|

Le Figaro: Западът трябва да се обяви срещу империализма на Ердоган

Повторната ислямизация на катедралата „Света София“ в Турция има едновременно политическо, символично и религиозно значение. Така президентът Реджеп Тайип Ердоган хвърли нова провокация в лицето на Европа, по адрес на която и без това постоянно сипе заплахи и оскърбления. Той разруши важен символ на светската и националистична Турция на Мустафа Кемал Ататюрк, който през 1934 г. взе решение, че бившата църква, която османците превърнаха в джамия след превземането на Константинопол през 1453 г., трябва да стане отворен за всички музей и част от световното културно наследство. Ататюрк има тесни връзки с младотурското движение, което планира и извършва геноцид на християни в Турция, определяйки ги като вътрешни врагове от 1915 г. А Ердоган сега смята, че превръщането на храма в джамия ще говори за стремеж напълно да се изтрие християнското присъствие в Турция.

Разрушавайки това наследство, Ердоган подхранва силния в неговата страна мит за пробуждането на Османската империя. И за тази цел той подсилва мюсюлманската религия на цялата територия на страната. Във външната си политика се показва като враг, както се твърди, на прокарващото „ислямофобия“ европейско християнство.

Европа дълго време смяташе Турция за надежден партньор и дори за потенциален член на ЕС, макар Анкара да бе окупирала половината Кипър – държава членка на ООН и Евросъюза. И което е още по-лошо, Турция се връща към старите си мечти и редовно посяга на суверенитета на съседните гръцки острови.

Десетилетия Брюксел отделяше стотици милиони евро за прокарване на „демократични практики“, за привличане на вниманието на Анкара към въпросите на правата на човека и положението на жените. Той също така се надяваше, че Турция ще защитава европейските граници.

В същото време турското ръководство се занимаваше с „пазарен ислям“. Без да се отказва от идеология, сходна с тази на „Братя мюсюлмани“, то облече западни костюми, за да се занимава с дипломация и бизнес в Европа. Това беше шариат с вратовръзка, който толкова радваше технократите, лекомислено смятащи, че европейските пари не са похарчени напразно.

На практика в сферата на правата на човека и положението на жените нямаше напредък. Така нареченият „партньор“ Ердоган непрекъснато притискаше Европа и я шантажираше с „мигрантите“. Когато смяташе за нужно, турският президент позволяваше на хиляди нелегални мигранти (след тях и терористи) да минават през границите на ЕС.

Що се отнася до Кипър и Гърция, Турция днес предприема все нови и нови стъпки, нарушаващи суверенитета им, за да усили влиянието си на тази бивша османска територия. Успоредно с това Анкара налива масло в огъня на сирийския конфликт, за да ликвидира кюрдското население под предлог за борба с въоръжените отряди на Работническата партия на Кюрдистан, и на практика не крие намерението си да анексира северната част на Сирия. И което е по-лошо, турското правителство без колебание подкрепя терористични ислямистки групировки в Сирия, а също така и екстремистки и ултранационалистически групировки в Европа. В Либия турската намеса е насочена към контрол над петролните потоци.

Ердоган получи от Европа очакваните средства. И може вече да започне политиката си. Султанът свали вратовръзката си.

Турските съдии се съгласиха да отменят постановление от 1934 г., за да оправдаят превръщането на църквата „Света София“ в джамия. Значи и ние на 10 август 2020 г., годишнината от подписването на Севърския мирен договор, който ознаменува разпада на Османската империя, трябва да се позовем на международното право и история, за да дадем отпор на все по-войнстващия турски империализъм?

Версайският, Сен-Жерменският и Трианонският договор за разделяне на загубилите (съответно Германия, Австрия и Унгария) Първата световна война бяха старателно изпълнени на практика (най-малкото в териториален аспект) под внимателния надзор на победителите. Не беше така със Севърския договор, който победителите подписаха на 10 август с победения турски султан (въпреки геноцида на арменците през 1915 г., за който Турция и досега не е изплатила компенсации за страданията на хиляди унищожени или изпратени в изгнание семейства).

Севърският мир предвиждаше образуването на независим Кюрдистан, а също и демилитаризирането (под международен контрол) на проливите в Егейско и Черно море, което сега е необходимо както никога, като се има предвид нападението на турска фрегата над френски кораб в Средиземно море през юни тази година. Севърският мир така и не бе реализиран. Европа тогава си ближеше раните, а Ататюрк застана начело на армията, свали султана, изтласка войските на съюзниците и започна война с Гърция, за да замрази мирния договор, който в крайна сметка бе заменен с Лозанския мир от 24 юли 1923 г. Той утвърди формирането на Турция и прочистването на страната от християни (преди всичко гърци).

Сериозният инцидент по време на патрулиране на два натовски съюзника потвърждава колко е важно сега връщането към редица положения от Севърския договор, за да се даде отпор на Турция, на токсичния геополитически играч, който опасно изостря нестабилността в региона и целия свят. Заложена е честта на страната ни, честта на Франция. А и всичко това е свързано също със защитата на християни, които стават жертва на османските мечти.

Превод Тихомир Тодоров