Екип АТАКА

Бъдещето идва днес. Оперативна програма „Транспорт“. Колко секунди трае произнасянето на тази напълно безсмислена фраза? Около десетина – напълно достатъчно телевизионно време, за да ти мине през главата, че някой (в случая ЕС) е дал едни пари на едни хора, за да рекламират една оперативна програма. Продуктът, който тези хора са произвели, меко казано, не е блестящ, но пък усвоените средства при всички случаи са били много. И дори да речем, че това са чужди пари, 10-те секунди са си лични, на зрителя. И лошото настроение, което му създават – също. Понеже трудно смила (наедно с дразнещите реклами на дамски превръзки и перилни препарати) агитацията как трябвало да бъде внимателен на работното си място и да се пази от травми. Или

как да не прекалява със
солта, понеже е вредна
Впрочем медиите вече изнесоха данни, че половин милион лева ще похарчи здравното министерство само за тая „безсолна“ агитация. То аудио и видеоклипове ли не щеш, то интернет банери ли, хиляди плакати, тениски, химикалки, чадъри и шапки. И всичко това, за да ни бъде обяснено, че солта е вредна – в рамките на един от шестте дяла на голямата кампания „Информирани и здрави“, за която ще бъдат похарчени общо около 4 милиона лева по програма „Развитие на човешките ресурси“ на ЕС. Пропагандата за ограничено потребление на „психотропни вещества сред младите хора“, вече предизвика протести до ЕК от страна на сърфистите, набедени за наркомани, но това са подробности.
Близко е до ума, че от цялата далавера някой намазва филията и от двете страни, а друг плаща за меда, за маслото и за правото му да я изяде. Без съмнение прецакан във всички случаи е данъкоплатецът – бил той БГ и/или ЕС такъв. Кои са обаче тарикатите?
Ето какво казва пиар експертът Кремена Георгиева: „Най-често конкурсите се печелят от едни и същи хора, които естествено никак не са „никому“ непознати и почти е невъзможно с чист креативизъм и творчески ентусиазъм да се спечели една или друга поръчка, дори и кандидатът да е представил най-нисък бюджет. Защото – за разлика от частните конкурси, при държавните

„бюджетът“ никак
не е водещ за
резултата от конкурса
За съжаление не са водещи и „креативната идея“ и „талантливият подход“. Водещи са единствено връзките.
„Мафиотски кръг ще прибира половин милион от реклама на строителното министерство“, пише електронното издание MGziN.BG. Става дума за 540 млн. лв., които строителното министерство дава за рекламиране на Оперативна програма „Регионално развитие“. Срокът за представяне на предложенията е до 16:00 часа на 07.05.2012 г. За фаворит е сочена пиар компанията на Добромир Дочев „Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс“. Според изданието – „фирма на протеже на лидера на митичния кръг „Монтерей“  и главен задкулисен герой на мафиотските романи на убитият Георги Стоев – ген. Любен Гоцев.“ (През септември 2011 г. чрез „Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс“ Дочев  прибрал към 100 000 лв. от транспортното министерство за реклама на Оперативната програма „Транспорт“.)
Друг участник в конкурса е близкият до Добромир Дочев консорциум „Аргент – Апра“. „Апра“ също е сред редовните печеливши на държавните търгове. Последният – на земеделското министерство от края на м. г. за излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиа, популяризиращи Програмата за развитие на селските райони. 300 бона за собствениците на фирмата Томислав Цолов и Любомир Аламанов. Пак те организирали и кампания на спортното министерство

за насърчаване на
здравословния начин
на живот – 650 бона
През 2009 г. двамата „популяризират честването на 100-годишнината от независимостта на България“ – 2,4 млн. лв. от правителството на Станишев.
Третият кандидат е пиар фирмата „Грейн Адвертайзинг“на Мартин Батков – брат на футболния бос Тодор Батков, който от години разпределя рекламните бюджети на М-Тел, държи 70% от дяловете и в „Грийн Мастърс“. Същата фирма получи 930 000 лв. от земеделското министерство.
Впрочем ведомството на Мирослав Найденов държи палмата на първенството в усвояването на най-тлъсти суми за агитация и пропаганда, поради което във виртуалното пространство е наричано „министерство на пиара и рекламата“.
Защо конкурсите като че ли са предрешени, а рекламният продукт – безумен? „Вероятно защото на финала на секторите „Връзки с обществеността“ и „Реклама“ седят едни и същи специалисти „Маркетинг и реклама“, от които зависи кой какво ще получи, кой какво ще даде и кой каква кампания ще успее да изфабрикува, обяснява Кремена Георгиева. Ситуацията е повече от патова за сектора – едни и същи пари достигат до едни и същи хора, на които им липсва каквато и да е мотивация да правят креативни неща и, извинете ме за грубия израз, но най-често реализират кампании, лишени от тотален смисъл, идея или въображение. Просто защото там някъде има едни пари, които трябва да се усвоят и те единствено и само трябва да се усвоят…“

Как се пазарува медиен комфорт

Заради свития до крайност рекламен пазар държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него, популяризирайки множество мерки и дейности, осъществявани по линия на европейските фондове. През 2010-а само министерствата са изхарчили десетки милиони левове за рекламни карета, клипове, брошури и всевъзможни информационни материали. Близо 1.4 млн. лв. например бяха дадени за реклами, билбордове и други дейности с идеята да се популяризират седемте оперативни програми на ЕС…
Въпреки похарчените немалко пари от бюджета на програмата „Техническа помощ“ обаче, анкета на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ установи, че информираността за структурните фондове на Евросъюза се е подобрила едва с 3-4% в сравнение с година по-рано…
Рубриките за популяризиране на програмата за селските райони са се излъчвали в периода март – октомври 2010-а по осем телевизии и три радиа, за което са платени над 1.1 млн. лева. Най-много пари – по 250 хил. лв., са взели националните телевизии бТВ и „Нова“. След тях с 200 хил. лв. се нарежда „Дарик радио“. Останалите, сред които „ТВ Европа“, „ТВ7″, „Про БГ“, радио „фокус“, както и БНТ и „БНТ Сат“, са взели по 60 хил. лева. Както се казва: „Дай Боже всекиму!“ Неприятното в случая е, че посочените медии не са избрани с конкурс, а са предложени от работна група на самото земеделско министерство, оглавявана от вече бившия заместник-министър Преслав Борисов.

Новата зам.-председателка на Комисията по здравеопазване Галина Милева от ГЕРБ се появи на работа в Парламента накипрена със скъп костюм и аксесоари, а в ръката си държеше маркова чанта от крокодилска кожа и розов телефон. Все едно ще дефилира на модно ревю, вместо да си върши задълженията като народен представител от управляващата партия, коментираха нейни колеги от опозицията. Това стана ден преди парламента да излезе във ваканция. По 1 наблюдателни служители в събранието забелязаха и някаква промяна в депутатката. Освен че се е оборудвала с дрехи за немалка сума, според тях е уголемила горната си устна, подобно на повечето чалгаджийки у нас. Тази интервенция струва над 1000 лв., информират специалисти в пластичната хирургия. Здравната шефка явно е прибягнала и до избелване на зъбите, с което досущ започва да прилича на представителка на попфолка. Да припомним, че Митева – Георгиева излъга за имотното си състояние преди година. Тогава от Сметната палата съобщиха, че тя е пропуснала да декларирала парцели, които притежава около Бургас.

Екип АТАКА

Софийски рапъри преди време пуснаха хитово парче с припев: „Животът ни е поп-фолк“. Тази проста констатация обрисува много точно ударния процес на чалгизация, който тече с бясна скорост от 23 години у нас, но отбелязва своеобразен пик точно при управлението на ГЕРБ. Случайно или не, именно под „твърдата ръка“ на Борисов чалга бизнесът е в разцвет, в школата се въртят кючеци, а т.нар. чалготеки преливат от народ и редовно стават арени за масови побоища и убийства. За тревожните измерения на чалгизацията у нас алармират вече и западните медии (виж карето), но управляващите не възнамеряват да се намесят. Нещо повече, те откровено и публично насърчават „звездите“ на поп-фолк небосклона и се стараят да ги издигат в очите на гражданите.
Абсолютна кулминация на всичко обаче бе новината, че висшите ни учебни заведения развиват активна кампания в подкрепа на чалга кръчмите. За това алармираха от сдружението „Майки срещу насилието в Студентски град“, като разкриха, че в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) ударно раздават безплатни карти с намаления за алкохола в поп-фолк кръчмите. Иде реч за устройства, наречени

UID Student, които
зарибяват студентите
да се наливат по
чалга клубове

в Студентски град. Картите били раздавани всеки работен ден във времето от 9 до 16:30 часа в кабинет 1009 в ректората на УНСС. Въпросната карта предоставяла и свободен вход в същите дискотеки в определени дни от седмицата, а отстъпката в цената на алкохола важала, ако студентът си поръчва наведнъж цели шишета марково уиски, обясняват разтревожените майки. Най-фрапиращото според тях е, че въпросните студентски клубни карти поощрявали пиене на високоградусов алкохол в ударни дози и били брандирани с логото на Националното представителство на студентските съвети (НПСС). На сайта на НПСС „UID Student“ е дефиниран като „картов продукт, предназначен за студентската младеж и имащ за цел да осигури нови реални възможности за забавления посредством акумулиране на точки, определящи се от активността на картопритежателя“. Така „новите възможности за забавление“ според университетите са добре познатите чалгарници, които се прочуха като средище на масови запои и побоища. „С масовото раздаване на въпросните карти за отстъпки и свободен вход в чалгарниците ръководството на УНСС ще може и да кандидатства за вписване в Книгата на рекордите „Гинес“ като първото в света висше учебно заведение, което така сериозно и на професионална основа се е заело да поощрява и насърчава употребата на концентрати сред учащата се младеж, и то в големи и опасни за здравето дози“, посочват от сдружението „Майки срещу насилието в Студентски град“ в писмото си. От Студентския съвет към УНСС пък опитаха да се оправдаят, че не само те, ами

още 20 университета
участвали в „кампанията“

по промотиране на фолк клубове и твърд алкохол. Засега знаем със сигурност за съучастието на ХТМУ в зарибяването на учащите да се наливат по чалготеките. Там „промоцията“ се раздавала в каб. 427 в сграда „А“ на ХТМУ на бул. „Св. Кл. Охридски“ 8.
Изниква обаче и друг проблем освен чисто моралния в случая, за който отново алармират от сдружението на майките срещу насилието. „Имаме сериозни съмнения относно това дали Студентският съвет на УНСС е в регистъра на администраторите на лични данни и има правото да събира тези данни. А щом ректор Статев твърди, че не е знаел какви ги вършат лидерите на Студентския съвет в УНСС, той очевидно не ги е упълномощавал официално да събират лични данни на учащите си, нито им е възлагал задачата да ги обработват“, отбелязват от сдружението. Оттам припомнят, че съгласно чл. 24 от Закона за защита на личните данни администраторът може да обработва данните сам или чрез възлагане на обработващ данните. В случаите, когато обработването на данните не се извършва от администратора, той е длъжен да определи обработващ данните и да осигури достатъчни гаранции за тяхната защита. Отношенията между администратора и обработващия лични данни се уреждат с нормативен акт, писмен договор или с акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия данните. Едва ли обаче съществува договор, с който на Студентския съвет на УНСС се делегират права за събиране на лични данни на стотици студенти, за да им се издават карти за отстъпки при поръчки на алкохол в дискотеките, убедени са от гражданската организация.
Любопитно е също, че малко след като медиите оповестиха подробности за това скандално споразумение, официалният сайт на картовия продукт UID, на който бяха качени високоградусовите промоции за студентската младеж, неочаквано бе спрян  – http://www.uidcard.bg/about-uidcard, сигнализира actualno.com. Въпросното „публично-частно партньорство“ между Студентския съвет на УНСС и картовия продукт UID без съмнение допринася и за криминогенната обстановка в Студентския град, тъй като всички скандали и побоища в кампуса стават след употреба на прекомерни количества алкохол, смятат още майките.

Лидерите на  Студентския съвет в УНСС безспорно са превишили правата си

влизайки в споразумение с картовия продукт UID, тъй като в Правилника за дейността на Университета за национално и световно стопанство изрично е подчертано, че дейността на Студентския съвет се финансира от бюджета на УНСС, а в правомощията на този Съвет е „да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите“, както и „да прави предложения за развитието на спортната дейност в УНСС“, но не и да насърчава злоупотребата с алкохол сред учащите се и да им осигурява свободен вход в чалготеки с въпросните студентски карти. От сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град“ очакват Комисията за академична етика в УНСС да предприеме разследване на скандалния казус и да предложи санкции за провинилите се лица. А ние като граждани очакваме управляващите най-накрая да санкционират училища и университети, които промотират чалгата. Така би станало във всяка „бяла държава“, където образователните институции се борят срещу младежките пороци, а не ги насърчават. Където същите тези ВУЗ-ове са призвани да цивилизоват, а не да принизяват културно учащите се. Уви, ще припомним как управляващите неколкократно не само си затвориха очите за бясната чалгизация, ами откровено я насърчаваха пред погледа на цялото общество.

За управляващите Софи Маринова е готов депутат, а Азис – герой

За специфичната симбиоза между управляващи политици и поп-фолк „звезди“ свидетелстват двете скандални признания, които водещи фигури в ГЕРБ от последните два месеца направиха за две от емблемите на чалгизацията у нас.
Първо след шокиращия детски кючек във видинската община навръх 8 март (сътворен от скандалния циганин депесар Методи Филчев, за който писахме в един от предишните броеве), който порази цялата държава за часове, образователният министър Сергей Игнатов невъзмутимо заяви, че не може да забрани уроците по гюбек в школата. Нещо повече, просветният шеф се изтъпани на парламентарната трибуна и заяви, че не може да забрани и Азис, защото той бил „герой за децата“ и като го слушали и друсали кючеци на неговите парчета се мотивирали да ходят на училище… В крайна сметка фаворизацията на „ромския славей“ (както е известен Азис) и отказът да се изгони неграмотният циганин Филчев от школата във Видин се оказаха лесни за обяснение. Същият „хореограф“ е един от членовете на Националния съвет по етническите и емиграционните въпроси (НСЕЕВ) към МС, чиито лидер е самият вицепремиер Цветан Цветанов. Припомняме, че същото звено сътвори антиконституционната циганска стратегия за периода 2012-2020 г.
Изцепката на Игнатов обаче не стигаше, ами ГЕРБ решиха да ни наврат в очите още по-брутално любовта си към чалгията. Точно затова парламентът се превърна в кръчма навръх Международния ден на ромите 8-и април. За да отбележат празника на малцинството, управляващите си викнаха циганката Софи Маринова да вие ромски маанета в парламентарното кафе. Случаят бе безпрецедентна гавра с най-висшата институция в държавата и потресе хиляди потребители в Интернет, които резонно запитаха защо на 3-ти март не се сетиха да викнат в парламента Валя Балканска например, а за циганският празник превърнаха Народното събрание в кръчма…Герберите обаче яко се изкефиха на маанетата на Софка, а Фидосова дори си направи устата да я спрегне за бъдещ депутат от ГЕРБ…Няма да се учудим това да се случи, все пак и премиерът е фен на кръчмарските ритми, ако съдим по близостта му с фолкаджийката Ивана и небивалото внимание към сръбската фолк икона Лепа Брена, която покани на гости в Министерски съвет.

Борисов – идеален образ на чалга мачото

Клаус Рот, „Дойче Веле“*

Кога един политик става чалга политик, с какво се характеризира чалга културата и въобще как се чалгизира едно цяло общество? Тези въпроси повдига Клаус Рот в сборник на германското Дружество за Югоизточна Европа.
В България можете да чуете често как представителите на новата политическа класа биват наричани „чалга политици“. Аналогично с „чалга историците“ – онези политически много влиятелни „автори на националистически книги и водещи на телевизионни предавания, които разпространяват дезинформации под предлог, че разбулвали тайни от българската история“, пише авторът Клаус Рот като цитира българската изследователка на явлението Димана Трънкова.

Културният избор на Изтока

Използването на понятието „чалга“ във връзка с определени политици или историци не е никак случайно. С него се изразява точно определен начин на поведение и мислене. Възникнало в началото на 1990-те години като необуздан музикален израз на постсоциалистическите трансформации и на дълбоката обществена и икономическа криза в България, постепенно явлението „чалга“ превзе обширни територии и днес вече говорим за цялостна чалга култура. Кои са нейните характеристики? Понятието „чалга“ има и сексуален оттенък – с подтекст, свързан с патриархалното разбиране за разделението на половете. Представяният от медиите образ на фолкпевицата винаги е на секс бомба, на желан обект от мъжа, който има три идеала в живота – богатство, скъпи коли и жени. Чалга културата пропагандира хегемонията на мъжа в обществото, чиито нови герои са мачо политикът, мафиотът, бизнесменът и спортистът. Бойко Борисов спечели така убедително изборите през 2009 година и заради това, че самият той по един почти идеален начин съчетава в себе си всички тези нови патриархални идеали, се казва в статията.

Селският корен на новите елити

За разлика от западния свят, където поп културата също е важен фактор в обществото и политиката, в Югоизточна Европа чалга културата е станала неделима част от културата на новите елити. Обяснението за това е просто – една голяма част от представителите на новия политически и икономически елит в тези страни е с обикновен социален произход – тези хора идват или директно от село, или принадлежат към класата на „новите граждани“ – онази прослойка от обществото, която през последните десетилетия масово се настани в големите градове. Отделно от това немалко представители на новите елити произхождат от старата комунистическа номенклатура, припомня авторът на статията Клаус Рот. В заключение той казва, че независимо от кого и кога ще бъде написана „политическата антропология на Югоизточна Европа“, чалга културата непременно трябва да бъде спомената в този труд като един обществен и политически феномен.

*Статията е публикувана в сайта на „Дойче веле“

30 ноември 2011 г. Национален синдикален протест срещу пенсионната реформа блокира центъра на София.

Мария Стоянова

Александър Тодоров

Парите, които държавата е отклонявала от вноските за пенсия към универсални и професионални пенсионни фондове, са потънали някъде, а държавата един ден ще трябва да покрие щетите.

Първи откриват измамата рано пенсионираните военни и полицаи, които по модел не само че не получават допълнителна пенсия, а и тази, която вземат, е намалена пропорционално на вноските в  задължителен универсален пенсионен фонд. За майора от резерва Мирослав Гетов например цифровото изражение на това „ожилване” е около 155 лева. „Нарича се коефициент SPK (средно претеглен коефициент), представляващ намалението на осигурителните вноски, постъпващи в държавния фонд „Пенсии”, за сметка на „допълнителното задължително пенсионно осигуряване“ като чиста сума от брутния доход на всеки осигурен.” Към момента фондовете отказват дори да изчисляват допълнителните пожизнени пенсии (може би, за да не се разбере още сега, че сумите ще са от порядъка на няколко десетки лева месечно), понеже ще започнат да ги изплащат чак при навършване на пенсионна възраст, която расте с по 4 месеца годишно (така пише в закона, значи е законно).

Излиза, че редовите военни, пожарникари и полицаи, родени след 1959 г.,

ще получат орязани пенсии, понеже са им внасяни „допълнителни“ осигуровки

(В интерес на истината не са им внасяни допълнителни осигуровки, а част от това, което им е било взето принудително със закон, вместо да постъпи във фонд „Пенсии“ на НОИ, е било отклонено за управление от „частни фирми“.)

В същото време някои техни колеги, освободени от това натоварване, ще получат пенсиите си в размер до допустимия от закона таван. Това положение е регламентирано с Кодекса за социално осигуряване (КСО), където в чл. 127, ал. 5 се казва: „Служителите в Национална разузнавателна служба, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.” Правата на тези хора да получат максимално допустимия размер на пенсиите си са гарантирани от държавата и не се налага те да се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, нито да търсят личните си пенсии от фонда. Самият КСО спори със себе си,  определяйки някои държавни служители като третокатегорийни за получаване на пенсии, а пък ги кара (понеже работят в условията на І и ІІ категория) задължително да се осигуряват и в професионален фонд за ранно пенсиониране. Хиляди военни вече разбират, че са били измамени и те твърдо възнамеряват да се борят за правата си.

Проблемът обаче не е в това, че ранните пенсионери ще получат добавки късно, а че най-вероятно никога няма да ги получат, но ще продължават да вземат орязани пенсии заради внесените в задължителните „универсални пенсионни фондове“ проценти от заплатите им.

Интересно къде в момента лежат парите, събрани за допълнително пенсионно осигуряване. Ето какво разказва о.р. майор Гетов: „Като финансист на поделение съм превеждал осигурителните вноски за цялото поделение (по около 25 лева месечно) през времето от 2001 до 2003 г. Сега Националната агенция за приходите лично за мен отговори, че не съм осигуряван до 1 януари 2004 г. за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.” Да съдим ли от това, че в съответния фонд  не са заприходили сумата за цялото поделение и за всички други поделения, които суми би следвало да бъдат по лични партиди в съотношение 3% (тогава) върху брутната заплата от влизането на закона в сила?

Съгласно параграф 115 от преходните и заключителни разпоредби КСО внесените осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2002 г. за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, остават в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Добре, но къде са другите вноски – за останалите години? А 5-процентните върху брутната заплата на българските граждани ежемесечни вноски?

Тези пари къде са – в буркани, в банки, в бизнес? Ще ги получат ли някога вложителите?  Време е вече всички да разберат измамата: Задължителните “частни пенсионни фондове” никога няма да започнат да изплащат пенсии,

или ако бъдат оставени да плащат нещо, би настанала революция сред пенсионерите, които няма да повярват какво се е случило с парите им.

Невъзможно е дори и при най-добри намерения на най-почтени професионалисти системата за социално осигуряване да се даде за управление в частни ръце и да работи в полза на данъкоплатците.

А какво ще стане, когато протестите на измамените полицаи престанат да бъдат само мирно пушене по площадите на големите градове?

Тъй като собствениците на схемата едва ли са толкова глупави, че да не знаят това, усилията им ще са насочени единствено към държане в заблуда на населението колкото се може по-дълго. Да се отлага разплитането на схемата и закриването на задължителните универсални и професионални фондове.

Ето някои примери:

През 2011 г. професионалните фондове трябваше да почнат да плащат пенсии на работниците при тежки условия на труд от няколко десетки лева месечно, което щеше да взриви социалния мир. Вместо това те преведоха на НОИ след големи скандали 100-тина милиона лева (които за нищо не стигат), а НОИ сега трябва да плаща за ранното пенсиониране в многократно по-големи пенсии, за които парите липсват, и да го обвиняват в изключителна неефективност. Медиите отразиха събитието като ужасна национализация, а Конституционният съд се намеси да защити интереса на собствениците на схемата (ето за коя „частна собственост“ става дума), като дори в самото решение е написано, че те са притеснени за инвестицията си. И така фондовете (ППФ) получиха отсрочка – т.е.

правото да продължат да прибират вноски до 2015 година, когато най-късно ще гръмне поредният скандал.

А кой беше големият печеливш от увеличението на пенсионната възраст, от която крайно непопулярна мярка нямаше нужда? Разбира се отново задължителните “частни пенсионни фондове”. Сега измамата с универсалните пенсионни фондове ще лъсне масово вместо през 2020 г., чак 2023 г. при пенсионирането на жените, родени през 1960 г.

Тъй като организаторите на схемата осъзнават, че щом тя се разплете, ще настъпи светкавичен край на далаверата, затова настояват данък универсален пенсионен фонд (по-известен като ДЗПО) да стане от 5%, колкото е сега, на 7%. И ако потърпевшите от грабежа данъкоплатци не се намесят, през 2017 г. това ще стане факт.

Тъй като сред хората започнаха вече вълнения, организаторите на схемата предлагат отстъпки и реформи. Например: уж ще се намалят таксите постепенно, които уж били основният проблем за ниската доходност. Обаче проблемът не е там. Собствениците на схемата само официално се издържат от таксите (които също са баснословни). Голямото количество поверени им средства те биха могли да използват в свой интерес, а не в интерес на данъкоплатците.

Но това не е всичко. Схемата прави правителствата зависими, това е друго основно нейно качество и постижение, а какво по-хубаво от правителство поставено на колене? И как го постигат?

Всичко започва с допускането на частична или пълна приватизация на част от системата за обществено осигуряване с официален мотив – по-добра ефективност.

Едни големи капитали отиват в частни ръце и могат да се източват напълно законно

Съгласно чл. 193, ал. 3 от КСО задължителните частни пенсионни фондове са длъжни да реализират доходност не по-малка от 3% от средното за бранша. Това на практика означава, че ако средно браншът загуби 97% от парите на хората, то няма проблем който и да е от останалите фондове да загуби всичко. И какви ще са последиците? На правителството, което е на власт, ще му искат оставката, а собствениците на схемата ни лук яли, ни лук мирисали – всичко са вършили според законите в страната.

Видимо притеснена от резултатите на задължителните частни пенсионни фондове, Комисията за финансов надзор, която трябва да ги контролира, предложи през миналата година като мярка за справяне с посредствените им резултати следното: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства“ (виж тук – http://www.fsc.bg/KFN-obsadi-promeni-v-Kodeksa-za-socialno-osiguryavane-news-3094-bg).

Чудесно! Парите, които държавата е взела от населението насила, и е поверила за управление от „частни фирми“, по никакъв начин не са гарантирани. Данъкоплатецът да свиква с мисълта още от сега.

И когато трябва да почнат да се плащат пенсии от ЗЧПФ, държавата ще поеме удара, а собствениците на схемата ще са си намерили друга държава, в която да паразитира.

Пирамидите вече са погълнали 754 млн. лв.

След преобразуване на данните от сайта на Комисията за финансов надзор по такъв начин, че реално и измеримо във времето да се установи какво е постъпвало в задължителните частни пенсионни фондове в България (това са преки лишения, които населението е изтърпяло и предстои да плаща и лихви), какво е плащано и какво е налично, стават ясни следните факти:

Универсалните пенсионни фондове (където са принудени със закон всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си) съвкупно през едва 15% от времето на съществуването си, са били на реална доходност над 0. В 85% от времето резултатът от дейността им е бил отрицателен (за данъкоплатците). Като дори и 15-те процента от времето над нулата, могат да се подложат на дълбоки съмнения, предвид на това, че са постигнати във времена на балонизиране на фондовата борса

Нанесените преки нетни реални щети от универсалните пенсионни фондове съвкупно възлизат към края на 2011 г. на над 536 млн. лв, и то ако приемем, че декларираното при Комисията за финансов надзор е истина, има кой да купи например държавните облигации (преобладаващата част от портфолиото на задължителните частни пенсионни фондове), корпоративните облигации на свързани или не лица, надценените или непродаваеми акции и т.н.

Професионалните пенсионни фондове през едва 24% от времето на съществуването си са били над нулата. В останалите 76% от времето са били под водата (за сметка на данъкоплатците).

Нанесените преки нетни реални щети от професионалните пенсионни фондове възлизат към края на 2011 г. на над 217 млн. лева (отново при същите условности, че декларираното трябва да отговаря на истината и че активите в портфолиото на фондовете могат да се осребрят при декларираната цена).

Съвкупните реални нетни щети за сметка на данъкоплатците общо от универсалните и професионалните ЧПФ възлизат на над 754 млн. лв. И докато парите на данъкоплатците може да се изпаряват, собствениците на схемата винаги взимат своето, което им се предоставя на тепсия със закон. Затова и схемата се смята за толкова успешна.

Диана ТОДОРОВА

Нитратите в зеленчуците и плодовете докарват рак. При досег до стомашната среда те се превръщат в нитрити, които са основни причинители на всички видове тумори. За тази опасност ни предупреждават от Световната здравна организация.
Въпросът за нитратите и пестицидите в храните е актуален още от средата на ХХ век. Оттогава учените правят опити да докажат на обществото, че тези химикали, които се използват за наторяване, предотвратяване на вредители по посевите, консервиране и т.н., са една от най-сериозните заплахи, породени от съвременната хранително-вкусова промишленост. В същността си нитратите са соли на азотната киселина, които в съприкосновение с киселинната среда на стомаха се преобразуват до канцерогенни нитрозамини. Присъствието на тези съединения най-често е в храни, които са обработени предварително с натриев нитрит. Такива на пазара са повечето обработени меса – пушен бекон, шунка, наденица и др. Целта на този химически процес е да се забави развитието на бактерии и да предпази пресните червени меса от потъмняване. Под въздействието на топлина – при готвене на месото, натриевият нитрит взаимодейства с амините, които винаги присъстват в него и по този начин се образуват нитрозамини. Те от своя страна

затрудняват
придвижването
на кислород в кръвта

и постепенно разболяват човек. Оказва се още, че нитрозамините разрушават изключително полезните за човешкия организъм витамини А и В, активизират други по-слаби канцерогени (например бензпирена, който се съдържа в цигарения дим, в пушените хранителни продукти и в изгорелите автомобилни газове), нарушават функцията на щитовидната жлеза и т.н.
Производителите на тези канцерогенни храни не се интересуват от последствията, които продукцията им причинява на човешкия организъм. За тях е важно единствено да прибират огромните печалби, които си докарват на гърба на обикновения човек. Интересното при фирмите, които произвеждат колбаси например е, че меса, които са с почти изтекъл срок на годност, след няколко седмици излизат на пазара във вид на шунка, луканков салам, пушено месо и т.н. В действителност резултатът е, че големите вериги ни хранят с най-големите боклуци на много високи цени. За пример в момента свинското месо върви от 6 до 10 лв. за кг в частните месарници, а пушените колбаси се продават над 15 лв. Получава се така, сякаш плащаме повече за храна, пълна с химия. Средствата на производителите обаче се оправдават, тъй като нитратните химикали за обработване и различните торове са много евтин компонент на бизнеса. Практически на фирмите им е по-изгодно да обработят едно месо, да му добавят разни нишестета, Е-та и нитрати, отколкото да го продават в чист вид. Хем увеличават грамажа на продукта, хем срокът на годност се удължава няколкократно. По този начин е възможно и по-мащабно производство, разбира се.

Така
се правят
големите пари!

Освен фабриките за колбаси, нитратите са широко използвани и от земеделските производители, само че в други опаковки. В земеделието нитратните съединения са във вид на различни високоефективни торове, които излизат много евтино на производителите. Освен че помагат за скорострелно развитие на културите, те многократно увеличават и добива. Най-разпространен сред изкуствените торове е амониевият нитрат (т.нар. амониева селитра). При торене с големи количества торове, съдържащи азот, нитратите се поглъщат от растенията и тъй като не могат да се използват изцяло за създаване на белтъци, се натрупват в тях. След това по хранителната верига достигат до човешкия организъм. Именно тогава се създават условия за получаване на нитрозамини. Неусвоените нитрати замърсяват дори подпочвените води.
Проблемът с нитратите в земеделските култури е наистина голям. Но належащото в случая е хората да бъдат просветлени точно кой и как се опитва да ги отрови умишлено, само за да задоволи собствения си материален интерес. В действителност много дребни земеделски производители използват изкуствени торове, а в същото време не знаят точно как те влияят на човешкия организъм. За тях обаче е важно, че добиват по-големи количества зеленчуци, например. Да, но тези производители не са конкурентно способни на пазара. Те задоволяват нуждите на няколко хиляди души, и то само в сезона на определените култури. Не става дума за тях, а за онези, които тровят населението в огромен мащаб. Защото ако бай Иван от някое си село е наторил продукцията два пъти с амониева селитра за целия период на отглеждането, това не означава, че тия домати, например, са пълни с нитрати над нормата. Проблемът е за онази продукция, която се отглежда върху постелка от амониева селитра! Защото

нерядко се стига
до това
антиприродно
„земеделие“
В такива случаи не само, че зеленчуците не са полезни, ами дори и са причина за стомашни разстройства и други заболявания. Причината е, че в състава си те имат недостиг на витамини, минерали и всички други вещества, които по принцип в натуралните зеленчуци присъстват. При това положение сме сигурни, че не всички зеленчуци са полезни.
Друг аспект на проблема с нитратите е все по-завишеното производство на изкуствени торове. Само за изминалата година производител на торове у нас е декларирал 19 млн. печалба от дейността си. Дружеството има над 70% ръст в продажбите за една година, като основният им продаван продукт е амониев нитрат. От тук можем да си направим извода с какви темпове нараства използването на изкуствена тор и съответно в какви количества се съдържат нитратите в храните, които си купуваме. Обаче целият този процес е в изгода на някого, не трябва да забравяме. Така че правителството си мълчи, ЕС си мълчи, световните организации също си мълчат. Единственото нещо, което правят те, е да увеличават бавно норма та на нитрати, която е допустимо да има в човешкия организъм.
Установено е, че слънчевата светлина намалява количеството на нитратите и затова летните реколти, които са отглеждани при дълъг ден с много слънце, са много по-малко нитратни от оранжерийно отглежданите култури през зимните месеци. Не добре узрелите зеленчуци, както и тези, които са форсирани химически да узреят по-рано, имат по-големи количества нитрати от тези, които са добре узрели по естествен начин и едва след това са откъснати.
Някои видове растения усвояват и съхраняват по-големи количества нитрати от други. Доказано е, че най-високо съдържание на нитрати има в марулите, спанака, червеното цвекло, ряпата, китайското зеле, пресния лук, броколито, карфиола, репичките и морковите. По-бедни на нитрати са доматите, чушките, бобът, картофите и краставиците. Плодовете, зърнените храни и ядките съдържат пренебрежимо малки количества нитрати.
Различните видове зеленчуци натрупват нитрати в различни свои части. Така например в зелето нитратите се натрупват в кочана, в най-външните листа и в „жилите“ на листата; в цвеклото и ряпата най-нитратна е опашката; в морковите и картофите – сърцевината; в краставиците, репичките и тиквичките – обвивката. Листните зеленчуци като спанак, марули, китайско зеле, лапад, пресен лук, магданоз, копър и др. натрупват най-големи количества нитрати в листата си.
Остава ни само да се надяваме, че целият този процес на добиване на все по-изкуствена храна ще започне да намалява темпото си! Засега обаче такива изгледи няма.

Как да се предпазим от нитрозамините?

За да намалите количеството вредни нитрати в зеленчуците, които консумирате, спазвайте следните правила:
Листните зеленчуци накисвайте в студена вода поне за половин час, като през това време сменете водата поне 2 пъти.
Картофите и морковите разрежете на половина и накиснете в студена вода за 1-2 часа като също сменяте водата.
При останалите зеленчуци най-добре е да се премахнат онези части от растението, които са с най-много нитрати – кочан, външни листа (зеле, китайско зеле), обелки (краставици, тиквички), дръжки и опашка (краставици, цвекло, ряпа).
Важно правило е краставиците, корнишоните и тиквичките винаги да се белят.
Ако бързате и нямате време да накисвате зеленчуците, измийте ги обилно със студена течаща вода.
При варенето количеството на нитратите в картофите и морковите може да се намали от 40% до 80%. За целта изхвърлете бульона от варенето докато е още горещ, в противен случай част от освободените количества нитрати ще се върнат обратно в зеленчуците. По-ситно нарязаните зеленчуци освобождават повече нитрати във водата, в която се варят. За съжаление при този процес голяма част от витамините ще се изхвърлят с водата.

Турският зарзават е най-вреден

Плодовете и зеленчуците от Турция може да са популярни с цена и външен вид, но имат най-високо съдържание на опасни пестициди, алармира „Грийнпийс“.  Проучване на екоорганизацията, публикувано в Германия, стигна до извода, че в турския зарзават има най-много опасни химикали, вредящи на бременни, болни и възрастни хора.
Активистите изследвали земеделската продукция от 23 големи вносителки в Европа. Тествани са 76 различни вида плодове и зеленчуци, предлагани и на италианския, белгийския и холандския пазар. Резултатите са доста неприятни – в около 80% от най-употребяваните плодове и 50% от зеленчуците има изключително опасни вещества.
Най-опасни са турските чушки, в които са открити 24 различни химически вещества. Следват крушите с около 10 пестицида, както и гроздето, тиквичките и грейпфрутите. Въпреки че пробите са взети през 2009 и 2010 година, вероятността употребата на пестициди да е намаляла е доста ниска.
Пестицидите могат да объркат хормоните, да навредят на имунната система, а в някои случай да предизвикат рак, предупреждава брошурата на „Грийнпийс“.

Димитър В. АВРАМОВ

Главният редактор на едно онлайн издание в Прага – Барбара Фрай, публикува наскоро свое твърде нелицеприятно (но вярно) разследване за сегашната българска действителност. „Главните облаги от влизането на страната  в Европейския съюз, пише авторката, е извлекла мафията. Олигарсите контролират бизнеса, разчитат на високопоставени лобисти и на корупционни сделки. В редица общини лидерите на организираната престъпност са създали собствени политически партии, или са проникнали в общинските съвети. Така оказват натиск върху районни съдилища, като в същото време си осигуряват достъп до обществените поръчки“…
В разследването е цитиран и доклад на Центъра за изследване на демокрацията, където има следните заключения: „Присъединяването на България към ЕС отвори много възможности за престъпниците, една от тях са измамите с данъците. Много сериозна заплаха е това, че те създадоха устойчиви и взаимоизгодни отношения с транснационалната престъпна мрежа“ … Подобни са констатациите и в редица доклади на ЕС и американското министерство на правосъдието: „Престъпните банди в страната имат

ключова роля в
бандитския трафик на всичко – от сексробините  до износа на антики

Мафията процъфтява защото има силни покровители във властта, от тайните служби изтича информация към подземния свят“…
Ето защо натискът на Брюксел правителството да се справи с проблема е постоянен и все по-силен. Не е случайно също, че не много отдавна ЕК заплаши да ни спре милиардите от еврофондовете, ако властите не прекъснат връзките с организираната престъпност. Не са случайни и заключенията на някои специалисти от чужбина, че трафикът на хора от България, контрабандата на наркотици, горива, цигари и други стоки се е превърнал в епидемия…
През това време правителството на ГЕРБ и подкрепящото го мнозинство в парламента се удрят в гърдите и залавянето на някоя контрабандна пратка на границата го представят едва ли не като вселенско постижение. Задържането на някои отделни фигури на средно равнище от подземния свят не решава проблема, защото истинските босове са зад кулисите, недосегаеми и удобно разположени на различни нива в държавната йерархия, често купувайки си постовете във властта – включително и чрез спонсорирането на някои партии с огромни суми преди избори. Затова управляващите си затварят очите пред ескалацията на организираната престъпност – твърде повратлива в методите за осигуряване на космическите си печалби за сметка на държавата. Затова височайшите персони на „Дондуков“ 1 в София и клакьорите им в парламента ни заливат с шумни пиар-акции, вместо да кажат истината на простосмъртните си избиратели. А тя е твърде неудобна, защото говори за управленски провал и навярно – за нежелание да се разбият мафиотските мрежи, от които изтича поток от финикийски знаци към когото трябва по етажите на властта, към държавната и местната администрация. Източникът  главно пак е контрабандата на цигари, алкохол, оръжие, наркотици, трафикът на хора, проституцията, износът на културни ценности по добре отработени канали.
Добре известно е, че повишаването на акцизите, паралелно с увеличението на цените на петрола, активизира търговията с контрабандно гориво. Измамите в този сектор се движат между 20 и 40 процента от пазара и достигат близо 2 милиарда евро. През миналата година загубите на бюджета от това надхвърлят

500 милиона евро. Според информирани основните клиенти в далаверата са големите фирми в строителството и транспорта.
Нещо подобно се получи и при цигарите. След повишаването на акцизите се оказа, че отровната стока у нас е най-скъпа в рамките на ЕС, контрабандният внос през 2009 година е 18 процента, на следващата се покачва до 34 на сто. Така мястото му на пазара достига 40 процента на стойност над 250 милиона евро, всеки ден в България се продават 500 хиляди контрабандни кутии. Разбира се това става под носа  на властите и не без съдействието на свързани с организираната престъпност персони  по високите нива на управлението. Пример за това са  софийските пазари и стоковият базар „Илиенци“. Може да си представим какви са  загубите за държавния бюджет при положение, че 10 процента от постъпленията в него идват от данъците върху тютюневите изделия. За сравнение, тази цифра в другите страни от ЕС е далеч по малка – 1,4 на сто. И още една статистика: в рамките на общността ние сме на трето място по дял на контрабандните цигари след Литва и Латвия. В София този показател е между 21 и 31 на сто от пазара, във Варна – 29, през 2010 година увеличението в Шумен е 9 пъти, в Русе и Пазарджик – три пъти. Отделно са загубите от злоупотреби с ДДС – от 8 на сто през 2006 г. през 2009-та достигат 19 процента.
Годишните печалби  на домораслата мафия от трафик на хора са 1 милиард евро. Посоката е към Германия, Франция , Белгия, Испания, Австрия, Норвегия, Чехия, Полша, Турция, Македония. Около 15 процента от трафика са деца, използвани за работа или като донори на органи. Всяка година жертвите на този бизнес са 10 хиляди човека, предимно жени.
Всичко това се знае от съответните институции и специализирани звена у нас. Тази убийствена статистика би трябвало да лежи и на бюрото на премиера  Борисов, президента Плевнелиев, шефката на парламента Цачева. Но резултатите от т. нар. битка с корупцията и организираната престъпност са отчайващи, защото туморът е пуснал разсейки в целия държавен организъм. Защото вместо скалпел се прилага някаква ялова терапия, която говори за управленско безсилие или нежелание за справяне с проблема, който нанася тежки удари върху икономическото развитие на страната и морала на обществото. И защото целият ни преход към пещерен капитализъм лежи на престъпни основи.

Подземният свят има финансови връзки с политическия елит

Преди време сайтът „Уикилийкс“ разпространи ( включително и през декември м.г. ) секретни доклади на американското посолство в София до Държавния департамент,  в които има убийствени заключения за реда и системата по сигурността у нас. Ето част от тяхното обобщено съдържание:
“ Силата и неподвластността на закона на организираните престъпни групи вероятно е най-сериозния проблем на България , които са в диапазона от улични биячи, занимаващи се с изнудване, до международните наркотърговци и перачи на пари. Действията на тези групи водят до корумпираност и неефективност на българската съдебна система, пречат на икономическото развитие на страната и са замесени в международно  пране на пари, трафик на наркотици и кражби. Няма осъден нито един крупен лидер на организираната престъпност, която продължава да има влияние в много области на българското общество. Освен наркотрафика, тя контролира проституцията, изнудването и рекета, нейно дело са  различни финансови престъпления, кражби на коли и различни стоки, измамите с кредитни и дебитни карта и пр. Добре известни бизнесмени, свързани с нея, са разширили финансовата си активност към закупуването на спортни отбори, недвижима собственост и финансови институции… Фалшиви пари, както и щатски долари, се произвеждат в България и се разпространяват предимно във Франция, Испания, Гърция, Италия. Българските и международните престъпни групи си сътрудничат, но куриерите, посредниците и дистрибуторите са предимно българи.
Българските правителства са направили твърде малко, за да ограничат присъствието на организираната престъпност. Обществото разбира нейното корумпиращо влияние и хората определено са разстроени от неспособността или нежеланието на управляващите да се справят с проблема… Задълбоченото разследване на организираната престъпност в страната ще разкрие финансовите й връзки с политици от почти всички партии“…

Управляващите пак загърбиха препоръките в докладите на ЕК

През юли 2011 година Европейската комисия публикува поредния си негативен доклад за България, където съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията са подложени на унищожителна критика. Според авторите му имало политическа воля за справяне с проблема, но резултатите са далеч от очакваното. Имало „сериозни слабости по събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване ( включително и във финансовата област), обезопасяването на имущество… Все още не са отчетени убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Окончателните и изпълнени присъди в тази сфера са малко и няма признаци за активни целенасочени действия срещу корупцията . Безпокойство будят слабостите при декларирането и проверката на имущество на политици, магистрати и високопоставени държавни служители“…
По-късно (февруари 2012 г.) се появи и т. нар. Междинен доклад на ЕК, който почти повтаря заключенията на предишния, засилвайки острия тон към управляващите у нас.
Ето редове от него: „Липсват резултати  в борбата с корупцията по високите нива на властта, необходими са ефективни мерки срещу нея и организираната престъпност. Реформите в съдебната система трябва да продължат, да се укрепи законодателството свързано с конфликта на интереси, да се започне структурна реформа в полицията и в системата на наказателните съдилища… В съдебната система е нужна реформа из основи, включително и във ВСС, да се гарантира прозрачност и ефективност на процесите там. Липсва стратегия за борба с организираната престъпност, прането на пари и конфискуване имуществото на криминално проявени лица. Санкциите срещу корупцията на високите нива, измамите с еврофондовете и престъпността не са достатъчни“…
До днес нищо не се е променило в тези области, препоръките на ЕК пак увисват във въздуха и може да очакваме, че нейния следващ редовен доклад през юли ще има същото съдържание.

Писатели протестират срещу бездействието на културния министър Вежди Рашидов.

Библиотеките ни опустяват, след като правителството спря субсидирането им.  Електронните книги и пиратството допълнително свиват пазара.

Михаил Кръстев

„Българинът вече не чете”, „смъртта на книгата наближава”… Подобни заглавия срещаме все по-често с наближаването на 24 май – Деня на славянската писменост. В подкрепа на тези твърдения се представят най-различни статистики, които отчитат огромния спад в закупуването на книги от българското население. За да разберем защо е така, трябва да се отчете целенасочената политика на всички досегашни правителства за духовно и културно опустошаване на българския народ. В това отношение правителството на ГЕРБ е дори по-кошмарно от предшествениците си – заради обещанията преди и в началото на мандата,  касаещи най-вече финансова помощ за българските библиотеки и намаляването на Данък добавена стойност (ДДС) за книгите. В крайна сметка се оказа, че те са били поредният балон на управляващите, а сега, година преди края на мандата на ГЕРБ, няма никаква надежда за осъществяването им.

Данни от международното изследване PISA показват, че

българинът купува средно по половин книга годишно

т.е. по 0,56 книги, ако трябва да цитираме точно.

За разлика от нас останалите европейци се сдобиват с 11-12 книги на година, което е значително повече. Това е довело и до 20% свиване на книжния пазар у нас, а редица издателства са изправени пред заплахата от фалит. Изключително рядко се случва да се преиздаде книга, тъй като тя не може да покрие производствените си разходи. Но въпреки кризата браншът не е намалил продукцията си през последните години. Издателите са установили, че с нови заглавия, дори и в нисък тираж може да бъде задържано колебливото внимание на читателя.

Книжният ни пазар се е свил с 20% по време на кризата, заради високият ДДС.

Фактите говорят, че липсата на сериозни продажби се дължи най-вече на ниската покупателна способност на българските граждани, а не на липсата на желание за четене. С над 5 пъти по-ниските си от средното ниво заплати жителите на най-бедната страна в ЕС едва успяват да покрият сметките и хранителните си нужди, след което за духовните потребности не остава нищо. При това макар доходите ни да са далеч по-ниски отколкото на останалите граждани от ЕС, цените на книгите у нас са сходни с тези в Западна Европа, а дори в някои случаи и по-високи. Повечето книги у нас са с цена над 10 лева, която се явява непосилен разход за редовия българин. За високите цени обаче не са виновни издателите – те покриват производствените разходи и ако не реализират печалба, макар и минимална, ще преустановят дейността си.

Истинската причина за високата цена на книгите у нас е нежеланието на правителствата да премахнат ДДС върху книгите. Всяко от последните управления идваше с обещания за развитие на науката и образованието, но реални действия в този сектор така и не се осъществиха.

Единствено партия АТАКА се бори за премахване на ДДС върху учебниците и книгите,

с коeто цената им да стане достъпна. Усилията на националистите в тази сфера започват още със създаването на партията през 2005 г. Патриотите неколкократно внасяха предложения за премахване или намаляване на данъчната ставка върху книгите, но техните призиви останаха нечути първо от тройната коалиция, а сега и от ГЕРБ. Явно нито едно от досегашните правителства не се интересува от духовния просперитет на нацията, а единствено от своя собствен политически и финансов просперитет. Доказателство за това намираме в решението за освобождаване от ДДС на всички средства, събирани за партийна дейност. С намалена ставка за ДДС се облажи и хазартният бизнес, където плащат едва 10% данък. За продажбата на книги и учебници обаче няма данъчни облекчения, като единствено в България и Дания от всички страни в ЕС се плаща толкова висок ДДС.

Опити за протест срещу тази несправедливост се провеждат всяка година у нас главно по време на Панаира на книгата в Националния дворец на културата. От няколко години форумът е под надслов „пазарувайте като европейци”, а издателствата пускат за продажба продуктите си с 20% намаление – колкото е ДДС върху книгите. Така българските граждани имат възможност да се уверят с очите си колко по-евтини биха били книгите и учебниците, ако налогът върху книгите се намали. Нелепите опити на правителството да демонстрира грижа  за книжния пазар шокираха хора от бранша през миналата година: От Министерството на културата се похвалиха, че по програма „Помощ за книгата“ през 2011 г. за издаване на нови книги, както и за подкрепа и популяризиране на българската книга

били разпределени и изразходвани… 191 250 лв. Тази нищожна сума едва ли има нужда от коментар.

Българските издатели на книги също се оказват заложници на високите данъци, определени от държавата. Това показват и изчисленията на хора от бизнеса.

„При положение, че разпространителите на книги очакват да получат поне 35% от коричната цена, при автора отиват 10—15% (в България числото достига дори 20%), а печатницата взема още 10—20% (в зависимост от тиража). Немислимо е издателят да плати добре на преводача и оформителя, да даде на държавата 20% ДДС и да разчита на оставащите 8 до 12% (преди реклама и PR!), като при това поема целия риск за евентуалния неуспех на книгата!”, оплакват се хора от бранша.

Слабият български пазар лишава издателите и от възможността за търговия с електронни книги, каквато е световната тенденция. Според официални данни търговията в този сектор заема 5-7% от целия пазар на книги, но в България този процент клони към нулата. През миналата година Европейската комисия излезе с постановление, с което разреши на националните правителства да редуцират ДДС и върху електронните и аудио книги — до този момент те бяха разглеждани като електронни продукти, за които не важеше редуцираната ставка на ДДС, валидна за книгите. Това обаче едва ли касае българите, тъй като правителството на ГЕРБ не желае да намали ДДС дори върху книгите на хартиен носител. Производители на аудио книги в България са едно или две издателства, а електронни книги изобщо няма. Но това, че няма търсене, че

не са създадени потребители на такива продукти

не означава, че и у нас не може да бъде формиран такъв бизнес модел. Просто в момента той не е изгоден – отново заради липсата на адекватни действия от страна на управляващите.

Сериозен удар срещу авторите и книгоиздателите у нас е и интернет пиратството. Почти всяка книга вече може да се намери в мрежата, а свалянето и на електронен четец става с няколко натискания на мишката. Опитите на българските власти да затворят някои от сайтовете, разпространяващи нелегално книги, се оказаха пълен провал и същите продължават да функционират необезпокоявани.

Резултатите от нехайството на българските управляващи през последните двайсет години по отношение на образованието и духовното израстване на нацията днес са по-видни от всякога. Фалитът на няколко издателства ще е най-малкият ни проблем, ако скоро не се вземат адекватни мерки за подпомагане на пазара с книги и учебници.

Трета година библиотеките чакат обещаната субсидия

В условия на тежка финансова криза една от последните възможности на българите да четат се явяват библиотеките. Явно поради тази причина управляващите от ГЕРБ не пропуснаха да ударят и тях, обещавайки финансова помощ, а след това отмятайки се от думите си.

Още от месец април 2009 г. в културното министерство отлежават 2300 проекта на библиотеки за обновяване на книжния им фонд. Преди последните парламентарни избори тройната коалиция, а и конкурентите й от ГЕРБ, обещаха 4 млн. лева от държавния бюджет за тези проекти. Три години по-късно библиотеките не са получили субсидиите.

Гаврата впрочем стартира още през 2007 г., когато  вместо мечтаното от издатели и литератори намаляване на ДДС върху книгите финансовият министър Пламен Орешарски се разбра с бившата зам.-министърка на културата Надежда Захариева да дава за това целево средства. За пръв път от 17 години държавата изсипа 2 млн. лв. субсидии – капка в морето от прашасали вехти томове по рафтовете на хранилищата.

У нас освен 27 регионални има около 3 хил. читалищни, 2 хил. училищни и 200 университетски библиотеки. На всички тях беше даден равен шанс – трябваше да осигурят приемливи проекти с подходящи за аудиторията им четива и 30 процента от нужните пари, държавата даваше останалите 70 на сто.

Помощ за библиотеките бе осигурена и през 2008 г., като тогава бяха отпуснати 2 млн. 235 хил. лв. за 1058 одобрени от министерството проекти. Осигурени бяха 90 процента от субсидиите, от библиотеките се чакаха само 10 на сто.

Механизмът обаче престава да работи през 2009 г., когато от обещаните над 4 млн. лева не постъпва нито стотинка. Още с встъпването си в длъжност министърът на културата Вежди Рашидов изрази недоумение защо “досега не са използвани възможностите по програмата за развитие на селските райони – по нея в министерството на земеделието се намира крупна сума, част от която е предназначена за читалища и за неправителствени организации”.

Добре звучи, но както винаги при обещанията на ГЕРБ има уловка. В случая тя се отнася до предназначението на тези субсидии, а именно за подобряване на инфраструктура, благоустрояване, реконструкции на сгради и пр. Обновяването на библиотечните фондове не влиза в нито едно от тези предназначения и е по-вероятно регионалните библиотеки да се сдобият с нов компютър или дограма, отколкото с книги.

Абсурдната политика на ГЕРБ спрямо библиотеките води до сериозен отлив от страна на читателите. Доказателство за това получаваме от ежегодните статистики, според които българите все по-рядко влизат в библиотеките, а всяка година процентът им намалява с до 5-6%.

Само богатите датчани плащат повече от нас

България е в културна криза, а има второто в Европа ДДС над книгите – цели 20%. Единствената страна в рамките на Европейския съюз, която ни задминава, е Дания с 25%, но вижте какво става в другите нормални европейски държави: Франция – 5%; Чехия – 9%; В Полша ставката е нулева, както в Англия и Ирландия.  Нека сравним условията за книгоиздаване в България и Франция. Годишният оборот на книгоиздаването в България е 120 милиона лева, а на Франция е 2.6 милиарда евро.

Още от 1981 г. по времето, когато министър на културата е Жак Ланг, във Франция има Закон на книгата, който стимулира и издателите, и читателите. Това е част от сериозната политика на страната по отношение на културата. Показателен пример за зрялата и отговорна политика на френското правителство спрямо лансирането на френската литература в чужбина е Програмата за подпомагане на книгоиздаването „Витоша“, която чрез работа с различни издателства само досега е субсидирала издаването на над 100 френски заглавия в България, за които се предполага, че ще предизвикат интерес сред българския читател. Само за справка българската държава е субсидирала на своя територия същата бройка, при това косвено.

Прекарал всичките войни, които България води от 1912 г. до края на 1918 г., все в 6-и пехотен Търновски полк и то изключително на строеви длъжности – взводен, ротен и дружинен командир – и участвал във всичките походи и боеве все в този полк, мен ми се падна да преживея всред българските войници всички хубави и лоши дни, които България преживя през това време… Като поляк по народност, за мене представляваше голям интерес да наблюдавам борческия дух на българина, когато той с оръжие в ръка отстояваше правата на България срещу многобройните врагове… Това е написал на 25 август 1920 г. Отон Барбар в предговора към книгата си, малка част от която публикуваме.

В офицерската палатка на 14-а рота беше най-весело. Там, макар и всички искрено да съжаляваха за отсъствието на ранения при Люле-Бургас, ротен командир капитан Камбуров, но и при неговия заместник зап. подпоручик Ал. Тодоров беше добре. Нашият Сава спеше в тази палатка, макар да беше от 15-а рота. През тия мрачни, дъждовни дни често чувахме хубавия и силен глас на Савата, който пееше цели откъслеци из „Кармен“ или „Палячи“, или изпяваше „Die zvei Grenadiere“. Ние от съседните палатки слушахме унесени и забравяхме за момент, че сме потънали в кал и вода. Щом спираше Савата, гръм от ръкопляскания и викове „браво“ се разнасяха от съседните офицерски палатки.
На 19. X. 3-та дружина с картечната рота бяха изпратени в отбранителна застава към гара Кай-биляр, югозападно от нашия бивак. През тия дни, т. е. от 19 до 24. X. всеки ден се изпращаше от полка по един взвод, наричан „рекогносцировъчен взвод“, под командата на офицер до селото Каристран, отдалечено около 15 км. югоизточно от бивака; в това село взводът нощуваше и на следния ден го сменяваше друг взвод. Но и тия взводове, както и 3-а дружина, не можаха да влязат в съприкосновение с противника.
Докато бивакувахме на този бивак – наречен бивака при Люле-Бургас, макар и да беше 10 км. от града, между офицерите почнаха да се носят

слухове за близкия
край на войната и че
Одрин е вече паднал

в наши ръце. Интересно явление беше, че още тук и то най-напред между офицерите се яви желание за по-скорошното свършване на войната. Това ми правеше силно впечатление. Особено ми се виждаше чудно, как например действующите офицери, които уж все за война се готвеха и зарад войната живееха, за които войната беше цел и кариера, първи и най-много те говореха за умора и за мир.
На 23. X. времето малко се пооправи, дъждът спря, войниците се поизсушиха и настроението им почна да се повдига. Най-лошото нещо, което влияеше винаги зле на войниците през време на войната, това не бяха боевете, нито силата на неприятеля, а това беше дъждът. Нито снегът и студът, нито виелиците и мъглите, нито гранатите и куршумите на неприятеля, нито най-сетне големите жертви не сломяваха така настроението у войниците както дъждовното време.
Най-сетне на 24. X. продължихме настъпателния марш. Преди да тръгнем, дружинният командир прочете пред войниците препис от една заловена турска телеграма, с която началник щаба на Мухтар паша съобщаваше на военния министър в Цариград, че на линията Люле-Бургас – Бунар-Хисар армията им е разбита и отстъпва, но понеже противникът „никак не ги преследвал“, възможно е едно наново преустрояване и противопоставяне на Чаталджанската линия. Тази телеграма е била намерена у един пленен ранен турски генералщабен подполковник, заловен през време на последните боеве.
Макар че станахме в 6 часа сутринта и се приготвихме да тръгнем, походната ни колона можа да се формира и ние тръгнахме едва към обед по посока на Чорлу. При днешния поход за пръв път почувствувахме, че

зоната, по която
оперира нашата армия,
все повече се стеснява

защото често се случваше, като минавахме по някое малко по-височко място – да видим едновременното движение на 5, 6 и дори 7 успоредни наши колони, отделени по на 5 – 10 км. една от друга, движещи се като грамадни змии към една и съща цел.
На 24. X. вечерта пристигнахме и се настанихме на квартиро-биваци в с. Мешини… Денят 25.Х. прекарахме в походен марш за Чорлу. При доближаването ни до гарата зачухме слаба пушечна стрелба; нашият авангард беше вече минал града. Нашата (4-та) дружина беше в главните сили на колоната. При преминаването ни през железопътната линия дружината се разви в боен ред и тук долу, току на левия бряг на р. Чорлу-дере спряхме, до когато се разбра що ставаше напред. Оказа се, че слаби отстъпващи неприятелски части отстъпвали пред фронта на съседната нам десета (сборна) дивизия, действующа вдясно от нас. Почна да се мръква. Тогава ни се даде заповед да се върнем, да минем пак моста на реката и се изкачим на платото, северозападно от града и гарата, където се настанихме на бивак. Тук прекарахме нощта срещу Димитровден и оттука гледахме как наши някои тилови части, минали пред нас, се бяха настанили в голямата турска артилерийска казарма, която сега беше цяла осветлена.
На връх Димитровден в походен марш,

под звуците на полковите
музики минахме
през гр. Чорлу

където населението излезе на тълпи да ни гледа, но се държеше хладно, резервирано. В града не спряхме, а минахме в посока на Чаталджа. Щом се изкачихме на височините, 3 – 4 км. югоизточно от града, вдясно от нас надалеч блесна гладката повърхност на Мраморното море. Един войник, като видя морето, извика: „хей, момчета, е това са драндавелите“!…
На 26. Х. целият полк бивакува при с. Секче (Естендже), гдето останахме и през целия ден на 27. Х.
На 28. Х. преди пладне бяхме на висотите западно от Чанта. От там пред нашите очи се откри отново лазурната повърхност на Мраморното море и града Силиврия, великолепно разположен на високия морски бряг. В пристанището на Силиврия забелязахме два неприятелски парахода, които нещо товареха. Отпосле, когато през м. декемврий се настанихме в Силиврия, узнахме, че това товарене, което наблюдавахме, е било бягството на бежанците – турци и турски чиновници.
(Следва)

Командването подцени ролята на доброволците

Като имаше предвид големия брой емигранти (бежанци) от Македония и Тракия, а също така наличието на чети в тези земи, българското командване знаеше, че при обявяването на войната в българската армия ще се стекат доброволци. То обаче не предполагаше, че движението ще вземе такива големи размери. Ето защо предварителната работа по формирането на доброволческите части, по тяхното обучение, въоръжение и обмундироване бе крайно незадоволителна.
До мобилизацията – 17 (30) ІХ 1912 г. – не бе направено нищо в тази насока. Едва на следния ден началник щаба на армията ген.-майор Фичев възлага на подполк. Ал. Протогеров и майор Петър Дървингов да се погрижат за организиране и изпращане в тила на турската армия „малки партизански отряди“. Както се вижда, българското командване не оценяваше правилно значението на доброволческото движение. А историческият опит от времето на Руско-турската през 1877/78 г. и Сръбско-българската война (1885 г.) ясно показваше, че доброволците (опълченците) играят твърде важна роля във войната.
Из книгата „Балканската война 1912 – 1913″ на Държавно военно издателство, 1961 г.

Трябваше още в началото бързо да атакуваме Одрин

Разноречивите сведения за турските въоръжени сили и тяхната групировка даваха понятие, че турците не са още готови и се лутат какво да предприемат. Не може да се откаже, че съюзът на Балканските държави ги беше смутил. Основната идея за една война срещу турците трябваше да бъде с бързи движения да се съкруши европейската им армия, преди да пристигнат войски от Азия. Одринската крепост имаше за назначение да печели време, но за голямо (тяхно) съжаление турците не я държаха в бойна готовност и не бяха приложили, при все че имаха и време, и възможност, по-модерните системи за укрепяването й. Към това трябва да се добави, че турската армия далеко не представляваше турската армия във войната 1877-78 година. В настоящето време тя страдаше от реорганизация и дезорганизация. Духът в турската армия не съществуваше. Войната срещу гърците 1897 г. показа това и ако турците излязоха победители, то бе, защото имаха против себе си гърците. Пограничните инциденти от дълги години бяха показали на всички наши погранични войски, че турската армия не е страшна за нас. Всичко това налагаше на втората армия да бърза и стремливо да атакува Одрин. И щеше да сполучи. За това се изискваше само по-друга групировка и по-малка разхвърляност на силите. У нас стана обратното – още от втория ден заповедите гласяха войските да се укрепяват на заетите места и, разбира си, случаят се изпусна, а турците се окопитиха. След това вече трябваше да се търси друг способ.

Из книгата на командващия Втора армия ген. Никола Иванов „Балканската война 1912 – 1913 г.“

Междувременно Берлин вдигна заплатите на държавните служители, за да стимулира потреблението

Президентът на САЩ Барак Обама е домакин днес и утре в Кемп Дейвид на срещата на върха на Г-8, която се очаква да премине под знака на дълговата криза в еврозоната, предаде АФП.

Сред участващите във форума държавни и правителствени ръководители е и новият френски президент Франсоа Оланд, с когото Обама се срещна в Овалния кабинет, за да обсъди икономически въпроси, но също и бъдещата роля на Франция в международните сили в Афганистан.

За преодоляването на дълговата криза в Европа Вашингтон многократно препоръчва политика на стимулиране на растежа. Белият дом обаче уверява, че американският държавен глава няма намерение да експлоатира различията в позициите на Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел, която призовава за строги мерки за икономии.

Позовавайки се на американски медии, наблюдатели в Атина посочват, че ръководителите от Г-8 ще обсъдят перспективите за Гърция и еврозоната, като ще търсят политики, които да внесат баланс между рестрикциите и икономическия растеж, за да се избегне изложеното на риск единство на валутния съюз. Очаква се Съединените щати, заедно с Япония и Канада, да настояват пред Меркел да се направи повече за стимулиране на растежа в Европа, отбелязва Асошиейтед прес.

Германия започна да възприема подобен подход след избирането на Оланд и разпадането на холандското правителство, което се опита да наложи бюджетни съкращения, по подкрепящите го националисти от Партията на свободата на Герт Вилдерс не се съгласиха и оттеглиха подкрепата си. Сред мерките за насърчаване на растежа някои икономисти препоръчват още повече либерализъм – „лекарството”, което доведе пациента до кома. Те искат още по-малко по-малко регулации за малкия бизнес, по-лесен достъп до пазара на труда в еврозоната и отслабване на бариерите, издигнати в някои страни в защита на своята промишленост.

Междувременно Германия прави обратното – тя увеличава бюджетните си разходи, за да стимулира потреблението. Берлин постигна споразумение за увеличение на заплатите в държавния сектор, което се очаква да насърчи германците да увеличат потреблението на стоки от повече изпаднали в затруднение европейски страни.

Анализатори се надяват, че макар да не се откаже от мерките за икономии, Меркел в крайна сметка може да приеме някои мерки за стимулиране на растежа. Евентуално споразумение за растежа между европейските лидери ще покаже, че поне нещо се прави, изтъкна Клаудия Шмукер от Германския Съвет за външни отношения. В светлината на всички противоречия обаче, има твърде малка вероятност да бъде постигнат пробив в Кемп Дейвид, отбелязва АП.

Европа би могла да укрепи валутния си съюз, като даде на европейските политици властта да обявяват фалит на отделни държави и да контролират тяхната финансова политика.

Това заяви бившият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише, представяйки снощи амбициозен план за спасяване на еврозоната, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.

Планът, предлаган от Трише, който се оттегли от ръководния пост през ноември, би решил основни слабости на 13-годишния валутен съюз, чието оцеляване е застрашено от гръцката криза. Валутният съюз никога не е зачитал икономическите принципи, тъй като еврото бе въведено преди европейския фискален или политически съюз, отбелязва Ройтерс. Това причини затруднения за страни, които имат голям бюджетен дефицит – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Италия – и доведе до финансови затруднения и прекалено затягане на банковата система.

За Европейския съюз, изцяло действащи Съединени европейски щати, където страните членки се отказват от голяма част от финансовите си правомощия в полза на федералното правителство, изглеждат политически неприятно, посочи Трише в изказване в Института за международна икономика Петерсън (Peterson Institute of International Economics) във Вашингтон. Алтернативата е да се активират федералните правомощия на ЕС само в изключителни обстоятелства, когато бюджетните политики на дадена страна застрашават целия валутен съюз, добави той.

Трише посочи, че според него федерацията изглежда необходима не само за да гарантира един солиден икономически и валутен съюз, но може да отговори и на самата същност на Европа в дългосрочен план. Не мисля, че ще имаме голям (централизиран) бюджет, допълни той. „Това е засилване на управлението, което вярвам е необходимо за следващата стъпка на европейската интеграция,“ посочи още той.

Предложението му бе представено във Вашингтон в навечерието на срещата на Г-8, чийто домакин е президентът на САЩ Барак Обама, който ще окаже натиск върху Европа да засили усилията си за решаване на дълговата криза, застрашаваща крехкото световно възстановяване.