|

Защо линчуват „майката“ на Хари Потър

Пьотр Акопов

Ако си мислите, че за напредничавите хора сега главният конфликт е расовият проблем, дълбоко грешите. Да, черно-белите противоречия умело се разпалват, но все пак, освен черни и бели, на земята има и други раси, а и расовата принадлежност е спорна. Може да си бял в собствените си очи и „небял“ в очите на други „бели“ (примерно арабите). Как ще се борят с това? Само с насилствено смесване на всички раси в един казан за варене – няма значение, че той не действа, а и да дава резултат, то той прилича на смесването на всички бои от палитрата – обикновена мръсотия, непригодна за нищо. Важното е да се внуши на всички неизбежността на това наше бъдеще, за което и трябва белите да се покаят за неправилното си минало. Скоро отричането на самия факт, че има различни раси, ще стане задължителен пропуск, за да ви пуснат сред правилните хора, така че тук задачите и целите са ясни, въпросът е само в сроковете.
Затова на преден план в борбата за светло бъдеще на човечеството излиза друго, още по-важно противоречие – може да се каже главният въпрос на съвремието. Противоречието между мъжа и жената – ето кое е главното препятствие и главното зло в цялата човешка история! Как да се премахне то? Отговор на този глупав въпрос отдавна има: като се отмени съществуването на половете. Ако половете не са два, а двайсет и два, противоречията ще се размият и смекчат. Сменяме пола с джендър, умножаваме и получаваме, ако искаме, 30, ако искаме – и 50 различни „джендъра“, избирай си по вкуса.
Смешно ви е? Не, отдавна вече не си струва да се смеем над болните хора, трябва да изучаваме и да се готвим за нашествието на този „дискурс“. Ако не бяха расовите вълнения, главна новина на Запад щеше да е масираната психологическа атака срещу милиардерката, направила състояние от приказки. В понеделник започна публикуването на руски език на новата приказка на най-популярната и най-богата от съвременните писатели – Джоан Роулинг. „Икабог“ е история за истината и злоупотребата с власт“, казва англичанката, която реши да пусне в интернет книгата си безплатно, за да подкрепи децата и родителите, затворени вкъщи под карантина. Фрагменти от книгата, преведени на различни езици, ще се публикуват на порции, а през ноември книгата трябва да излезе изцяло в електронен вид и на хартия. Трябва, но в някои страни може и да не излезе.
Защото във вторник служителите на лондонската издателска къща, работили върху „Икабог“, обявиха бойкот на новата книга на Роулинг, а издателство „Хашет“ заяви, че повече няма да работи над новия проект. Ръководството на едно английско училище се обърна с официално писмо към родителите на учениците си, като заяви, че е премислило и няма да нарече един от новите си корпуси на името на писателката, защото „Роулинг вече не може да бъде подходящ образец за подражание“ за 1750-те ученици от това учебно заведение.
С осъждане на Роулинг през последните дни се изказаха Даниъл Радклиф, Ема Уотсън и Рупърт Грин – звезди от филмите за „Хари Потър“. И какво толкова е написала тя в „Икабог“. Да не е „Майн Кампф“, маскирана като приказка?
Не, проблемът изобщо не е в новата книга, проблемът е в „Туитър“. Именно там, на страшния ден 7 юни, Роулинг е препоствала на страницата си (която има 14 милиона последователи) статия от списание Devex. Текстът се казва „Да направим след „Ковид“ света по-равноправен за хората, които менструират“. Писателката решава да се пошегува: „Хората, които менструират. Сигурна съм, че за такива хора имаше някакво име. Помогнете ми да се сетя… Жони? Жини? Жени?“
Какъв е проблемът? Роулинг се шегува с глупаците – какво толкова? Но не и за съвременната западна реалност, в която репликата на писателката предизвика грандиозен скандал. С отричане на актьори и издателства, с оправданията (но не и покаяние) на Роулинг. Тя веднага бе обявена за трансфоб – човек, който мрази трансджендърите. И как сега тя ще живее с това клеймо?
Проблемът е, че постепенно на Запад трансфобът става онова, което доскоро беше хомофобът, а преди това женомразецът. При това да си спечелиш въпросното клеймо изобщо не е необходимо да мразиш трансджендърите, тоест тези, които смятат, че могат да си променят пола. Не, може дори да ги подкрепяш – както прави същата тази Роулинг. Но да ги подкрепяш неправилно, недостатъчно, не във всичко – и за това ще бъдеш прокълнат.
Да, Роулинг, която отдавна разказва за хомосексуални и лесбийски подтекстове в „Хари Потър“, говори за приятелството си и подкрепата за трансджендърите, се препъна на последните стъпала на толерантността: отказа да смята трансджендърите за също такива жени, каквито са обикновените жени, и не подкрепя промяната на пола при децата. Тоест, опитвайки се да бъде сред хората от „прекрасния нов свят“, се хваща за последното, жалкото – съществуването на два биологични пола. Не иска да се откаже от заблудите си, упорства, влиза в дискусии – вместо смирено да се „разоръжи“ пред партията на ЛГБТ.
„Изчезването на биологичния пол лишава много хора от възможността да обсъждат живота си. Когато отваряте вратите на баните и съблекалните за всеки мъж, който смята, че е или се чувства жена – както съм казвала, те искат джендърът да се смята за установен без каквито и да е операции и хормонална терапия – вие отваряте вратите за всеки мъж. Това е простата истина“.
Тази наглост на Роулинг още повече озлобява и разпалва бесовете. При това не само хора от „малцинствата“, но и от мейнстриймната група за поддръжка. Както писа същата тази Ема Уотсън: „Трансджендърни хора са тези, които се смятат за такива. Те заслужават да живеят в такъв свят, в който тяхната идентичност не се поставя под съмнение и в който не им казват, че те не са тези, за каквито се смятат. Искам моите трансджендърни последователи да знаят, че аз и огромен брой хора по света ви виждаме, уважаваме ви и ви обичаме такива, каквито сте.“
Атаката срещу Роулинг не започна на 7 юни – още през миналия декември тя бе ругана за това, че се е застъпила за британка, уволнена от работата си, защото е заявила, че трансжената не е жена. Сега Роулинг пише, че я тревожи нарастването на броя на момчета и млади девойки, които „се решават да направят трансджендърен преход“ – ръстът е 44 пъти за последните години. Може би не всички те се нуждаят от това, ами нали сред тях има много аутисти, плахо пита Роулинг. Отговорът е – чуйте я, чуйте я, какво говори тази фашистка гадина? Не помага дори позоваването на писателката към личния й опит: „Питала съм се – щях ли да се реша да си сменя пола, ако се бях родила 30 години по-късно. Изкушението да бягаш от женствеността беше голямо.“
Роулинг разказва, че като подрастваща е страдала от обсесивно-компулсивно разстройство, но ако това ставаше днес и тя имаше група за подкрепа в интернет, то може би би намерила сили в себе си да си смени пола, нали и баща й често й е казвал, че би предпочел момче.
Кой се застъпи за Роулинг? Англиканската църква? Не. Френските феминистки в Le Figaro. „Ние, феминистките, подкрепяме Джоан Роулинг и сме срещу линчуването й от трансактивистите“. Защото много хора по света „живеят в страх“ пред радикалните трансактивисти. Сред тях са лесбийки, които не искат да приемат трансджендъри в редовете си, а също и дълъг списък от учени изследователи, занимаващи се с проблемите за смяна на пола, пишат феминистките, например психотерапевта Джеймс Каспиън го атакуват само за опита му да проведе изследване на процента хора, съжаляващи за смяната на пола си, „самото желание да се проведе изследване на тази тема днес се смята за обидно“.
Работата е там, че по някои данни през последната година в англоезичните и скандинавските страни рязко се увеличава броят на хората, разказващи в социалните мрежи за връщането им към изходния пол, след като са го сменили, при това травмата от опита да сменят пола си ще ги преследва цял живот. А тази истина не е нужна на „борците за прогрес“.
Малтретирането на Роулинг е нагледен пример за това, че не може да си малко бременен. Тя иска само да оставят децата на мира: нека станат трансджендъри, като пораснат. Но никой от агресивното малцинство не иска да намалява оборотите – постигайки едни отстъпки (еднакви права и дори положителна дискриминация в тяхна полза), те продължават настъплението. А строените и сплашени звезди им поддакват – защото не искат да ги обвинят в човеконенавистничество. За да полудее светът, не е нужно да полудеят всички или дори мнозинството – достатъчно е да се угажда на агресивното малцинство, което с крясъци поставя на колене всички, които си поиска: черни и бели, мъже и жени. Защото за тях няма нито такива, нито такива – те самите отдавна са изгубени за себе си.

Превод Тихомир Тодоров