|

Ердоган „освободи“ храма „Света София“

Последното и символично потвърждение, че Турция на Ердоган окончателно е поела по пътя на реислямизацията и неоосманизацията на обществото, беше на 15 юли 2020 г. След 90 години, през които символът на Източната Римска империя, а също и на светска Турция, църквата „Света София“, беше музей, тя отново стана джамия. Президентът на Турция Ердоган подписа декрет, който официално направи „Света София“ място за молитви на мюсюлманите. „Освобождението на „Света София“ от оковите на робството стана символ на нашето единство и солидарност – заяви той. – Тези вериги бяха свалени и захвърлени.“ С този символичен жест Ердоган завърши първата фаза от политиката си за изграждане на нов ислямски дискурс в турското общество.

 

Уреждане на сметки с Ататюрк

 

Като разкъса връзките с Кемал Ататюрк и разруши основите на републиканското му наследство, новият „баща на турците“ Ердоган от десетилетия се опитва да върне Турция към османската идентичност и култура. Реджеп Тайип Ердоган провъзгласи идеологията си за възраждане на исляма и ислямска концепция на обществото още в началото на политическата си кариера, когато през 1997 г. на площада на градчето Сирт в Мала Азия цитира стихове на известния турски поет Зия Хекалп: „Нашите джамии са нашите казарми, нашите шатри са нашите шлемове, нашите минарета са нашите копия, молещите се са нашите воини. Това е свята армия, която пази нашата религия.“ Тогава Ердоган завърши речта си с „Аллах акбар“ и много скоро се озова зад решетките.

Сега, 20 години по-късно, той приближава Турция към реализиране на мечтите си. Безкомпромисно се разправя с всички елементи и гаранти на републиката на Ататюрк, като започна с чистки във военните кръгове, а след това се зае с „дълбоката държава“ под ръководството на Фетхуллах Гюлен и движението му. През 2010 г. режимът на Ердоган няколко пъти провежда разследване и арестува офицери от Турската армия по обвинение в опит за държавен преврат. Напрежението между проислямските и прорепубликанските структури в турското общество продължи и достигна кулминацията си през 2016 г., когато при неизяснени още обстоятелства група офицери се опитаха да направят преврат. Тогава Ердоган отиде в приморската си резиденция, танкови подразделения блокираха моста на Босфора, а военновъздушните сили взеха под контрол въздушното пространство, като на практика отрязаха пътя за бягство на Ердоган.

 

Политически игри

 

Още през 2018 г., когато Ердоган цитира благодарствена молитва към османските завоеватели, стана ясно, че той е готов за стъпка, която има само една историческа аналогия: постъпката на Мехмет Фатих, или Мехмет Завоевателя. През 1453 г. след падането на Константинопол именно той превръща храма „Света София“ в джамия. Тогава, на 31 май 2018 г., в деня на падането на Константинопол Ердоган шепне молитва, посветена на „душите на всички онези, които са ни оставили това наследство, и преди всичко на завоевателя на Константинопол“.

Успоредно с този пърформанс хиляди мюсюлмани стоят на колене пред „Света София“, очаквайки деня, когато те под ръководството на Реджеп Тайип ще извършат намаз вече в самия храм. Ердоган се реши на този жест и поради наближаващите местни избори през 2019 г. Върховният изборен съвет на Турция, под натиска на Партията на реда и справедливостта, отмени първото гласуване, тъй като кандидатът на Ердоган изгуби от кандидата на турската Републиканска партия само с 0,2%. Отмяната на изборите и повторното им провеждане допълнително мотивира жителите на Истанбул и кандидатът от управляващата партия спечели убедително при повторното гласуване с 54,22% от гласовете.

Изборите в Истанбул станаха първата проба на силите след противоречивите конституционни реформи от 2017 г., когато с минимален превес от 51% „за“ Турция промени фундаментално конституционно-политическата си архитектура и укрепи позициите на Ердоган. Реформите на практика отмениха парламентарната система и утвърдиха централизирана президентска система и единен авторитарен ред, сформиран през последните десет години.

Най-значителната промяна е, че президентът може чрез укази да взема решения, които имат силата на закони. От конституционно-правова гледна точка това връща Турция няколко века назад – в ерата на ферманите. Позицията на Ердоган като несъмнен управник на Турция би била накърнена от загубата на Истанбул и затова той има нужда от „хомогенизиране“ на избирателите си, отличаващи се с изразена ислямска ориентация. И ако се съди по всичко, именно затова Ердоган отваря вратите на „Света София“ за извършване на мюсюлмански обреди.

 

Стратегическа дълбочина

 

Отгласи от това решение вече се чуват в Близкия изток и в регионите, които са били части от Османската империя. Особен резонанс предизвикват думите на Ердоган, че превръщането на „Света София“ в джамия е само първата стъпка, след която ще последва опит за „освобождаване на джамията „Ал-Акса“ в Израел“.

Думите на Ердоган прекрасно отразяват геополитическите стремежи на съвременна Турция и желанието на управляващите да позиционират Турция не само като водещ регионален фактор, но и като водеща държава в ислямския свят. Векторите на една такава политика трябва да са насочени към пантюркизма, а също и към общото наследство на Османската империя. Затова Турция трябва да върне османските си одежди, но „опаковани“ по нов начин, приемлив не само за гражданите на Турция, но и на Сирия, Ирак, Обединените арабски емирства, а също и Узбекистан, Таджикистан и дори Албания и Босна и Херцеговина.

Тази стратегическа дълбочина обаче доведе до това – Ердоган да премине към пасивноагресивна външна политика и да се озове в ситуация, при която той има проблеми с всичките си съседи. В Сирия той започна операцията „Маслинова клонка“, за да разшири турското влияние в широката гранична зона и най-накрая да се разправи с кюрдите. В Либия Турция провежда въздушна кампания, подкрепяйки Правителството на националното съгласие в Триполи. Всичко това сочи, че според Ердоган е дошло време за Турция да започне да действа агресивно извън границите си. За провеждането на такава широка и комплексна външна политика на Турция определено ще й трябва силен идеологически, тоест символичен жест, който в духовен и идеологически план би обединил турското общество с целия ислямски свят, спомнящ си с носталгия времената на Османския халифат.

 

Мраморният император

 

Като обяви църквата „Света София“ за джамия, Ердоган се опита да постигне това, но същевременно изостри отношенията си с православния свят, преди всичко с Русия и Гърция. За Русия „Света София“ е символ на Втория Рим и играе водеща роля в контекста на християнизирането, тъй като според легендата руските пратеници на киевския княз Владимир били очаровани от православната литургия именно в „Света София“ и в тази мистична атмосфера те избират православната вяра. Непосредствено преди решението на Държавния съвет на Турция руският патриарх заяви, че „Света София“ е „особено скъпа“ за Руската православна църква и че е „дълг на всяка цивилизована държава да пази равновесие: да примирява противоречията в обществото, а не да ги изостря“.

Гърция също изрази мнението си чрез външния си министър. Никос Дендиас заяви, че решението за превръщане на църквата „Света София“ в джамия е още една провокация, насочена срещу Гърция и страните от региона и че не може да се игнорира фактът, че „Турция не проявява минимална воля за сътрудничество според международното право“. Освен официалната реакция в православния свят това решение надигна вълна от есхатологични настроения. Появи се мнение, че решението на Ердоган има не само моментен политически или геополитически характер, а че смисълът му е много по-дълбок и сакрален.

В мистично настроените православни кръгове си спомнят (непотвърдените) пророчества на стареца Паисий, който е казвал, че предвестник на войната между Турция и Гърция ще е именно превръщането на „Света София“ в джамия. Като се отчетат предупрежденията на стареца Паисий, а също и ситуацията в Егейско море във връзка с добива на нефт в спорни води, за които претендира Турция, става ясно, че идеологическата, по-точно религиозната конфронтация с Гърция може да разпали още една война не само между партньори в НАТО, но и между суверенна и независима част от православния свят с „неоосманската империя“.

И така днес Константинопол е отново в центъра на вниманието. Православният свят продължава да помни, че последната литургия в Константинопол не е довършена, и вярва, че ще дойде ден, когато „мраморният император (Константин XI) повече няма да чака и един ден от Босфора ще изгрее светлото слънце на изгубената свобода. Колко прекрасен ще е този ден!“

 

Превод Тихомир Тодоров