|

Как ще отговори Путин на гросмайсторската игра на Ердоган

Станислав Тарасов

Анкара започва гросмайсторска игра едновременно на няколко геополитически шахматни дъски – Ирак и Сирия, Либия, Катар, Сомалия, а също и в Средиземно море срещу Гърция, Кипър, Франция и Израел. И най-накрая – в Закавказието. А в този случай „товузката криза“ (между Армения и Азербайджан) изглежда като първи сигнал. В случай на необходимост Москва има с какво да отговори. Време е да започне да мести фигурите на шахматните геополитически дъски. И не е задължително това да стане в Закавказието.

Тридневният въоръжен конфликт на товузкия участък на границата между Армения и Азербайджан промени принципно и по неочакван начин ситуацията в Закавказието. Преди противоборстващите страни се гърмяха от време на време. Но никой не е предполагал, че Азербайджан ще започне въоръжено нахлуване в Армения, без да се опасява от съответната реакция на Организацията на договора за колективна сигурност. Що се отнася до Армения, при нея изобщо се изключваше подобен ход срещу Азербайджан.

Смяташе се, че въоръжени проблеми между Баку и Ереван са възможни само на карабахския участък на фронта, както и стана през април 2016 г. Но сега всичко тръгна по друг начин. Както пише Le Monde, „отново неочаквано враждуващите страни се доближиха до точката, от която връщане няма, и засега никой засега не знае кой и с каква сила даде импулс на такъв развой на събития с множество последици“. Според специалиста по Закавказието Нурлан Гасимов „имаме си работа с най-противоречивото събитие след края на Карабахската война от април 2016 г.“, защото „нито Армения, нито Азербайджан обясниха какви задачи са изпълнявали военните“.

Във връзка с това бившият началник на Генералния щаб на ВС на Грузия генерал-майор Гиви Иукуридзе смята, че възникналата ситуация иска сериозно осмисляне и задълбочен анализ. Защото, първо, за пръв път след сключеното през 1994 г. примирие между Армения и Азербайджан Турция толкова открито започна да проявява своята заинтересованост от военно присъствие в региона. Второ, при негативен ход на събитията, според Иукуридзе, може да възникне вероятност Анкара да използва територията на Грузия при едни военни действия за изпълняване на свои тактически и оперативни цели в помощ на Баку. По думите на генерала „ в последно време Турция се държи по такъв начин, че изобщо не отдава значение на международните норми, затова едно нейно пресичане на границата с Грузия с военни цели изобщо не би ме учудило“.

Наистина по някаква причина именно Турция изначално започна да придава значение на „товузката криза“ въпреки незначителните мащаби на конфликта. Както разказва самият президент на Азербайджан Илхам Алиев, турският му колега Реджеп Тайип Ердоган е разговарял с него по телефона, имало е интензивни връзки и между министерствата на отбраната на двете страни. Ердоган е обещал на Алиев военна подкрепа, сякаш го тласка към конфликт, разбирайки, че при такъв вариант въоръжената конфронтация между Баку и Ереван пряко засяга интересите на Москва.

Когато на турския президент му се налагаше да решава остри проблеми в сирийската провинция Идлиб, той осъществяваше диалог с президента на Русия Владимир Путин. Но сега телефонният разговор с руския му колега се състоя вече след като се определи отношението на ОДКС към инцидента в Товуз. Така се прояви новият курс на Турция в Закавказието и ролята на Азербайджан в него. По всички признаци Баку и Закавказието са включени в така наречената „Ердоганова дъга на напрежение“. Както смятат турски експерти, Анкара започва „едновременна гросмайсторска игра на няколко геополитически дъски едновременно“ от Северен Ирак през Средиземно море и през Израел до Либия, в Катар и Сомалия, в Средиземно море срещу Гърция, Кипър, Франция и Израел и в Закавказието.

Това е ново качество на турската външна политика и геополитика, без обозначена прозападна или натовска ориентация. Вярно, има версия, че Анкара координира усилията си с определени западни кръгове за дестабилизиране на ситуацията в Закавказието. Ако е така, „товузката криза“ е само първият сигнал. В Москва това добре го виждат и разбират. В случай на необходимост тя има с какво да отвърне и също ще започне да движи фигури на шахматните геополитически дъски.

На начален етап това не е нужно да се прави в Закавказието. Въпреки че на североизточната граница на Армения с Азербайджан сега има временно затишие, конфликтът може да избухне всеки момент.

Превод Тихомир Тодоров