|

Католическата църква в Беларус се опълчи срещу Лукашенко

Католиците се мобилизират под опозиционни знамена

Белоруската католическа църква обвини Минск в преследвания на неугодни, след като белоруските граничари не пуснаха в страната връщащия се от Полша глава на белоруските католици митрополит Минско-Могильовски, архиепископ Тадеуш Кондрусевич.
А католическата преса в Беларус оприличи ситуацията покрай Кондрусевич с гоненията на старозаветни пророци. Възбуди се и Вашингтон, където в последно време започнаха много да се занимават с религиозни въпроси. Държавният секретар Майк Помпео поиска от Минск да пусне „пророка“ обратно в Беларус, „за да може той да се присъедини към паството си по време на продължаващите протести“.
Заместникът на Кондрусевич, генералният викарий на Минско-Могильовската епархия Юрий Кособуцки в интервю за местните католически издания заяви: „Очевидно е, че се опитват да оказват натиск върху Католическата църква в Беларус и това значи, че има преследване на църквата, макар никой да не говори за това открито“.
От началото на уличните протести отношенията на Католическата църква в Беларус с официален Минск наистина се изостриха. Причината е прекалената намеса на католиците в политическите процеси в страна, в която 82,5% от хората са православни. Същевременно 15 процентното католическо малцинство образува ядрото на белоруската опозиция и е инициатор на политическото дестабилизиране.
Президентските избори в Беларус се проведоха на 9 август и още на втория ден Кондрусевич призова властите да седнат на масата за преговори с уличните бунтари, тоест да ги признаят за равноправни с държавата. А след пет дни се обърна с отворено писмо към Александър Лукашенко, призовавайки го „незабавно да освободи всички задържани на мирните протести невинни граждани“. За пострадалите служители на полицията и привърженици на президента католическия йерарх не намери християнска любов.
По съгласуване с Кондрусевич с аналогични заявления излязоха епископите на всички диоцези (католически епархии) в Беларус, на практика обявявайки мобилизация на католическото паство за противопоставяне срещу държавните органи.
При това главният викарий Кособуцки с лицемерно изумление възкликва: „За каква политика говорите? Нашият митрополит не подкрепи никой от кандидатите преди изборите и след тях, не е правил политически заявления, а само призовава за честност… прекратяване на насилието и диалог. Всички негови действия и изказвания са в рамките на социалното учение на католическата църква и действащото законодателство на Република Беларус“.
Белоруските специални служби са на друго мнение. По техни данни Кондрусевич е ходил в Полша съвсем не за да участва в църковни мероприятия, а за получаване на по-нататъшни инструкции от своите опекуни във Варшава. Сега се проверява информацията за второто му гражданство (вероятно полско).
Преди това Кондрусевич успя да изкаже съжаление, че опозицията няма явен лидер, да организира молитвени визити на ксендзове (католически свещеници) пред вратите на предварителния арест за подкрепа на задържаните, успя да изрази надежда за посредническа намеса на Полша и се обърна към полските власти да помогнат на протестиращите, съветвайки ги да я оказват чрез католическата организация Caritas („Милосърдие“). Такава помощ като благотворителната е по-трудно да се проследи и докаже политическата й същност.
Полската католическа църква вече обяви събиране на средства за Белоруската католическа църква чрез организацията „Помощ за католическия храм на Изток“ (Pomoc Kościołowi na Wschodzie), която е към Конференцията на епископата на Полша. Банковите сметки са качени на официалната страница на Католическата информационна агенция (KAI) с коментар, че католическите храмове в Беларус „активно оказват помощ на преследваните“.
Съюзник на Белоруската католическа църква в противопоставянето й с властите са украинските униати. На 14 август Кондрусевич получава писмо от главата на Украинската гръко-католическа църква Святослав Шевчук, в което главният украински униат, призоваващ да не се прекратява войната в Донбас, изразява убеденост, че на улиците и площадите на белоруските градове присъства Самият Господ, помагащ на протестиращите. Фарисейството на главния украински униат не знае граници.
Кондрусевич не може да не знае, че Украинската гръко-католическа църква е отговорна за създадения култ към хитлеристките помагачи – Бандера, Шухевич, военнопрестъпниците от СС дивизията „Галичина“ и забранената в Русия ОУН-УПА (националистическа фашистка организация в Украйна), но той нито веднъж не е осъдил тази човеконенавистна идеология. За това главният пастир на белоруските католици е абсолютно сляп и глух.
Белоруската католическа църква се оплаква от притеснения от страна на властите, но с поведението си тя ликвидира възможността за нормализиране на отношенията. Неин идеологически резерв е 400 хилядното полско малцинство и Съюзът на поляците в Беларус на Анжелика Борис. Организацията е учредена през 1988 г. и първоначално се нарича „Културно-просветителска общност „Адам Мицкевич“. По замисъла на тогавашното републиканско ръководство е трябвало да стане подразделение на Общността за съветско-полска дружба, но с разпада на СССР и преминаването на Полша на русофобски релси се превръща в агент на влияние на Варшава.
Съюзът разполага с десетки т.нар. Полски домове (Dom Polski), изпълняващи ролята на регионални центрове на полската култура и почти сто дъщерни полски спортни, скаутски, творчески и културно-просветителски организации. Материалната им база и управленската структура са на разположение на белоруската опозиция.
Противопоставянето на Белоруската католическа църква и официален Минск е и на историческия фронт. Католическите ксендзове са постоянно присъстващи на провежданите от Съюза на поляците паметни мероприятия в чест на безчинствалите на белоруска територия полски въстаници от 18 и 19 в. и бойците от Армия Крайова през Втората световна война. Ксендзовете осветяват знамената им и оправдават престъпленията им срещу белоруси с това, че са се борили за полската земя, принизяват приноса на Червената Армия и белоруските партизани при освобождението на републиката от фашистките завоеватели.
Белоруската католическа църква доброволно се е превърнала в инициатор на политическия и религиозен разкол в белоруското общество и за сегашното й положение не е виновен никой, освен самата тя.

Превод Тихомир Тодоров