|

Технологиите от украинския Майдан сега се използват срещу Тръмп

Инокентий Вишневски

Демократите, придобили сериозен опит при организирането на Майдана в Украйна, изтупаха праха от своите наръчници и ги приложиха на практика и в САЩ. Ситуацията в Сиатъл се развива по киевски сценарий – протестиращите там окупираха част от града и я нарекоха Автономна зона на Капитолийския хълм – Capitol Hill Autonomous Zone.
И това се случи именно когато кметът демократ на града Джени Дъркан миналия понеделник заповяда на полицията да напусне полицейското управление „Източен участък“. Там постоянно ставаха сблъсъци между полицаите и протестиращите срещу убийството на чернокожия Джордж Флойд от полицаи в Минеаполис.
И като по команда активистите превзеха този район. Веднага се появиха ярки графити. Разпъна се палатков лагер. Съседните сгради се покриха с рисунки и политически призиви. Всичко като в Киев. Поставиха се тонколони за песни. И започнаха да танцуват под звуците на рап. Вярно, засега няма сцена. И никой не вари борш и каша в казани, като на Майдана в Киев. Но всичко тепърва предстои. Всичко едва сега започва. Превзетият полицейски участък е преименуван на „Народен департамент на Сиатъл“.
А медиите и властите? Ами нищо: предизвикателството е отправено към Тръмп. Провокират го с млади глупаци, за да ги направи той всичките сакрални жертви на „черния майдан“. Тази технология показа ефективността си в Украйна. Вярно, там убиваха по един-двама и чак накрая на Майдана повалиха около 70 души – със снайперисти. А засега същите медии, като например органът на деловите среди The Wall Street Journal, правят репортажи от „Автономната зона на Сиатъл“ – територия, на която е забранен достъпът на полицаи и са отменени всички закони на САЩ. Друг стожер на демократическата преса – The New York Post – пише със симпатия, че издигнатите „временни барикади са отрупани с надписи: „Вие влизате на територията на Свободния Капитолийски хълм“.
И нито един солиден вестник, нито един канал, контролиран от демократите, не призовава властите в Сиатъл да въведат ред. Точно така правеха демократите и контролираните от тях медии по отношение на киевския Майдан. Ревяха – да не се пипа „люлката на демокрацията“ в центъра на украинската столица. За най-пълно сходство липсва само присъствието на депутати от парламентите на европейските страни и например руският външен министър Лавров да раздава курабии. Ами да. Не може ли той да подкрепи майдана в Сиатъл? Защо не, щом тълпа външни министри от Евросъюза присъстваше на украинския Майдан и приветстваше раждането на новата демокрация. Ето и сега в Сиатъл се ражда новата демократична Америка. И за това пишат най-демократичните медии в света. Как да не повярваш и да не подкрепиш процеса. Време е Лавров да купува курабии и да стяга куфарите. Американският майдан го чака.
Ясно е, че майданът възникна под носа на кмета демократ. Ясно е, че според замислите на демократите Тръмп трябва да реши как да отвърне на това предизвикателство. Да вземе и да разгони глупците? Но тогава ще има жертви и вопли – „те са деца“ – точно както в Киев. Да те хване срам за политтехнолозите на демократите: толкова нагло и безсрамно да копират старите си похвати. А ако Тръмп не ги разгони, както Янукович не ги разгони? Демократите се надяват, че и в този случай ще пострада авторитетът на президента – не се е справил, изплашил се, не е въвел ред.
Но Тръмп, за разлика от Янукович, няма къде да бяга. Той може да чака. Нека американците нагледно да видят целия този бардак в Сиатъл, нека разберат докъде може да доведе бяла Америка цялата тази вакханалия на чернокожите. И тогава ще се появи спасителят Тръмп. Стратегията е рискована, но засега няма друг изход: общественото мнение още не се е преситило от погромите и беззаконието, то засега подкрепя протестиращите. Трябва малко да се почака. Да се даде възможност на Америка да се самоорганизира с въоръжени отряди за защита на собствеността и сигурността си. И когато махалото се върне в посока на закона и реда, Тръмп ще прояви твърдост и ще въведе ред. Две стратегии, два подхода в борбата за власт. Но дали самата Америка ще издържи тази жестока схватка на двете политически партии за Белия дом пред очите на изумения свят? Няма ли да се разпадне? За щастие ще видим това – и то много скоро. Зрелището ще е впечатляващо!
Превод Тихомир Тодоров