията прерастват в репетиция на Гражданската война – през май привържениците на робството превземат с щурм градчето Лоурънс, неофициалната столица на аболиционистите, които искат отмяна на робството. В битката участват 800 души и пет оръдия. Южняците разгромяват магазините, редакциите на вестници и местния хотел. Северняците впрочем също не остават назад и устройват набези срещу привържениците на робството – не се спират и пред хладнокръвни убийства на фермери колонисти от Юга.
Във Вашингтон също е напрегнато: конгресменът от Юга Престън Брукс, възмутен от антиробовладелската реч на северния си колега, счупва в главата му бастуна си – с трийсет удара! Парчетата от бастуна се разпродават на възторжени купувачи като сувенири, а лишеният от статута си конгресмен Брукс веднага е преизбран и върнат обратно в столицата. Нацията е разделена както никога – и възелът от омраза, погроми и убийства се разсича само с Гражданската война. Но тя не премахва противоречията.

Чернокожите надигат глава

Аболиционистите побеждават, робството е отменено. Сега остава нещо „дребно“ – да се инкорпорират в обществото на свободните хора милиони чернокожи. Да си свободен, не значи да си подсигурен финансово. Расовите различия и робското минало позволява на чернокожите като цяло да се държат обособено от бялото мнозинство. И – независимо от истинските причини за несполуките – да се обединяват за отстояване на интересите си. Като използват освен другото и аргументи за вината на белите.
Започвайки през 60-те години вече на ХХ век борба за граждански права, те развиват тази тема и занапред. Един от най-знаменитите „горещи“ бунтове избухва в Лос Анджелис през 1992 г. Полицаите жестоко пребиват чернокож при задържане – но повечето са оправдани.
След това градът буквално избухва: започва бунт, съпроводен, както и днес, с палежи и мародерство. И, разбира се, с тела на убити: първо бели, на които черните погромаджии си „връщат за причиненото им зло“, а след това и на самите чернокожи – когато в града влизат войските. Метежът струва 63 човешки живота.
Днес, 28 години след лосанджелиските погроми, историята се повтаря. Използва се същият повод, действията са погроми, палежи и мародерство – същите като преди. Само че през 1992 г. чернокожите бяха оставени сами да се оправят, а днес в навечерието на изборите противниците на действащия президент се опитват да ги използват. С надежда, че той ще направи голямата грешка, „демократическите“ кметове и губернатори саботират борбата с метежниците, като извеждат полицията от полицейските участъци, позволяват да се палят патрулни коли и дори да има побратимяване с бунтуващите.
Ситуацията непредсказуемо се разтяга. Засега е трудно да се каже дали ще може да се разреши, или нещата ще стигнат до нещо по-голямо. Но погромите и уличните сблъсъци в САЩ вече два пъти са довеждали страната до война на тяхна територия.
Ако и този път нещата се оправят, усещането за несправедливост от страна на чернокожите няма да изчезне. Както и чувството за опасност от страна на тихо озверяващите бели – те още сега се събират във въоръжени с бухалки, ловни и бойни пушки милиции, за да не позволят да им изгорят домовете. И това – при президент републиканец.
Какво ще стане, когато – рано или късно – на изборите спечели партията, която днес почти открито подкрепя погромаджиите? „Дълбокият народ“ на Америка отсега знае – абсолютно нищо хубаво.

Превод Тихомир Тодоров