|

Идеология или смърт!

Сергей Глазев, съветник на президента на Руската Федерация 2012 – 2019 г.

Опитите на западната агентура да организира в Беларус поредната цветна революция бяха очаквани. Всеки път по време на избори или след избори американските спецслужби организират провокации с цел свалянето на неугодни режими и докарване на власт на свои марионетки. Това е рутинна технология при използването на т.нар. „мека сила“ на американския властващ елит с цел поддържане на световно господство. Тя е много ефективна в държави без идеология и не дава резултати в общества, обединени от една или друга национална идея.

Ако в държавата няма идеология, на практика там доминира властта на парите, прикрита със смес от либертарианство и псевдопатриотизъм

Идеологията на вулгарния либерализъм легализира продажността на всичко и всички, включително и решенията на властовите органи. Патриотичната риторика се използва за скриване на корупцията и злоупотребите на властта. Така са устроени повечето авторитарни режими в страните от Третия свят, до чието ниво стигнаха и страните от постсъветското пространство. Както показва опитът на Латинска Америка и Африка, подобни режими могат да съществуват достатъчно дълго, ако устройват външните идеологически мотивирани сили. И могат да се разрушат за час, ако тези външни сили могат да купят и сплашат критично важна част от управляващия елит. Ако последният е компрадорски, това е много лесно.
За свалянето на режима на Янукович на американските спецслужби им стигнаха четири месеца. Още щом украинският президент са отказа да подписва заробващото споразумение за асоцииране с Евросъюза, те започнаха кампания за свалянето му, опирайки се на агентурата си в управляващите среди, медиите и деловите кръгове. Преди всичко бяха поставени в нужната поза („слушам и изпълнявам“) украинските офшорни олигарси. Под заплахата, че ще им конфискуват всички изнесени от Украйна доходи, те веднага предадоха своя президент. Едновременно с това започнаха да работят срещу Янукович грантоеди-журналисти, отдавна на хранилка при западните спецслужби. Корумпираното му обкръжение, включително и силоваците, а и той самият, бяха парализирани от страх пред западните санкции, с които ги заплашваха всички лидери на натовски страни и посланиците им в случай, че се използва сила срещу бандитите на Майдана.
А бандитите се въоръжаваха бързо и се превръщаха във въоръжена сила под ръководството на американски инструктори, които поведоха тази сила да щурмува правителствените сгради и в крайна сметка да извърши държавен преврат.
Срещу меката сила има и твърда сила, чието използване може да задържи достатъчно дълго авторитарния режим. Ако той обаче няма обща с народа си идеологическа основа, крахът на режима идва след смъртта на вожда. Или, както в случая с Либия, ако авторитарният режим е в недостатъчно силна страна, той остава без външни съюзници.
Почти всички постсъветски държави минаха през печалния опит на държавните преврати, организирани от американските спецслужби. Те, не без основание, си приписаха победата над СССР и досега претендират да управляват територията ни. Успяха да организират държавни преврати с цел узурпиране на властта от техни марионетки: в Русия през есента на 1993 г., в Украйна през 2004 г. (оранжевата революция) и през 2014 г., в Грузия през 2003 г., в Молдавия през 2009 г., в Киргизия през 2005 г. Не им се получи: в Русия през 2011 г., в Белорусия през 2006 и 2010 г., в Узбекистан през 2005 г. Навсякъде, където това стана, протежетата им разграбиха страните, дадени им да управляват, изнасяйки зад граница като цяло около 2 трилиона долара и предавайки остатъците от доходните активи на американски и европейски корпорации. Но този печален опит, както се вижда от последните събития в Белорусия, не даде надеждно имунизиране на общественото съзнание срещу „меката сила“ на американските спецслужби. Отгледаната от тях агентура сред подрастващото поколение при всеки удобен случай се опитва да дестабилизира политическата ситуация. Без идеология, осигуряваща единството на власт и народ, дори и най-ефективните авторитарни режими не могат да гарантират приемственост и нямат дълготрайна устойчивост.
И обратното, при наличие на общонародна идеология, дори такива малки страни като Куба и КНДР могат самостоятелно да се противопоставят на външни врагове, парирайки опитите им за сваляне на властта.
СССР рухна след като мнозинството от хората престанаха да вярват в изграждането на комунизма. Наукообразната му интерпретация в задължителния за всички хора с висше образование курс лекции по научен комунизъм не издържаше на критики. Прераждането на КПСС от авангарден продуктивен елит в номенклатурно-бюрократична прослойка лиши властта от способност за ефективно управление и имунитет към предателство. Външните врагове успяха с нищожни сили, чрез агентите си на влияние в политическото ръководство, да организират хаос, държавен преврат и разпад на Съветската империя.
Оттогава нито една от постсъветските държави не можа да създаде убедителна за народа си идеология, от която да се ръководят хората и да са способни да си жертват живота. Замяната й с либерално-демократични и националистически декори само камуфлира властта на парите, която корумпира всички нива на властта. При това става дума за власт на външни пари, които в неограничено количество се печатат от Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ, Банката на Англия и Японската централна банка. За да бъде тази власт абсолютна, те държат централните банки в постсъветското пространство под непрестанен контрол, следейки да не се създават вътрешни източници за кредитиране и безпрекословно да изпълняват препоръките на МВФ за ограничаване на кредитирането и либерализирането на валутното регулиране.
Буди удивление неспособността на много ръководители, дори и на големи развиващи се държави, да си изяснят паричните механизми на американското доминиране. Аз предупреждавах президента на Бразилия Дилма Русев, че политиката на Централната банка за повишаване на лихвите и либерализирането на валутното регулиране ще доведе до свиване на иновационната и делова активност и преминаване на контрола над икономиката към американски корпорации, следствие на което ще е неизбежното падане на доходите на трудещото се население и създаване на условия за държавен преврат. За съжаление така и стана. До аналогични последици води и финансовата политика, провеждана в постсъветското пространство.
В качеството си на министър на външноикономическите връзки, аз се опитах да отворя бразилския пазар за внос на руска високотехнологична продукция. На чашка бразилски ром моят събеседник ми обясни простичко, че при цялото му желание, това няма да може да стане, заради кадровата политика на американските спецслужби в Латинска Америка. Те позволяват на първите лица в държавата да правят каквото си искат, при условие, че назначават препоръчани от тях шефове на централни банки и министри на финансите. При това колкото по-лоши са последиците от провежданата от тях финансова политика, толкова по-възторжени похвали получават от МВФ и световните медии. Как се прави това, може да прочете в прекрасната книга на Джон Пъркинс „Изповед на икономическия убиец“.
В условията на разгръщащата се международна криза, освен в Бразилия, само в бившите съветски страни се провежда финансова политика по препоръките на МВФ. Същината й е унищожаването на вътрешните източници за кредитиране чрез високи лихви и премахването на банковите механизми за рефинансиране на инвестиции, а също и постоянно дестабилизиране на валутно-финасовата система чрез пускане на курса на националната валута в свободно падане. При неограничаване на трансграничния капитал това е достатъчно за установяване на контрола на американските хедж фондове върху пазара, а западните корпорации притежаващи неограничен достъп до евтин кредит – върху реалния сектор на националната икономика. Например в Русия днес половината от промишлените активи е под контрола на чужди граждани, а рублата е най-неустойчивата валута в страните от Г-20.
Пет години такава финансова политика в постсъветското пространство доведе до стагнация в икономиката, падане на доходите на населението и падане на авторитета на властта. Това е главната финансово-икономическа причина за протестите в Беларус. След като Централната й банка, след руската, премина към гореописаната политика, белоруското икономическо чудо приключи. Ако преди това Беларус беше лидер по темпове на икономически ръст на постсъветското пространство, през последните години тя е на последно място по темп на ръста на БВП в Евразийския икономически съюз.
Без преувеличение може да се каже, че Лукашенко успя да създаде в Беларус свое икономическо чудо. Без да разполага със запаси от нефт, газ, руда, чернозем или рибни ресурси, белоруската икономика се развиваше успешно на база експорт на продукцията от машиностроенето и агропромишления комплекс. Голяма роля в това играха партньорските отношения с Русия, с която страната има Съюзна държава и общ пазар. Но през последните години, изпълнявайки препоръките на вашингтонските финансови организации, белоруската икономика загуби важното си предимство на постсъветското пространство – развития вътрешен кредит. Централната банка прекрати механизмите за рефинансиране на производствената дейност и това постави белоруската икономика в пълна зависимост от външното търсене и външни източници на инвестиции. Никакви механизми за реекспорт на украинска и европейска продукция не можаха да компенсират загубата на вътрешния кредит и подкопаването на отношенията на доверие с главния партньор Русия.
Днес ни е тежко да гледаме как зомбираната от западно влияние белоруска младеж иска да жертва бъдещето си, за да се хареса на западните кукловоди. Абсурдните стачки на държавните предприятия, необоснованите претенции за власт от страна на полско-литовски марионетки, идейни наследници на Пилсудски, тласкат Беларус по пътя на украинската катастрофа. Грешките във финансово-кредитната политика може лесно да се оправят и има още производствен потенциал, за да се върне белоруската икономика на траекторията на изпреварващия икономически ръст. Но това вече няма да е достатъчно. И не само в Беларус, където авторитетът на властта съвсем доскоро беше много по-голям, отколкото в съседните постсъветски държави.
Оздравяването на общественото съзнание не може да бъде извършено, ако няма споделяна от народа идеология. Ако дори и в Беларус ( където се водеше системно борба с корупцията, правителството провеждаше последователна политика в полза на ръста на производството и благосъстоянието на гражданите, поддържаше социалните гаранции и реда) доверието към властта е поставено под съмнение, то политическата дестабилизация в другите постсъветски държави е само въпрос на време и външно влияние.

За щастие външната заплаха за Русия и Беларус бързо отслабва с падането на международното влияние и нарастването на хаоса вътре в САЩ. Но губейки икономическото доминиране в света, американския властващ елит става все по-агресивен, стремейки се да го компенсира, като усилва експлоатацията на периферията. Разоряването на страни, управлявани от американски марионетки – Ирак, Либия, Украйна, Грузия, Бразилия – придобива тотален характер. Ескалирането на търговската война срещу Китай и финансовата война срещу Русия излезе далеч извън пределите на международното право. След като американското министерство на финансите установи контрол над руските алуминиеви активи, след арестуването на сметките на хиляди руски граждани, следва да се очаква масова конфискация на руски и белоруски активи, намиращи се под англосаксонска юрисдикция, включително и в офшорните зони. Ще расте интензивността на кибератаките от страна на АНС на САЩ срещу обекти от информационната, енергийната и управленската инфраструктура. Ситуацията в Беларус говори за мобилизиране на американските спецслужби, насочено към пряка намеса в нашите страни, а това, че Вашингтон разрушава договорно-правната база на международната сигурност говори за готовност и за военна агресия.
Както следва от теорията на дълготрайните цикли в световното икономическо развитие, ескалирането на хибридната война от страна на САЩ ще продължава до средата на 20-те години, когато центърът на развитие на световната икономика ще се премести окончателно в Югоизточна Азия. Основните сражения в тази хибридна война, в която противникът вече окупира Украйна, Грузия, Прибалтика, тепърва предстоят. Без формирането на общонародна идеология, осигуряваща народна поддръжка за властта, ще бъде невъзможно да се удържи на главния – информационния – фронт в тази война.
Конструирането на патриотични и великодържавни подобия, с които се занимават държавните придворни политтехнолози не са нещо повече от имитация, да не кажем дискредитиране на тази задача.
Напъните на елциновата администрация да измислят национална идея не предизвикваха нищо друго освен сарказъм. Подкопавайки основите на руското национално съзнание – стремежът към социална справедливост – елциновият режим не можеше да разчита на нищо друго, освен на омраза и презрение от страна на народните маси. Оттогава обаче социалното разслоение в обществото само се усилва. Социалните лифтове на практика престанаха да работят. Заявените намерения на политическото ръководство за развитие на икономиката се саботират, доходите на хората падат. Народът може да повярва само на конкретни дела, нагледно показващи намерението на властта да възстанови социалната справедливост и да създаде реални условия за творческо реализиране на гражданите в производствената дейност.

Превод Тихомир Тодоров