|

Имперски страсти: Защо Турция променя статута на „Света София“ въпреки позицията на християнския свят

Позицията на чужди държави относно превръщането на катедралата „Света София“ от музей в джамия няма да повлияе на решението на Турция, заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган при откриването на мост в провинция Сирт. В Анкара смятат, че претенциите на други страни по този въпрос са намеса във вътрешните работи на републиката. Според експерти тази стъпка е продиктувана не толкова от религиозни, колкото от политически мотиви. Зад нея стои желанието на властите да се отвлече вниманието на хората от сложната икономическа ситуация, а също и стремежът да се покаже самостоятелността на Анкара на световната арена, смятат анализатори.
„Турция взе решение да смени статута на „Айя София“ от музей на джамия, основавайки се на желанието и волята на народа. Мнението на други страни не може да повлияе на решението ни“ – подчерта турският лидер.
Политикът добави, че страната ще продължи да върви по правилния път на „строителството на велика и силна Турция“.
Храмът „Света София“, за статута на който през последните дни се разгърна международна дискусия, е построен при византийския император Юстиниан I Велики между 532 и 537 г. Като християнски съборен храм сградата просъществува повече от 11 века. След като османските турци превземат Константинопол, храмът е превърнат в джамия и е с този статут около пет века. През 1934 г. по решение на основателя на съвременната Турска република Кемал Ататюрк храмът става музей.

Символ на цивилизацията

На 10 юли 2020 г. Държавният съвет на Турция отмени постановление, прието преди почти един век, подчертавайки при това, че в държавния регистър „Айя София“ и досега е отбелязана като джамия. Обектът принадлежи на фонда „Султан Мехмед хан“, в чиято документация се посочва, че бившият вече музей може да се използва само в качеството му на джамия.
Същия ден президентът на републиката Ердоган подписа указ, позволяващ да се отвори храмът за служене на ислямски религиозни обреди.
„Айя София“ е под юрисдикцията на Турция. Всякакви възражения относно решенията на съдебните ни органи ще се разглеждат като нарушаване на нашия суверенитет“ – заяви Ердоган.
Политикът също така сравни паметника с една от ключовите ислямски светини – джамията „Ал Акса“, която е под юрисдикцията на израелските власти.
„Възраждането на „Айя София“ е предвестник на освобождението на джамията „Ал-Акса“ – добави Ердоган.
Според директора на руския Център за изучаване на нова Турция Юрий Мавашев турските политически сили са подкрепили решението на управляващата партия преди всичко заради критиките на чужди държави по адрес на Анкара.
„Турците възприеха чуждите критики на решението за „Света София“ като намеса в суверенните дела на републиката и затова подкрепиха властите. Но изначално у хората нямаше единно мнение по този въпрос. Идеята за превръщането на „Света София“ в джамия обикновено се подкрепя от необразованите слоеве на населението, докато градските жители винаги са били скептични към такива планове“ – отбелязва експертът в интервю за RT. Говорейки за причините, накарали властите на страната да се решат на тази стъпка, той напомня за икономическата криза, стоварила се върху Турция. През май курсът на националната валута падна до безпрецедентни нива, а коронавирусната пандемия удари силно по туристическия сектор.
„Президентът на Турция иска да акцентира вниманието на турския народ върху връщането на „Света София“ на статута й на джамия и да покаже, че това е по-значимо, отколкото разклатилият се рейтинг на управляващата Партия на справедливостта и развитието и проблемите с курса на лирата“ – добавя експертът.
Освен това решението за „Света София“ трябва да подпомогне целта на Ердоган да влезе в историята на Турция като голям политически деец.
„Става дума за концепцията за Нова Турция (тур. Yeni Türkiye) – така Ердоган и привържениците му наричат сегашния републикански период. Строго погледнато, този курс може да се определи като неоосмански с известни резерви. Бих казал, че това е по-скоро използване на някои исторически спомени, заиграване с имперските страсти“ – отбелязва Юрий Мавашев.
Същата гледна точка споделя и доцентът от Института за обществени науки, изтоковедът Сергей Демиденко.
„Решението на турското ръководство е тясно свързано с икономическата криза и падането на лирата. Турската икономика претърпява сериозен спад, тъй като зависи много от външния капитал, който на свой ред започна да намалява през 2012–2013 г. Днес Ердоган има външнополитически успехи, но вътрешни на практика няма. Затова властите се опитват да компенсират икономическите загуби с някакви външнополитически завоевания или подобни инициативи“ – отбелязва експертът в коментар за RT.

Шамар за световното християнство

Решението на Анкара предизвика нееднозначна реакция в света. От ЮНЕСКО заявиха, че промяната на статуса на катедралата „Света София“ е неправомерна без съгласуване с Комитета за световно наследство.
Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко също изрази съжаление от решението на Анкара. Дипломатът добавя, че Москва се надява Анкара да изпълни изцяло задълженията си по запазване на достъпа до този обект.
С много по-резки формулировки коментира стъпката на турските власти Руската православна църква. Председателят на синодалния отдел за външни църковни връзки към Московския патриархат митрополит Волоколамски Иларион (Алфеев) определи тази стъпка на Анкара като „шамар за цялото световно християнство“.
„Жалко е, че политическата конюнктура взема връх над уважението към различните религиозни традиции“ – заяви той.
Решението на турското ръководство предизвика и доста хладна реакция от страна на Вашингтон – шефът на Държавния департамент Майк Помпео призова Турция да запази музейния статут на катедралата.
Изглежда, такава е и гледната точка на официален Брюксел.
„Предизвиква съжаление постановлението на Държавния съвет на Турция за отмяна на едно от знаковите решения на модерна Турция и решението на президента Ердоган за предаване на историческия паметник в разпореждане на Управлението по религиозни въпроси“ – се казва в заявлението на Жозеп Борел, шеф на европейската дипломация.
Най-рязка реакция дойде от страна на Атина. Както поясни външният министър на страната Никос Дендиас в интервю за канала Skai, Ердоган с решението си „обръща гръб на международната общност и нейните правила“.
При това в ислямския свят решението на Анкара предизвика различни тълкувания, смята Юрий Мавашев.
„Най-явно подкрепиха Турция Пакистан и Катар. Същевременно Ердоган постави в неудобно положение опонентите си в лицето на ръководствата на редица арабски страни – Саудитска Арабия, ОАЕ, Йордания, Оман и други. От политически съображения те не искат да подкрепят Анкара, но много техни граждани възприеха стъпката на Турция като реванш на ислямския свят над колективния Запад“ – отбелязва експертът.
В анализ на това – защо Анкара не се съобразява с мнението на големи световни играчи като САЩ, ЕС и Русия, а също и с позицията на ЮНЕСКО, Сергей Демиденко напомня, че турският лидер отдавна отстоява идеята за абсолютно самодостатъчна Турция.
„За него Турция е държава, която самостоятелно действа по отношение на Русия и Иран и не се съобразява с НАТО и САЩ. Ердоган разиграва картата на твърдия политически лидер, позиционира се като баща на турската нация. И макар това да не може да реши вътрешните проблеми на Турция, на външната арена такава стъпка ще представи Анкара като независим играч, с чието мнение всички трябва да се съобразяват“ – обобщава експертът.

Превод Тихомир Тодоров