|

Във Франция загинаха 25 души, а посланици не видяхме: защо скърби ЕС в Минск

Аля Самитова

Новините от улиците на белоруските градове продължават да ни държат в напрежение, както и „сполучливите“ картинки, заснети така, че и за читателя, и за зрителя да стане ясно: „кучетата на Лукашенко“ вършат нещо страшно, разгонвайки напълно безобидни протестиращи. Хората излязоха на митинги за „тяхната и твоята свобода“, а в отговор свистят палки, а някъде вече и куршуми.

Събитията в Минск и други градове в Беларус, неочаквано (или напълно очаквано беше да подпалят и тази страна) обхванати от протести, се отразяват максимално шокиращо. Снимките на момичета в бели роклички, позиращи пред „космонавтите“ с щитове, много бързо бяха сменени от снимки на окървавени протестиращи и дори деца, „попаднали под ударите на жестоките спецчасти“. Малко лъжа няма да попречи, важното е да стане „материал“.

Огнени факли и „коктейли Молотов“ срещу „кучетата на режима“

И колкото по-нататък, толкова са по-сурови новините, толкова по-често се чуват фрази като „кървавия тиран Лукашенко“ и „кучетата на диктаторския режим“. Дни наред се говори за „жестоките действия на силоваците“ срещу „мирно протестиращите“. И няма значение, че някои „мирни граждани“ имат в ръцете си не само сигнални ракети, но и „коктейли Молотов“: ами те протестират, значи имат право да хвърлят камък по шлема на стоящия в редицата полицай. А когато прозвучаха първите изстрели, направо заговориха и за разстрели.

Как ситуацията се описва в новините, също има значение. Съобщават ни, че „милицията е открила огън по протестиращите“, но не казват, че тези протестиращи са радикали, дошли включително и от Украйна, нападнали правоохранителите.

Европа осъжда: това е мирен протест

През това време европейските лидери внушават: Не може така с народа, „хората са дошли да си изразят мнението, резултатите от изборите ги накараха“. И затова трябва веднага да се „признаят и изцяло да се спазват демократичните стандарти“, да спре насилието от страна на властите, а вместо това „да се уважават основните свободи, правата на човека, гражданските права, правата на националните малцинства и свободата на словото“.

Скоро след това бе положено (както в Украйна) и началото на „белоруската небесна сотня“ – един от активистите, готвещ се да хвърли срещу полицията взривно устройство, се взривява сам. И не трябва да се учудваме, че след това неочаквано ще се окаже, че е загинал протестиращ не от самоделно взривно устройство, а от куршум, изстрелян от стражите на реда. Може би дори ще разкажат, че оръжието е било в ръцете на „руски спецназовец“ – нали фейкът (на помощ на белоруската полиция вече са дошли техни колеги от Русия) вече е пуснат, защо да се пропуска възможността.

Скръбта на посланиците от ЕС за гибелта на „воина на светлината“

Сега в новинарската лента виждаме как на мястото, където той е загинал до метро „Пушкинска“ в Минск, нечия ръка е написала „Беларус няма да те забрави, воине на светлината“ и там със скръбни лица тъгуват… посланици от ЕС, осъждащи действията на официален Минск и настояващи за незабавно освобождаване на всички задържани.

От САЩ се чу гласът на Джо Байдън, подкрепящ – несъмнено – протестиращите в Беларус: „Аз също така призовавам президента Лукашенко да уважава правата на мирните протестиращи и да се въздържа занапред от насилие… Народът на Беларус иска да го чуят след 26 години систематични репресии от страна на авторитарния режим на президента Лукашенко.“

В същото време в Полша и Прибалтика заговориха за нуждата от въвеждане на санкции срещу „последния европейски диктатор“. Не пропуснаха възможността да хвърлят камък и срещу Русия: полският депутат от Европарламента Яцек Сариуш-Волски посочи заплаха от „руска интервенция или дори анексия“, от която се страхува белоруската опозиция, и предложи да се въведат санкции и срещу Москва.

Франция и „жълтите жилетки“: полицията не се церемонеше

Информационният фон е подготвен, Лукашенко го осъдиха, програмата е изпълнена.

Но в паметта ни изплуват други картини, при това доста пресни – хора в жълти жилетки излизаха по улиците на френските градове, за да изразят недоволството си от решението на властите да въведат повишен данък върху дизеловото гориво, което увеличи почти с една четвърт стойността му. И там протестиращите бяха срещнати „радушно“ от полицията със сълзотворен газ, палки и водни струи.

Още през първия ден на масови протести на 17 ноември 2018 г., когато на улиците излязоха около 280 хиляди души, загина един протестиращ, 409 бяха ранени, а 117 арестувани.

Властите постоянно увеличаваха броя на мобилизираните полицаи, в много френски градове бе въведен полицейски час. След месец Еманюел Макрон обяви шестмесечен мораториум върху увеличаването на цените на горивата и скоро го продължи до края на 2019 г.

Тези отстъпки обаче не можеха да променят вече ситуацията, една вълна от протести на „жилетките“ и присъединилите се към тях групи анархисти се сменяше с друга, а протести на активисти с определена периодичност продължават и досега, понякога прераствайки в сериозни безредици и актове на вандализъм. Тогава новините от Франция бяха печални: пострадала Триумфална арка, на улиците на градовете горяха барикади, горяха се коли и се чупеха витрини на магазини и заведения.

Гранатомети и гумени куршуми срещу протестиращите

В сблъсъците с протестиращите през първите шест месеца от началото на акциите на „жълтите жилетки“ пострадаха повече от хиляда полицаи и жандармеристи, 25 души загинаха. Затова силоваците даваха достатъчно твърд отпор на действията на активистите: гумени куршуми редовно удряха в тълпата, поради което повече от двайсет протестиращи бяха лишени от зрение, мнозина получиха счупвания на крайници и черепно-мозъчни травми, много от тях – следствие от използването на специални гранатомети, стрелящи с газови боеприпаси и гумени куршуми. Протестиращите също бяха агресивни – по полицията летяха камъни.

Бяха регистрирани и тежки наранявания от хвърлени от полицаи по демонстранти гранати – минимум петима останаха без китки на ръцете. Само за първите шест акции загинаха 11 протестиращи и 25 пазители на реда, пострадаха 2891 души, от които 1843 цивилни и 1048 служители от полицията и жандармерията.

Според данни на МВР през този период са задържани 12 хиляди души. Две хиляди са осъдени, при половината случаи става дума за вкарване в затвора.

„Вие не разбирате, това е различно“

Как реагира на всичко това демократична Европа? Ами никак, дълго време европейската и световната общественост изобщо не обръщаше никакво внимание на случващото се във Франция. Безпокояха се само да не би всичко това да се прехвърли в техните страни. Докато френската полиция смилаше протестиращите, наоколо цареше тишина – „нищо не виждам, нищо не чувам“.

Затова пък американската и британската преса с удоволствие съобщаваха как руски интернет тролове се опитват да „разгорещят“ протестите. Наскоро вътрешният министър на Франция съобщи за разследване, свързано с „намесата на Русия“.

Излизаха ли в Париж посланиците на ЕС с цветя в ръцете и скръб в очите на някаква печална акция? Нито веднъж. А и там сред участниците в протестите имаше загинали.

Сега вече никой не си спомня за събитията от онези дни, въпреки че ситуацията беше близка до гражданска война. За сметка на това Беларус и Лукашенко са центърът на огромно внимание. За пореден път ни напомнят: тук при вас не е като там, в „света на демокрацията“, там дори действията на полицията са „демократични“. И можем да си припомним не само Франция. Но това очевидно е нещо „различно, как не го разбирате“?

Превод Тихомир Тодоров