|

„Таймс“: Движението „Животът на чернокожите има значение“ мълчи за ежедневното насилие в САЩ

През последния уикенд, докато протестиращите по цял свят осъждаха американската полиция като фашистки агенти на белия шовинизъм, голям отряд служители на ФБР беше командирован да изпълни „отговорна“ задача.
Ръководството на NASCAR, едно от най-популярните ралита в Америка, съобщи за отвратителен инцидент на пистата „Таладега“ в Алабама – сърцето на южните щати. Тази мрачна история на нашето време е толкова перфектна, че изглежда невероятна.
Преди голямото състезание някой бил провесил примка в гаража на Даръл Уолъс – Буба, един от най-успешните афроамерикански автомобилни състезатели. Разбира се, примката е най-отвратителният атрибут на съда на Линч. NASCAR е невероятно популярен в американския Юг и организацията се стреми да избие от почитателите си всякакви елементи на расизъм. Този инцидент бе възприет като олицетворение на „вродения расизъм“, който през това горещо лято доведе Америка до точката на кипене. Уолъс определи случилото се като „болезнено напомняне колко дълъг път трябва да измине обществото“. Медии, знаменитости, политици и всички, които имат смартфони, побързаха да осъдят „инцидента“. Колкото и да е поразително, във време, когато и най-малката постъпка може да стане сензация, самото изображение на примката не е видяно от никого. Е, нищо. 15 агенти на ФБР вече са кацнали на летището.
След най-елементарно и най-кратко разследване за цялата си история ФБР съобщи, че „примката“ се е оказала елементарен възел за механизма на автоматичната гаражна врата. Възелът е бил там най-малко от октомври миналата година, съобщават чиновниците, когато никой не е предполагал, че от него ще се възползва Уолъс. От появилото се по-късно видео става ясно, че останалите врати на пистата са оборудвани по същия начин.
Но докато ревностните следовници на Елиът Нес, който вкара зад решетките Ал Капоне, преследват мнимия расизъм в Алабама, в Чикаго през последния уикенд са ранени повече от 100 души – повечето чернокожи. 14 от тях – смъртоносно, в това число 13-годишно момиче и тригодишно момченце, което отивало до фризьорския салон с баща си. В Ню Йорк през първите три седмици на юни са станали 125 престрелки. И отново почти всички жертви са чернокожи. В Минеаполис, където миналия месец заради смъртта на Джордж Флойд започнаха протестни акции, само от петък вечер до понеделник вечер най-малко 30 души са получили огнестрелни рани.
Нито един полицейски служител не е замесен в престрелките. В градовете на цяла Америка картината е същата: чернокожи престъпници убиват млади тъмнокожи мъже, самотни майки, студенти, деца, за които животът едва е започвал.
Тези убийства, за разлика от „лъжепримката“, влязла в устата на всички, не привличат никакво внимание от страна на обществото и не се отразяват широко в медиите. И не предизвикват възмущение и протест. Вместо това тълпи афроамериканци, водени от бели „комисари“ и пехотинци от армията за социална справедливост – току-що излезли от колежите, където са изучавали критика на расовата теория и белия империализъм, – маршируват по градовете, нападат полицейски постове, ругаят „белите привилегии“ и рушат статуи на исторически личности, нямащи нищо общо със случващото се.
Лидерите на движението „Животът на чернокожите има значение“, може би най-влиятелната организация в цялата страна, а може и извън нея, не намериха думи за десетките афроамерикански животи, изгубени само за един уикенд поради насилието. Те и съюзниците им (при това, ако се съди по всичко, те контролират почти всички американски медии, колежи и корпорации) продължават да ни уверяват, че най-голямото зло, с което днес се сблъскват чернокожите американци, е полицейският произвол и стоящият зад него „системен расизъм“. Но цифрите са нещо упорито и ни убеждават в обратното. Последните статистически данни на ФБР говорят, че през 2018 г. в САЩ са убити 2925 чернокожи. От тях 2600 са убити от други чернокожи. Белите, убити от чернокожи, са два пъти повече от чернокожите, убити от бели. Освен това белите полицаи ги убиват два пъти по-често, отколкото черните.
Тук е напълно закономерно да запитаме защо черните престъпления с чернокожи жертви са толкова много и отчасти отговорът ще са бедността и липсата на възможности – следствие от запазващото се в Америка неравенство. Но трябва да се разгледат и такива социални патологии като наличието на много самотни майки с деца от различни, неизвестни бащи, което е особено разпространено сред чернокожите. Поговорете с хората от тези общности и те ще ви кажат, че не се боят от полицията. А от престъпниците.
От оргията на взаимните обвинения, свалени статуи, бойкоти и нравоучения в социалните мрежи става ясно, че зад всичко това стои много по-мащабна политическа програма. И тя е насочена не към това – да се поправят расовите грешки, а да се преобразува страната и нейното самовъзприемане – а заедно с това и целият обкръжаващ я свят.
През това „лято на яростта“ хората се събират заедно не за да спасяват живота на чернокожите. В противен случай те щяха да отделят на съдбите на тригодишни деца поне толкова внимание, колкото и на статуи отпреди век и половина във Вашингтон. Учудващо малко хора осъзнават, че движението „Животът на чернокожите има значение“ иска революция: премахване на полицията и разрушаване на държавните институции и бялото владичество.
Ето защо инцидентът с NASCAR е толкова показателен. Както и другите неотдавнашни случаи с мнимата „бяла омраза“, които до един се оказаха лъжливи и бяха удобен повод да се апелира към чувството за вина и да се отстояват идеали, които игнорират битовите злодеяния и гибелта на обикновените американци.

Превод Тихомир Тодоров