|

НАТО не може да регулира нарастващия конфликт между Гърция и Турция

Не намалява противопоставянето на Гърция и Турция в Средиземно море заради спора им за контрол на петролно-газовите ресурси в шелфа. По-скоро обратното, напрежението расте. Двете страни правят войнствени заявления и не показват намерение да отстъпват. В конфликта, който задълбочава пукнатината в Северноатлантическия пакт, се въвлече още една държава – Франция, чиято фрегата, вземайки участие в ученията на гръцкия флот, реши да се задържи в опасната зона.

В последно време Париж забележимо увеличи активността си на международната арена; в това има и желание да напомни на света за Франция като велика европейска сила, и преследване на икономически изгоди. Еманюел Макрон бързо се озова в Ливан след взрива, разтърсил тази страна, а сега обозначава военно присъствие в района, където френската Total има право да разработва газови находища. Това накара президента на Турция Реджеп Ердоган да обвини френския си колега в колониални амбиции, макар че точно Ердоган не би следвало да говори за такива.

В това, че Франция подкрепя Гърция в гръцко-турския конфликт, има логика. В Либия французите и турците са на различни страни на барикадите; имаше френско-турски конфликт по море: Министерството на отбраната на Франция заяви, че кораб от ВМС на Турция, съпровождащ товарен кораб, който би могъл да превозва оръжие за Либия в нарушение на ембаргото на ООН, подаде предупредителен сигнал към френска фрегата, а турските моряци облякоха бронирани жилетки и заеха позиции до корабното въоръжение. Атина отдавна се опитва да направи конфликта международен. И тук възникват редица въпроси относно взаимоотношенията между Турция и Запада.

Днес вече е ясно, че темата с влизането на Турция в Европейския съюз е останала в миналото. Турция не се реализира като член на „единна Европа“. Вярно, не всички в Европа се държат с Турция като Франция. Например Германия реагира внимателно (не иска излишни проблеми с много голямата турска имигрантска общност), опитва се да влезе в ролята на посредник. Като цяло обаче Берлин, който реши да спре доставките на оръжие и военна техника за Турция, а също и Брюксел (в Евросъюза се говори за санкции срещу Анкара) не са на страната на Ердоган. Това се потвърждава и от позицията на европейците за Либия.

Но не това е главното. Главното е как ще се отрази развиващият се гръцко-турски конфликт на НАТО, членове на който са и Турция, и Гърция, и Франция. Досега не е напълно ясна позицията на Вашингтон, от администрацията на Тръмп засега не са правени определени заявления.

Сега турско-американските отношения са далеч от идеалните (заради ситуацията в Сирия, заради покупката от страна на Турция на руските системи С-400 и заради възможната съпричастност на някои сили в САЩ към опита за сваляне на Ердоган). Достатъчно ли е това обаче, за да се позволи отслабването и дестабилизирането на Северноатлантическия пакт? Все пак американците имат в Турция най-сериозната си на изток военновъздушна база (Инджирлик), турската армия като съюзник на НАТО е една от най-силните в този военен блок.

Но въпросът, на който няма отговор, е в следното – дали сред приоритетите на Доналд Тръмп, човек с комерсиален начин на мислене, влизат атлантическата солидарност и запазването на НАТО? Тръмп неведнъж се е изказвал, че от НАТО няма никаква полза, а само вреди (загуби заради европейските „тунеядци“). Така че при едно евентуално отслабване на Алианса в случай че гръцко-турския конфликт нарасне, американският президент едва ли ще тъгува. А и Франция отдавна гради планове за създаване на европейска армия, в каквато би могъл да се превърне същият този алианс без Съединените щати, Канада и… без Турция – начело с Париж, а не Вашингтон.

Освен това Сирия и Афганистан показват, че Белият дом при Тръмп е насочен към изтегляне на американските войски от различни райони на света, независимо от стратегическата важност на пребиваването им там. Това се отнася и за Турция. И най-накрая, „неоосманисткият“ външнополитически завой на Турция от Атлантика към Евразия също не изглежда като катастрофа за днешния стопанин на Белия дом. Ако Тръмп е готов да се раздели с Германия заради факта, че тя купува газ от Русия, слагайки кръст на трансатлантическото единство, трудно е да предположим, че ще цени особено приятелството с Анкара.

Отношенията с Турция изобщо не са проблем за Тръмп. Проблемът за него към днешния ден е единствен – как да остане в Белия дом още четири години. Като се има предвид как живее сега Америка („в очакването на идеалната буря“), проблемът е далеч от решение. Към търсенето на решение ще се сведат всички вътрешно- и външнополитически стъпки на Тръмп през оставащото до 3 ноември време. А вътрешнополитическите му противници са силни и предизборната борба в САЩ ще бъде едва ли не главен международен политически проблем в близките седмици. На такъв неопределен фон, където много неща са непредсказуеми, стрелбата в Източното Средиземноморие може да започне още утре.

Превод Тихомир Тодоров