|

Глобалната диктатура вече е факт

Сергей Худиев

YouТube блокира руския канал „Царград“ и редица свързани с него лица и това предизвика колкото бурна, толкова и различна реакция. Едни се възмущават, че американската корпорация Google е спряла излъчването на руския канал, други, напротив, ругаят „Царгард“, на който „така му се пада“.

Но проблемът, който произтича от този инцидент (впрочем той не е пръв), не е в това дали е добър този ТВ канал. Не съм сред неговите почитатели и дори не съм абониран за него.
Проблемът е, че хора, които вие не сте избирали, които ни най-малко не се отчитат пред вас за решенията си, хора, които са в друга страна, са придобили над вас съществена власт – и могат сериозно да ви развалят комфорта, ако сте непослушни. Впрочем, ако сте послушни, животът ви занапред ще става още по-лош.
Въпросът не е дали ви харесват хората, чийто дългогодишен труд е погубен. Това е въпрос на собствената ви уязвимост. Ето, вие от години ползвате услугите на същия този Google, там е календарът ви с важни срещи, контакти на клиенти и служители, кореспонденция, нужните за работата ви файлове на Google Disk, снимки, клипове, които използвате за работата си или просто за запазване на скъпи спомени, последователи, които са събирани с години – и всичко това е вградено в живота ви… И на някакви хора, които може би дори не знаят руски, нещо им влиза в главата – и едно прекрасно утро, напълно неочаквано, откривате, че не можете да влезете в акаунта си и получавате съответното уведомление. Без следствие и съд. Дори не ви казват: „Вие сте лош човек, вървете си оттук, имате три дни за приготовления“, за да ви дадат възможност поне да запазите данните си. Просто ви изхвърлят и край.
Разбира се, може да се каже, че Google е частна корпорация и има право да отказва обслужване на когото сметне за необходимо, без да обяснява причините. Теоретично такъв подход е възможен – през 19 век в САЩ никого не учудват табели с надпис, че не се обслужват ирландци, за негри дори не говорим. Всеки си е стопанин в магазина си, дори и той да е толкова огромен като Google. Не ви харесва – идете в друга бакалия.

Но корпоративният свят отдавна вече не живее по такива правила. Когато в САЩ и други западни страни сладкари отказват да направят торта за еднополова сватба, ги преследват чрез съда, казва ни се, че да откажеш такава поръчка, е непоносима дискриминация и че никакви позовавания на свободата на предприемачеството (или лични убеждения) не могат да я оправдаят.
Оказвайки публични услуги, предприемачът се задължава да играе по правилата и в частност да не дискриминира никого. Но както се разбира, да дискриминираш хората от другия политически спектър, може и още как.
Малката фирмичка, като частни сладкари или фотографи, ще бъде подложена на съдебно преследване, ако откаже на клиента, макар че има милион такива фирмички и клиентът лесно може да получи услугата на друго място. А голямата и на практика монополна фирма може да откаже обслужване на всеки, вече направил вложения клиент без обяснения, макар че това несъмнено му създава сериозни проблеми.
По такъв начин си имаме работа с култура, която не се придържа нито към принципа на свободното предприемачество, нито към принципа на борба с дискриминацията, а просто се позовава на един или друг от тези принципи, когато иска да постигне целите си. Целите са много прозрачни и се състоят в прокарването на определена тоталитарна идеология и укрепване на позициите на глобалисткия политически елит, опиращ се на тази идеология. Този елит се представлява преди всичко от Демократическата партия на САЩ, но в никакъв случай не се изчерпва с нея. Това е идеология, съпоставима по разрушителния си нихилизъм с ранния болшевизъм, а в някои отношения дори и по-радикална.
Това е свирепо нетърпима идеология, за която всяко несъгласие е „престъпление на омразата“, за което трябва да заплатите минимум с уволнение. Това е идеология, яростно надигаща се срещу всичко, което съставлява човешката цивилизация и дори човешката природа – срещу семейството, против вярата, против националните и всякакви други форми на идентичност, които биха могли да се конкурират с тази нова, изкуствена глобална идентичност, която тя иска да натрапи на всички страни по света. Идеология, изправяща се срещу самата биологична природа на човешките същества като мъже или жени. Това е идеология с недвусмислени глобални претенции, изискваща да й се поклонят всички народи. За нея не съществуват някакви общи стандарти: изгарянето на ЛГБТ знаме се смята за „престъпление на омразата“ и се наказва свирепо (Адолфо Мартинес в Айова получава 15 години затвор), а демонстративното изгаряне на Библията (както наскоро в Портланд) не се смята за нещо наказуемо или поне достойно за порицание.
В англоезичния свят идеологическата цензура от страна на технологичните гиганти е добре известно явление. Преди две години същият този Google блокира известния консервативен мислител Джордан Питърсън, който качваше на YouТube лекциите си, ползващи се с огромна популярност. След скандала акаунтът на Питърсън бе възстановен. Има много примери, сочещи, че западните мрежови гиганти практикуват идеологическа цензура – това не е ново нито за Google, нито за Facebook.
Проблемът не е само в ръководството на тези компании, но и в това, че корпоративният свят в САЩ като цяло има твърди идеологически предпочитания. Когато Facebook не се придържа достатъчно към линията на партията, редица големи корпорации отказаха да рекламират в тази мрежа, искайки от Facebook по-внимателно да цензурира „езика на омразата“. А за „език на омраза“ се смята всяко несъгласие с предписаната идеология, изразено под каквато и да е форма.
До определен момент наблюдавахме това като странични наблюдатели – борбата се водеше най-вече в англосферата. Но както вече отбелязахме, тази войнстваща идеология не възнамерява и не е възнамерявала да се ограничава с англоезичния свят.
Идеологическата цензура отдавна е в рускоезичния сегмент – просто случаят с „Царград“ е най-забелязващ се. И ние трябва да решаваме какво да правим. Развоят на събитията в САЩ се описва като „студена гражданска война“ – и тази война придоби вече глобален характер заради глобалните претенции на една от страните в нея. Имаме всички основания да искаме американските консерватори да отбият атаката. Много по-добре е да си имаш работа с Америка на Тръмп – държава, преследваща интересите си, отколкото с онзи глобален Вавилон, който се опитват да изградят на нейно място „прогресивните сили“.
А как ще изглежда редът, който тези сили искат да установят, вече виждаме – това е абсолютно непрозрачна и не отчитаща се пред никого диктатура, чиито решения са непредсказуеми и произволни.
Разбира се, можем да се надяваме, че цензурата сече клона, на който седи, на който седят IT гигантите – доверието на клиента. Не ти се иска да си имаш работа с хора, които ще изчакат да направиш вложения, а после неочаквано ще те изпързалят.
Това ще помогне да се издигнат алтернативните ресурси. Но е трудно да се надяваме, че „пазарът ще сложи всичко на мястото му“ – Google, както и Facebook, имат почти монополно положение.
Не съм специалист нито в сферата на IT индустрията, нито в сферата на правото и ми е трудно да разработя конкретна стратегия. Но ситуацията, която наблюдаваме, е наличието идеологическа цензура в рускоезичния сегмент, при която чужда компания може да забрани на руските ТВ канали да се обръщат към руските зрители. Тази ситуация говори, че такава стратегия е необходима.
А ние като частни лица би трябвало сами да търсим алтернативи – най-малкото да не държим мислите си, чувствата, снимките и контактите си на сървър, на който могат да ни блокират по каприза на хора, от които дори не можете да потърсите обяснения.

Превод Тихомир Тодоров