|

Приключването на споровете за Средиземно море: следва мир или война?

Гърция и Италия най-накрая, след 40 години спорове, си поделиха части от Йонийско и Средиземно море. Споразумението за морските граници, съответстващо на Конвенцията на ООН за морско право (UNCLOS) и определящо изключителната икономическа зона (ИИЗ) на всяка от страните, е подписано в Атина от външния министър на Италия Луиджи ди Майо и гръцкият му колега Никос Дендиас. Приключването на един спор обикновено води до мир, но не и в този случай. На Гърция й се налага срочно да смали претенциите си и да търси съюзници, за да се противопостави на турската експанзия в Средиземноморието.
След като Ердоган сключи в края на миналата година с правителството на Сарадж (Либия) меморандум за взаимно разбиране при разграничаването на морското пространство, той си мисли, че само те със Сарадж разбират как трябва да се подели Средиземно море между страните. И подели морското пространство между Либия и Турция така, че остави извън борда правото на изключителни икономически зони и континенталния шелф на Кипър и Гърция (островната й част).
Това, че такова разграничение е възможно само в съответствие с UNCLOS, Ердоган го пренебрегва. Турският президент има пред очите си добрия пример на колегата Тръмп с неговото America First. Ердоган иска да бъде Тръмп на Средиземноморието и докато международната общност се чудеше какво става, Турция започна сондажни дейности в кипърския шелф.
Първи се възмутиха Гърция, Кипър и Израел. Атина веднага се помири с Рим и шефът на гръцкото външно министерство Никос Дендиас с патос произнесе: „Днес е исторически ден. Страната ни продължава да се стреми да разграничи морските зони с всички свои съседи в рамките на международното право.“ Външните министри на Италия и Гърция посочиха незаконността на обявения от Турция търг за проучване и разработване на петролните находища на гръцкия континентален шелф.
Турският демарш се подготвяше отдавна. С редовните доставки на оръжие за Либия, със заплащане във вид на въоръжения на „взаимното разбиране“ с правителството на Сарадж (Правителство на националното съгласие, ПНС), с техника, включително и безпилотни летателни апарати, противотанкови ракетни комплекси, стрелково оръжие и наемници от Сирия, Ердоган демонстративно нарушава забраната на ООН за доставката на всичко това за Либия. Превзетата от въоръжените сили на ПНС Ал-Ватия бързо се превръща във въздушна база за разполагане на турски дронове Bayraktar TB2. Турските войски създават пълноценна военноморска база в Мисрата, на 210 км от столицата Триполи.
За да се противопостави на турския натиск, президентът на Египет Абдел Фатах ас-Сиси прие на 13 юни в Кайро делегация от Либия, оглавена от председателя на Камарата на представителите Агила Салех и главнокомандващия Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар. Разговорите са за бързо установяване на примирие в Либия, докато вътрешнолибийският конфликт не е прераснал във война в Средиземноморието. Само след два дни обаче министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, коментирайки декларацията, приета в Кайро, заяви, че Турция няма да приеме примирие в Либия, тъй като декларацията е „неправилна, нереалистична и неискрена“.
Разбира се, двете враждуващи страни – ПНС и ЛНА – ще продължат да седят на масата за преговори. Както съобщи мисията на ООН за подкрепа на Либия (МООНПЛ), те вече са се съгласили да позаседават във формата на съвместния военен комитет „5+5“. Но сега много по-голямо значение може да има едно друго събитие. Евросъюзът назначи на поста ръководител на мисията за контрол над спазването на ограниченията във въоръжаванията към ООН IRINI адмирала от гръцките ВМС Теодорос Микропулос. Преди него мисията се оглавяваше от контраадмирал Фабио Агостини. IRINI трябваше да осигурява контрол върху спазването на ембаргото на ООН за доставки на въоръжения за Либия, игнорирано от Ердоган. Сега козовете са в ръцете на Микропулус, но като се има предвид, че от щабквартирата на ООН гледат през пръсти на нарушаването на ембаргото, не може да не се съгласим с бившия военен министър на Гърция Евангелос Апостолакис, който смята, че в случай на военен конфликт между Гърция и Турция Атина ще остане сама. Дори Египет и Израел едва ли са готови да се откажат от едно бъдещо коопериране с Анкара, смята Euractiv.
Нахлуването на Турция в Средиземноморието и сключването на меморандум с Либия не се подкрепя нито от САЩ, нито от ООН, нито от Евросъюза, защото никой не е отменял международното право, освен президентът Тръмп. Но турците уверено говорят, че в близките един-два месеца ще започнат проучването на нефтени находища в гръцката изключителна икономическа зона.
Гърция не може да се противопостави на най-голямата армия в Близкия изток, втора по боен потенциал в НАТО и десета в света. Но й се иска, тъй като е заложено на карта енергийното й благополучие. Например газовото находище „Афродита“ в кипърския шелф стана най-голямото от откритите през последните 10 години. Запасите от газ там са 3,4 трилиона кубически метра и има 235 милиона тона нефт. Газът само от 12-и участък ще стигне да осигури потребностите на Кипър за 250–300 години. А самата Гърция може да стане 15-а в света по запаси на природен газ, проучени в шелфа южно от Крит. Освен това тя прави проучвания в Йонийско и Егейско море.
Единственият плюс за Гърция при един евентуално горещ развой на събитията е, че тя живее в мир с всички свои съседи, освен с турците, докато Турция е в обръч от държави, враждебни на политиката на Ердоган. „Едно такова демаркиране на границите, ако то бъде осъществено – пише кипърското издание Cyprium News за либийско-турския меморандум за взаимно разбиране, – ще бъде грубо нарушаване на международното право, тъй като ще игнорира законните права на всички крайбрежни държави в Източното Средиземноморие и ще противоречи на международно признатите принципи на Конвенцията за морско право.“
Подобно твърдение би било, разбира се, безспорно, ако нямаше много по-мащабни примери за разрушаване на системата на международни отношения, сформирани от Ялта и Потсдам.

Превод Тихомир Тодоров